В момента чета ... 99

Слушам "Караеврен" на Васил Попов в Сторител и се чудя защо си го причинявам... Оставя ми към момента едно горчиво чувство и усещане за тотална мешавица. Освен това авторът всячески се старае да ме накара да намразя дори героите, които харесвам от предишните части.
Аз съм почитател на фентъзи жанра, но още от предишната книга се заточиха едни гадости, едни демонични змии и гущери... абе, пълна гадост.
И с всяка нова книга Васил Попов не става по-добър писател, уви. Не знам и кой редактор е работил върху текста, но не го бива особено.

Започнах Тед Чанг в Читанката - душата ми се пълни просто ....все още моля ако някой намери книгата да ми каже.
Има книги дето държа да имам, не само да ги свалям от Читанката.

Тези дни отметнах набързо две книги, които си стояха и чакаха ли чакаха да им дойде реда. 😊

Стрелецът на Паулу Коелю
Чете се за по-малко от час.
Кратка притча, която описва 'Пътят на лъка' като истинско изкуство.
Проследява историята на Тецуя, някога най-добрия стрелец в Япония, който предава уменията си на момче.
Стрелбата с лък и всичките фази на обучение всъщност представляват метафора за житейския път. Налице са типичните мотивационни послания и житейски мъдрости на автора.
-
2.5-3.0 от 5

Хронобандити на Роджър Зелазни
Много откачена история, хаха.
Голям фен съм на Хрониките на Амбър и може би защото подходих с високи очаквания, съм леко разочарован, но това не значи, че романът е слаб. Напротив. Отчитам и разбирам, че самият Зелазни бяга от всички правила на жанра и се забавлява с тази творба.
Абе някаква Лудост! Но лудост, родена от безкрайното въображение на Зелазни.
Имаме мистериозен път, който пресича времепространството. Времето не тече линейно и може да попаднеш в миналото, бъдещето или техни разклонения. По пътя могат да се срещнат рицари, дракони, извънземни, динозаври, разумни и говорещи книги (ИИ), роботи-убийци и исторически личности - и всичко това да изглежда нормално... 😀 Даже в един момент срещаме тиранозавър Рекс и маркиз дьо Сад?! После пък две книги си говорят чрез странно бръмчене, а пък осакатен извънземен робот (истинска машина за унищожение) сякаш се влюбва в една от тях.
И сред целия хаос и екшън героите отиват да си пийнат малко бира. 😀
Не знам, не знам, но творбата има не малко сходства със стиловете на Тери Пратчет и Дъглас Адамс.

Колкото повече четеш, толкова повече въпроси изникват. Самата история не следва познатия ни ред. Начало, среда и край тук не важат. Сглобяваш различните парченца от пъзела, докато четеш.
Аз лично разбрах всичко, но няма да пиша тук какво всъщност се случва, за да не спойлирам. Но да имате предвид, че като цяло - не всичко по Пътя има нужда от обяснение. Понякога е достатъчно просто да продължиш напред... И това не е просто рефрен на Зелазни, ами самата истина. Така че проявете търпение и надявам се цялостната картинка да ви се изясни на финала. 🙂
-
3 от 5

Преди години четох Стрелецът на английски и си помислих, че е нещо като интерактивно тефтерче за медитация, или нещо от този род... Тъй като в онова издание имаше празни страници (не знам как е българското), вероятно за да се запишат някакви мисли, или да се рисува, ако на човек започнат да му се появяват образи, докато разсъждава над текста?...
Но при всички случаи си е малко изгъзица (извинявам се за разговорната дума, в случай, че на някой му прозвучи грубо)...

Има много илюстрации, които между другото са доста красиви.
Абе стои някак си като памфлетче, но разбира се без самото истинско значение на думата.

Прочетох "Портрет на моя двойник" на Георги Марков и не съжалих за избора си. Точно такъв наратив харесвам - героят сам се разкрива, сваляйки пласт след пласт,а авторът остава безпристрастен. Добрите не са идеално добри, лошите също. И в трите новели преобладава темата: какъв си мислех че съм, а какъв реално съм и как позволих да се случи това.

Сега отново съм на криминална вълнА с Мери Хигинс Кларк и "Под кожата ми". Захванах и "Мостът на Клей", но нещо не ми потръгна гладко - много фрагментарно всичко, много герои, много имена, прескоци от минало към по-минало към настояще - каша ми е. И някак прекалено юношеско.

Чайна Миевил – „Морелси” (Railsea; прев. Св.Комогорова-Комата; 2012, Изток-Запад)
Какво може да се подгони като мечта-утопия, ако не си в океана върху кораб на Мелвил? Няма да е Моби Дик, Белия кит, а ще е мутирал огромен почти бял (кремав) кърт. Хищен, голям като сграда, свиреп, хитър и неуловим. На такава мечта в този свят и́ казват „философия”. И по-издигналите се хора: търсачи на останки, пирати, въздухоплаватели или капитани…, пардон, началник-влакове, си имат такава и я преследват. А както в онази поговорка, че когато се взреш в бездната – и тя се взира в теб; този обект на философия – кремавия кърт – поема  преследващия го като собствена философия. За да го погълне накрая. Или да погълне цял влак. Каквото е най-наблизо в момента.

(отзивът ми е в темата за фентъзи и фантастика: https://bg-mam.ma/p/1759740/51343495)

Аз мъча тоя "Жерминал" още. По принцип чета супер бързо, ама това ме напряга, меко казано. Харесва ми, въпреки това, но си е бая тегавина. Ще споделя впечатления като я финиширам (Никога не оставям започната книга, ако ще грам да не ми допада. Понякога има изненади на финала, макар и рядко).

Chuby, много се радвам, че Тед Чанг ти е допаднал. Има още един сборник с разкази от него  -" Издихание", който е преведен на български. Разказите в него са по - елегантни , меланхолични и достъпни. Фокусът там не е в чистата наука , а в етиката, морала, технологиите в ежедневието и това какво ни прави хора. Сборникът разглежда изключително модерни проблеми. Специфичните теми са паралелните светове, миналото и паметта и изкуствения интелект като тамагочита. В " Жизнения цикъл на софтуерните обекти" Чанг разглежда ИИ като дигитални домашни любимци, които започват развитието си на ниво малки деца или животни. Чанг ни казва, че за да се създаде истински съзнателен ИИ, трябва да имаш търпение и родителска обич, както и морална отговорност да имаш същество, което зависи изцяло от теб. Разказът ни показва и какво се случва накрая с дигиталните любимци, когато платформите, в които живеят, фалират или спрат да се поддържат. Друг любим мой разказ е " Тревожността е шемет на свободата". Разказва се как в бъдещето чрез устройства хората комуникират със свои версии в алтернативни светове. Анализира се дали знанието за това, което правят другите ни Азове, влияе на мястото ни , суетата ни и чувството ни за вина. Например ако Аз в друг свят извърша престъпление , това значи ли , че в същността си аз съм лош човек?  Щом на теб ти харесва " Историята на твоя живот" , ще ти допадне и разказа " Търговецът и портата на алхимика". Тук отново централния проблем е времето , като Чанг твърди , че минало и бъдеще са неизменни , пътуването във времето не може да промени съдбата ни , то променя само нашето разбиране за нея.
И в заключение искам да кажа , че  съжалявам , че не разполагам с книгите му , за да ти ги дам ,тъй като ги бях взел от библиотеката. Радвам се , че сподели колко много разказа "Истинската история на твоя живот " ти е харесал. Дано разказите от сборника " Издихание "ти харесат много повече.

Момичета, възбудихте интереса ми с Колъм Тойбин. Коя книга препоръчвате?

Племеничките ми са на тема янг адълт и си поискаха да четат поредицата "Момчетата от Томен". Реших да прочета книгите, за да знам какво купувам и да не ме убие майка им Честно казано не очаквах такава книга. "Да уловиш 13" не е типичната младежка книга. Доста тежка тема разглежда - насилието в училище и у дома. Животът на Шанън е тежък - тормозена в училище, в къщи също, докато не се мести в ново училище и там съдбата я среща с Джони, който някак успява да види нея самата и да открие човекът, който е - изплашена, изтощена, тъжна, млада жена. Признавам си не очаквах толкова брутално тежка история, която привлече вниманието ми още от първата страница и до последната не ме пусна. Буквално на един дъх изгълтах 890 страници без да се усетя и накрая и си поплаках, защото завърши много тежко Трудна тема е тази за насилието и как се справяме с него. Какво можем да направим, как можем да помогнем. Но е трудно да подадем ръка, когато насилието е в семейството и няма спасение Толкова много безнадежност и същевременно надежда струи от страниците, че буквално може да те пречупи Винаги съм се чудила какво може да накара един човек да бъде насилник? И то към собствените си деца... и как една жена може да продължи да обича такъв човек? Как можеш да оставиш някой да пречупи беззащитни същества? Не мога да го възприема, пък дори и да е само на книга...

Тед Чанг е интересен - прилича малко на Тъмните му материи, отчасти на Стругацки и Айзимов - за момента най-интересният по-съвременен писател в тези стилове, които съм попадала, въпреки, че чета редовно ревютата на МБрадър - но там като, че книгите твърде много мязат на Игра на Тронове - много фантазми, малко реализъм или твърде изопачен, или на Тъмната Кула на Кинг - твърде много страховитост, твърде много дарк ...абе безинтересно е.

mariposa, от Колъм Тойбин бих препоръчала най-вече  "Нора Уебстър" и "Вълшебника". За съжаление "Нора Уебстър" вече е изчерпана, но предполагам, че може да се намери по библиотеките. Той има издадени и два сборника с разкази - "Майки и синове" /все още чака непрочетен вкъщи/ и "Празното семейство" - фини, меланхолични разкази, обединени от идеята за не-случването на идеята за дом и семейство, които обаче не ми допаднаха толкова като атмосфера.

"Нора Уебстър" може да се купи електронна от Хеликон и от Озон, кой каквото ползва за четене.
Аз пък се сдобих с "Бруклин", която също е доста стара вече и с удоволствие ще си я препрочета, да си припомня ранната младост на Ейлиш, Нанси и Джим.
Еднакво ми харесват и романите, и разказите и всъщност нямам препоръка с коя да започне незапознат читател, може да е всяка. На мен "Нора Уебстър" ми беше първата.
Започнах "Пулсът на земята" от Лус Габас, дотук 150 страници и ми е интересна, но имам големи забележки към превода - груб, тромав и недомислен, точно като в "Далече от Луизиана". За да не кажете, че се заяждам, давам и примери:
"Тази нощ възбудата се беше запънала да отнеме главната роля на притеснението от отговора на майка ù за бъдещото нашествие в къщата."
"Принудени от нуждата , възвръщаха си изоставени начини на поведение".
И още много в този дух, но ме мързи да преписвам повече.

Чета "Сънсет парк" на Пол Остър. Той е особен автор и трябва да се чете с разбиране и нагласа, но аз го харесвам. Преди две години ни напусна, за съжаление.
Не знам какво друго да похваля, от прочетеното напоследък. Колкото и да обичам да чета, усещам някакво пренасищане в жанровете, които харесвам.