В момента чета ... 99

Сега като ви чета и се улавям, че имаме кокошки, но никога не съм употребила думата курник 🤣
Ежедневието ни се променя от преди години и нормално някои думи/дейности да започват да се губят.
Аз нямам село и през годините толкова тъпи въпроси съм задавала...първият път, когато трябваше да откъсна краставица питах къде трябва да я търся /като тогава на въпросното място се отглеждаха само домати и краставици/. 🤐
Сега живеем в село, но голям процент вече не се занимават със селска дейност.

Щерката имаше период - във втори клас, когато си намери другарче с ултра амбициозна майка дето искаше да е топ в Книговище - разсипа се да чете. Зимата. Лятото е страшна мъка да прочете и три страници - деца, колела, батути, басейни и прочие.
Обаче си учим по час-два на ден, което включва четене - преразказ с разбиране - диктовка на същият текст.
По английски същото. Математиката и тя не остава по-назад. Използвам горещите часове следобяд за което.
С велики обещания - да ще караш колело, да ще ти купя кънки, да и ролери, да и темперни бои също, ще ходим на басейн и прочие ...
Кво да се прави.
Едно време на село четях вечер - няма телевизор, няма нищо, баба ми и дядо ми си лягаха с кокошките, а аз четя до 22 ч на светната нощна лампа.
Сега вече не е така лесно, но създава се и този навик и вкус. Така беше и с шаха - мрънка-мрънка, ама се научи и сега много и е кеф да играе с нас шах, чувства се голяма.

Аз нямам кокошки, но винаги бих казала "курник", вместо кокошарник. Толкова хубава, звучна дума!

Можете ли да ми препоръчате книга за пубертета?

Довърших с огромна досада "Под кожата ми" на Мери Хигинс Кларк. Не знам защо първоначално я обърках с Патриша Хайсмит, като тя е класи над нея. Ако има нещо като криминална версия на онези любовните романи с очакван край, най-вероятно МХК ще е кралицата на този жанр. Героите дават заявка да станат интересни с нещо, но са толкова плоско изградени, че дотягат в даден момент и нямаш търпение да се приключи, тъй като и без това развръзката и финалът са предсказуеми. Всъщност, за мен именно това беше непредсказуемо, колко очаквано и просто е всичко. Става да убиеш няколко часа под чадъра на плажа с нея и до там.

Аз съм книгоман от дете, но моята дъщеря не можах да я науча, колкото и да опитвах. И с поощрения, и с наказания - просто не стана и накрая се отказах. Явно не е нейното.
Аз също съм против осъвременяването на класиката. Така ще я опорочат и съсипят. Тези произведения са ценни именно такива, каквито са създадени и трябва да носят духа на времето си. Нека си напънат малко гънките младите, не е кой знае какво. И без друго стават все повече като бавноразвиващи се, защото всичко им се смила и прави по-лесно.
Най-лошото е, че нямат желание да четат, а и нямат пример. То от кого да видят, че не е толкова... скучно и срамно да седнеш да прочетеш една книга Малцина са тези, които го правят, но и тях като видя какво четат..

Ако днес заменяме архаизмите в текста, утре можем да премахнем и цели сцени, които ни се струват " политически некоректни" или остарели. Ами ако заменят липсващите ръце на Венера Милоска с протези, за да изглежда по - съвременна? Проблемът , че децата не разбират Вазов, не е в " Под игото" , а в липсата на изградени навици за четене. Осъвременяването и пренаписването на книгите с архаизми  е само опит да се лекува синдрома, а не болестта.. Класическата литература изисква специфични когнитивни и психологически умения  , които трябва да се тренират, за да се развият.. Ако едно дете няма навика да чете , неговият мозък не е подготвен за сложността на книга като например " Одисея". Днес младите израстват с екрани, които предлагат бърза визуална и фрагментирана информация. Те получават всичко наготово - картина , звук , емоция. Четенето на книга изисква внимание и продължително фокусиране. Мозъкът трябва сам да декодира буквите и да построи свят в главата на читателя. Дете , което не чете, не може да си представи историческата епоха от "Под игото". За него книгата е трудна , не защото думите са стари ,а защото няма натрупан ментален архив от други прочетени книги , които да му помогнат да визуализира миналото.  Навикът за четене на по - елементарни книги в детството като приказки или приключенски романи изгражда у детето основа от думи и метафори.  Без тази основа детето ученик не следи сюжета и идеите в книгата  ,а се бори с механичното изчитане на текста и приема четенето на класиката като досадно училищно задължение. Пренаписването на книгите на съвременен език или изготвянето на резюмета или съкратени издания само легитимира това, вместо да лекува причината за него.

Между другото, вчера за първи път видях и чух Емили Уилсън - преди това бях чувала много коментари за нея, но не си я преставях толкова груба и противна...
Аз сега си препрочитам Одисея и съм си подготвила Далече от безумната тълпа - но не съм сигурна дали ми се чете.
Истината е, че не съм я чела, въпреки че е класика, но тези дни се бях сетила за една адаптация и си казах, че може би е време да прочета книгата...
Така че не знам кога реално ще стигна до нея, може да се върна към комиксоподобните романи.

Някой реши ли, че нещо няма да чете няма да го направи, каквото и да променят/премахнат. Не съм прочела много от класиките и задължителната литература. Много произведения съм "прочела" в разработените неща в едновремешните вестници Рикчо и Кандидат-гимназист или съм слушала внимателно учителката ни с ключовите моменти.
И ако по мое време почти нямаше компютри и т.н. днес да намериш разработена тема с резюмирано съдържание е в пъти по-лесно.
Друг е въпросът, че ги мързи /съдя по племенника ми, на когото писах тема по психология, мързи ги дори да препишат нещо от екрана/, за сметка на това пък за нещо, което го вълнува няма равен да се научи, запомни и т.н.
Историята ни се опитват да променят, така, че не бих се учудила, след години просто някои произведения да отпаднат от учебната програма.

Ами те са отпаднали вече 😀 Например "Българи от старо време". Представете си как ще изглежда Хаджи Генчо през призмата на евроатлантическите ценности - насилник, расист, женомразец и потисник, проявяващ жестокост към децата и животните. Бие дете преди да го прати за вода (експлиатация на детски труд), защото ако не го набие и му счупи стомната, вече ще е късно, бие друг свой съселянин, защото си е стъпил в гювеча, опитвайки се да изрита куче, понеже българинът така прави - види ли куче, трябва да го ритне, бабичката седи права и преглъща сух хляб и сиренце, докато той вечеря и подхвърля парчета дроб на котката, а когато циганинът Мено иска да се покръсти и селяните идват за съвет при него, защото не знаят редно или нередно е циганин да се покръсти, Хаджи Генчо казва, че може, но първо трябва да му одереме кожата. Въобще не знам как би се преподавала такава книга в съвремието, наистина по-лесно е да отпадне. Ами "Маминото детенце" - че то мнозинството ученици са едни Николчовци, които не спазват никакви правила, мързи ги, вечно им се разминава, когато нарушават реда, а Нено и Неновица вървят след тях с парите и влиянието си, за да им решават проблемите. Затова "Хубава си, моя горо" е достатъчно и съвсем безопасно, за да се спомене името на Каравелов.

Браво Rayna! 🌹
Точно така е!

Започвам "Лятото, в което мама имаше зелени очи" - Татяна Цъбуляк. 🤗

Ужасна книга и писател, но може пък да е вашето.
Аз препрочитам разкази на Елин Пелин. Увлякох се покрай дъщеря ми и нейната задължителна литература.

Започвам "Чумата" на Камю. Малко гаднички описания, но трябва да попълня този пропуск.

Аз по препоръки оттук съм я отбелязала, от хора, с които имаме сходен вкус към литературата. Дано не ме разочарова.
Изчела съм навремето всичко от Елин Пелин. Сега не разполагам с време за препрочитане - толкова непрочетени нови книги ме чакат. 😉

И аз от препоръките тук я взех, но се разочаровах. Не мога да опиша колко не ми хареса! Дано върви добре при вас!