В момента чета ... 99

"Всеки пази от събитията в семейната история свой собствен спомен"

"Достатъчно ли се боиш, за да си мълчиш?"

"Никога не съм се интересувала истински от психогенеалогията, нито от повтарящите се явления, предавани от едно поколение на друго, които вълнуват някои от приятелите ми. Не знам как тези неща (инцестът, мъртвите деца, самоубийството, лудостта) се предават.
Факт е, че те преминават през семействата като безмилостни проклятия и оставят следи, които устояват на времето и на отричането."

Уф!! С въздишка на облекчение изплувах някакси от тази история, която се оказа подобна на тресавище. Четеш, четеш и все по-надълбоко затъваш в неща, които не си сигурен дали искаш да четеш...
Един роман за мрака в човешката душа. Написан в стила на мемоарната литература, той е една дълга и мъчителна изповед, пълна с недоизказаности, съмнителни впечатления и огромно количество противоречиви спомени. Цялостното ми усещане от книгата е за тягостност, за нещо абнормално, което вероятно се е случвало, но което не става и напълно ясно.
Да, до голяма степен напомня "Стъкления замък" на Джанет Уолс, но дисфункционалното семейство Поарие не носи усещането за лекота и безгрижие на битието, каквото чувство имах докато четях Замъка. По-скоро ми напомняше като усещане за "Малък живот" на Ханя Янагихара. Безгрижието в "Силна е нощта" е измамно, мъчително и мрачно. То е плод на наркоманска дилюзия и на сериозни психични състояния.
Книга, изпълнена с много смърт, много мъка, разбити животи, самоубийства, отклонения от най-различен вид. И, смея да кажа, с голяма липса на любов.
И до края не разбрах с какво или защо е "силна" нощта.

Когато не тръгваш с прекомерно големи очаквания към дадена книга, нещата може и да се получат.

Така се случи с мен и с „И нея вече я нямаше“ на Лиза Джуъл (първа среща с тази авторка).
Започнах я на шега, но изненадващо бързо ме увлече. Въпреки че като интрига не е нищо особено, тази книга е един идеален градски трилър, подходящ за горещия юли - за „времето, когато дните капят като мед от лъжица“.

Историята е за 15-годишната Ели Мак – красиво и популярно момиче, което един ден излиза от дома си, за да отиде до библиотеката, но така и не стига до там, а изчезва безследно. Дългогодишните търсения и разследването на мистериозния случай не само, че не дават резултат, но и логично разрушава семейство на изчезналото момиче. Бракът на нейните родители – Лоръл и Пол – се разпада, братът и сестрата на Ели поемат всеки по своя път в пълно отчуждение един от друг и от своите родители.

И докато Пол /бащата/ успява някак да стъпи на краката си и да продължи напред с ново семейство , то за Лоръл /майката/ нещата са далеч по-трудни. Загубата на любимото ѝ дете ѝ се отразява пагубно, а съществуването ѝ се свежда до чисто механични действия… Години в страдание и самота превръщат Лоръл в тъжен и счупен човек, в човек, загубил всичко. И когато изглежда, че за нея няма никаква надежда за душевен мир, един ден случайно в един ресторант тя се запознава с един изключително привлекателен мъж. Флойд е всичко, за което жена като Лоръл може да мечтае, но готова ли е тя да продължи напред? И още повече – дали Флойд е този, за който се представя? Защото , както знаем, в такива книги нещата никога не са такива, каквито изглеждат …

Книгата няма да изненада почитателите на жанра, но се чете бързо, динамична е и е приятна, въпреки категоричната недостоверност и абсурдност на някои събития

Да кажа просто, че обожавам поредицата на Кармен Мола за Елена Бланко и нейния екип разследващи полицаи, е все едно нищо да не кажа! Доста време мина от прочита на третата част от поредицата и те вече ми липсваха. Липсваха ми напрегнатите разследвания, жестоките убийства, личностните отношения в екипа, дори ладата на Елена ми липсваше! А смъртта на Ческа беше разбила сърцето ми… Сигурна съм, че пристрастените към поредицата ще ме разберат .

И с „Мълчанието на майките“ тандемът Кармен Мола продължава да държи изключително високото ниво на своите трилъри, а по принцип съм на мнение, че този жанр се е поизчерпал и вече почти няма с какво да изненада почитателите си, но ето че за пореден път ми се показа, че това съвсем не е така!

Екипът на Елена се сблъсква с ново ужасяващо престъпление, което е като дело на психопат с извратен мозък: в корема на убит и приживе изкормен мъж, на мястото на извадените вътрешности, е намерено трупче на бебе, изтръгнато от майчината утроба в последните месеци на бременността. Последвалият ДНК-анализ потвърждава, че детето е син на убития. Но кой е убитият и каква е била причината за неговата ужасна смърт? Установяването на неговата самоличност поражда повече въпроси и неизвестни, отколкото да дава отговори, а разследването, което предстои се очертава като сложно и изключително заплетено. Много скоро е открит още един труп на мъж с фетус в коремната си кухина…

Една мрачна, на моменти дори мистична, книга, от която не можеш да се откъснеш. Четеш като хипнотизиран и следиш внимателно действието, динамиката на разследването, множеството сюжетните линии, които се разклоняват в странни и различни посоки, развитието на героите, което често се разкрива в неочаквани светлини… Именно върху чувствата, емоциите и вътрешния свят на героите е обърнато изключително внимание в този роман, защото те крият ключа към обяснението на техните действия, които при всички герои без изключение излизат извън границите на разума като импулсивни постъпки или неоправдан риск….

А финал има ли, няма ли…? Всеки читател ще си отговори сам. За мен е ясно, че за да си изясня всички неясни моменти, ще трябва да прочета и петата част – „Кланът“, за щастие вече преведена и на български!

Супер-поредица! Препоръчвам!