В момента чета ... 99

Fata_morgana, какво съвпадение! Аз току-що прочетох "Интелект" на Пеева. Миналото лято четох "Риалити" и ми допадна с екзотичните описания на острова и динамичния сюжет. "Интелект" беше интересна, но тук Светла изглеждаше, че има значително по-главна роля и това ми стана малко досадно.

"Под игото" съм чела само като ученичка преди много време, но въпреки че никога не стана любим роман, не мога да кажа, че не съм го разбрала. Основните теми и герои могат да бъдат успешно дискутирани и сега. Честно казано, не знам какво учат за историята на България сега, а книгата е писана за доста специфичен исторически контекст. Ако деца, а и възрастни, не разбират историческия контекст, както и контекста, в който е писан роман, едва ли ще го оценят. Това важи и за други класики.

Неизбежно е децата да имат различни вкусове от нашите, но някои класически романи си струва да се прочетат.

За "Под игото" - адаптираната версия на Руси Чанев е издадена с идеята за българчета в чужбина, на които българският език им е спорно матерен, а езикът на Вазов - съвсем.
Книгата не е преразказана, нито съкратена, единствено са заменени остарелите думи (на някои, от които признавам, и на мен ми се губи прякото значение). За първи прочит, който упорито се държи в основен курс поради незнайни за мен причини,  е доста добър вариант за запознаване с произведението като сюжет и история.
Не бива да подценяваме и факта, че по времето на нашето четене на тези произведения, голяма част от нашите баби и прабаби реално говореха на този език и използваха тези думи. Думи като соба,софра,ръжен и т.н. никога не са ми били непознати, въпреки че не са били сред употребяваните от родителите. Сегашните деца ги чуват за пръв път, скоро обеснявах на бъдещия второкласник що е то телефонен указател, какво остава за фармасонин и подобни. А не е като да не чете много.


По темата - все още съм на вълна Ел Кенди, но може би за плажа ще разнообразя с някое криминале, че ми дойде в повече еротиката

Много им е рано на тази възраст за тази книга. Една от причините е замазаното преподаване на историческите моменти. И така децата хем четат без контекст, хем не разбират голяма част от думите.
Ако се замислите, ние също не сме били кой знае колко опитни читатели в шести клас. Аз бях поизчела доста от библиотеката, но приключенски и фантастични романи.
Този в шести клас не го разбрах, по-късно като понаучих някои факти за личността на автора, не исках и да го чета известно време.

Chuby, какво да ти кажа...

По направлението на темата ни: в момента чета Пандора на Сюзън Стоукс-Чапман (ориг.2022). По Дикенсово време се развива действието, но тематиката е от разработваните "търсене/намиране на свещени артефакти", които носят важно откритие/свещено проклятие на придобилите ги. Т.е. познати сюжети от Къслър, Престън, Л.Чайлд, португалеца, Макдермот, Егеланд. Приятно четиво е. Полезна документалистика от областта на историята на някои Британски/Лондонски емблематични (кралски) дружества - кръжоци - като това на антикварите, археолозите, елинистите. Духът и атмосферата на онзи стар кален и вонящ Лондон е вещо и осезаемо предаден. Дебело томче (440 стр.), на последната четвърт съм и още не знам какво (не каква?) има в развръзката: разкриване на злодей, разкриване на проклятието, поуката - че щом нещо е дълбоко заровено, може и да не бива да се изважда на светло.
Ще пиша повече, като я свърша.

Прочетох Остави ги и продължавам с Тео от Голдън, която леко се чете

МБрадър - благодаря - ето това ме заинтригува от написаното от теб
Черният град на Акунин? (Всъщност, за мен е факшън и си е политика отвсякъде.) - дай повече инфо.

Архаичните книги са носители на времето си - те развиват в ума не само разкази от миналото, но и обогатяват езика - проблема на днешните деца е търпението, умението за концентрация / не само в литературата, но и в математиката, физиката, историята ..../ дешифровката - колкото по-лесни правим нещата, толкова по-глупави хора възпитаваме.

Въпросът е и в това, че културните ценности са нещо, което се утвърждава с времето.
В момента определени неща може да изглеждат много важни и да са отразени в изкуството и след 2-3 поколения да са отречени като пълен боклук. Това, което устоява, е това, което си струва да се изучава.

Отделно има произведения, които са интересни за изучаване не защото съдържат нещо ценно, а защото са талантливо написани и отразяват епохата.

По мое време - след падането на комунизма - искаха да извадят от учебниците Вапцаров, Гео Милев, Смирненски ...
Независимо от това какви политически доктрини изповядвам за мен Септември ще си остане една велика, велика поема - една от най-великите, които съм чела.
Както и поезията на Фурнаджиев, но не се прехласвам от Белият дом на рудничаря, въпреки че ми хареса.
Времето, политиката, не може да определя книгите, тях ги определят други неща. Това за мен си е жив нацизъм и нищо друго.
Против цензурата съм във всяко отношение.
Навремето четях малките книжчици - Страховитото в историята - да четеш как английските войници душели бебета в косите на обесените им майки за потушаване на ирландски бунтове не е най-приятното - нито това как са разпъвали хора на Колелото - но това не означава, че не трябва да се знаят.
Нещата трябва да се знаят, такива каквито са си били - щото по тая сталиниска логика трябва да спрем всяко развитие на науката и мисленето и толкоз.

Има жестокости, които не трябва да се казват на децата, когато психиката им все още няма да го понесе и ще бъдат ужасени и травмирани. Помня, че в 4-ти клас учителката на малкия ми син беше пуснала в групата на класа статия за клането в Батак с описания в най-големи подробности за жестокостите на турците и настояваше децата да прочетат тая гадост. И защо, какво ще запомни един 9-годишен - че са изтезавали хора, пекли са ги живи на шиш, изнасилвали са групово жени до смърт по 50-60 човека един след друг и са трошали бебешки черепи в стените? Айде няма нужда! Аз, разбира се, не дадох на сина ми да чете тия гадости, но имаше деца, които бяха прочели преди родителите си съобщението. Всяко нещо с времето си, а някои неща няма нужда въобще да влизат в учебните програми и не е нужно да се знаят. В този смисъл съм много за отпадането на "Балканджи Йово" и мисля, че само психопати биха искали децата им да го прочетат.
Въобще програмата има огромна нужда от осъвременяване, защото макар и да търпи промени в годините, все още е пълна с така подбрани творби, че да възпитават в омраза към турците и примирена благодарност към Русия. Цялото образование по история и литература е подчинено на политическата идеология от едно време и не се коригира достатъчно бързо към обективната истина и в съответствие с днешния свят, защото все още има счупени соц. мозъци, които спират всеки опит за промяна. Мисля си, че от Вазов и Ботев могат да бъдат избрани по-разнообразни произведения, вместо програмата да се натъпче точно с тези, които могат да се използват за пропаганда.
И сега, понеже това не стига, ще въведем и час по религия за още промиване на детските мозъци.

Райна, направо ме заболя корема докато четях. Не успях да изчета целия коментар, направо ме заболя тялото чак. Напълно съм съгласна, че не е нужно деца да четат такива неща. Сестра ми бълнуваше много след нещо подобно, което трябваше да прочете. Някаква приятелка на майка ми ѝ казала, че била лигла и затова. Потрес!

E, та то тогава и Ботев трябва да премахнат от програмата с "Обесването на Васил Левски", ако ще щадим детската психика. Не знам ние как не се увредихме. Според мен психиката на децата е много по-устойчива, отколкото си мислим ние. Сега от позицията на възрастни осъзнаваме каква жестокост е описана, но като ученичка като съм го чела това стихотворение за Балканджи Йово, далеч не ми е звучало чак толкова ужасяващо, колкото сега, както и разпореният корем на Вълка в приказките.

Райна то по тая логика не трябва да се изучава нищо от старата човешка история - дето е пълна с кланета и жестокости ....Направо да направим на децата един бонбонен рай по Тери Прачет - нали я помните онази дето искала да създаде идеален свят за децата, само шоколади и бонбони във Волният народец.

Всичко е политика - навремето като сме били част от Третият райх сме били само прабългари и всички учебници по история и литературата се отричат, после обратното след преврата на комунистите - Дедо ви Вазов е бил наричан Великобългарски шовинист и забранен за изучаване, чак до 50те години, а Талев напълно отричан, Самуил - македонски цар и прочие ...

Осъзнавате ли се, че по нищо не се различавате от предходните промитмозаци дето това и онова не им изнасяше и не им пасваше на пропагандата, та се триеше ...и Тютюн промениха ...и кво стана?! Изтри ли се нещо от тъканта на времето?!
Всичко трябва да се учи и всичко трябва да се знае, такова каквото е било - децата обичат Страшното - то даже им е интересно, аз учих Балканджи Йово в 4 клас - нищо не ме уплаши - децата на тия години приемат Смъртта като нещо хем много интересно, хем така далечно, че е просто страшна приказка. Шокираха ме зловещите неща в историята вече много по-късно, когато започнах да ги разбирам.
Сталинските методи трябва напълно да бъдат отречени, да не говорим, че това е плоско мислене, което не отразява сложността на света.

Според мен си има смисъл от страшните приказки и истории, но трябва да са съобразени с възрастта на детето.

Да, затова в Японските училища има ембарго и не учат нищо за Втората световна (освен най-общо), за да си щадят психиката. И затова отказват да се извинят официално на Южна Корея, защото тези неща "не са се случили".

Не твърдя, че трябва да се чете в подробности за извращенията, но това, че са били факт, трябва да се помни.

А пък японските жестокости се изучават в САЩ, както и Пърл Харбър ....и да не я учат ВСВ японските деца, ще я научат япоските възрастни ...но да се върнем на литературата.

Време разделно четох първо в пети клас, страшно интересна книга ми се стори, ем страховита, увлекателна, точно като страшните митове и легенди из Старогръцият свят. Потресе ме като я прочетох пак като възрастна.
Ние в пети клас учехме Старогръцките легенди - учебника беше пълен с голи мъже и жени, знаем всички що ужаси и прочие имаше там. Илиадата ...Одисеята ....ми интересни ми бяха.