В момента чета ... 99

  • 41 983
  • 710
# 645
Можеш да представиш всяка идея и да обясниш историята без непременно да подбираш най-фрапиращите примери, но разбира се, за пропагандни цели се цели точно това - да предизвикаш силен стрес, да втрещиш от ужас.
Аз пък бях много чувствително дете и тези неща ме ужасяваха и то така, че никога не ги забравих, ние сме ги учили още в началния курс тия гадории. И не само тях, ами и за Митко Палаузов, и всякакви други примери, които издигат саможертвата и себеотрацието в най-висш смисъл на съществуванието.
Виж целия пост
# 646
Е хубаво - ти си била чувствително дете, ние пък темерути и половина ...

Сменям темата - Изчетох - Историята на твоя живот - хареса ми, не е най-доброто, но е интересна. Определено я препоръчвам.
Сега пак се вънах към Дюн - Мбрадър чакам да се включиш по темата Blush
Виж целия пост
# 647
Самият факт, че нас ни караха да четем задължително "Митко Палаузов", дето изобщо, ама изобщо не е за деца, е показателен. Даже няма да забравя един семеен приятел като ме видя тогава, че я чета, явно беше вече задухал вятърът на промяната и по не се е притеснявал да коментира, искрено се възмути, първо, че ни карат да я четем и второ изобщо как са били жертвани деца в името на политиката- само че аз тогава бях малка и много не схванах какво има предвид - после след години много добре го разбрах.

"Чумата" на Камю е майсторски написана и различните реакции на отделните герои в книгата са ми едно към едно с нашите по време на ковид.
Виж целия пост
# 648
Бях втори клас, когато от училище ни заведоха на екскурзия - Велинград и Батак. Не помня друго от екскурзията, Велинград изобщо като място, Батак също, помня единствено разказа на жената, която беше така добра да ни разкаже историята с доста големи подробности. Сега съм на 30+, но още не мога дори да мина през района, без да ме побият тръпки, а в града изобщо не съм стъпвала. Не съм съвсем чувствителен човек, гледам ужаси, чета ужаси, гледала съм и Време разделно пак като малка, но може комбинацията от групово преживяване, живописният разказ и това да си на мястото на събитията си е оказало влиянието.
Да не е само спам - на Мария Пеева историите и аз ги харесвам, чета ги когато имам нужда да разпусна, тя има много приятен маниер на писане и винаги е удоволствие да отворя нейна книга. Първата нейна книга, която четох, е “Писмо до сестра ми“, тя е колаборация с друга дама (изкочи ми името сега от главата), от тогава я следя и си набавям нейните книги.
Паралелно с Вуду (чета я на телефона от сторител когато не мога да нося хартия) чета “Всички демони са тук“ на Луиз Пени, подарък ми е от позната преди няколко години и чак сега стигнах до нея. Доста приятно четиво се оказа, грабна ми вниманието още от начало, но върви леко и ненапрягащо.
Скрит текст:
Приятната вечеря на семейство Гамаш в Града на светлините отваря вратата към най-непрогледния мрак. На излизане от любимото си парижко бистро Арман, Рен-Мари и децата им стават свидетели как кръстникът на Гамаш – Стивън Хороуиц, е блъснат на пътното платно. За инспектора от Sûreté е ясно, че случилото се не е случайност. Но кой от многобройните врагове на своенравния милионер би стигнал толкова далеч, че да поръча смъртта му?

Когато във вещите на Стивън е открит тайнствен ключ, Арман, съпругата му Рен-Мари и Жан Ги Бовоар се впускат в трескаво преследване на истината, което ги отвежда от върха на Айфеловата кула до тайните подземия на Париж, от най-луксозните хотели до закътани градини, които пазят спомени от личния им живот.

Стъпка по стъпка тримата започват да разкриват тайни, които Хороуиц е пазел от десетилетия. Демоните на миналото, изглежда, са се събудили и са жадни за отмъщение с катастрофални последици.

За да ги спре, опитният инспектор трябва да впрегне всичко, научено през годините. И да вземе съдбовно решение. Дали когато на карта е заложено толкова много, Арман може да се довери на приятелите си, на колегите, на най-близките си? Може ли да вярва на собственото си семейство, което се опитва да спаси?
Ще потърся и други нейни книги.
Виж целия пост
# 649
Аз също чета ужаси, гледам и т.н. Но категорично историята за Батак не е за деца. Ако на някой му е леко да я чете и коментира .. нямам представа как. Аз до ден днешен се разтрепервам. Едно е да четеш някой трилър и история, а това тук е истина и реалност.

Мария Пеева ми е любимка. Харесвам книгите за семейство Куман. Идеални са за плажа, а и не само. Сега ще слушам последната, видях, че я има в Сторител.
Виж целия пост
# 650
Ами то трябва да има подход към тези неща, нали затова са учителите уж. Има си начини да се представят нещата така, че да не създават такива ужасяващи спомени у по-чувствителните. Но съм на мнение, че не бива да се спестяват, както и децата все да се "галят с перото". Наблюдавам все по-често такова разглезване, особено при момчетата. И после се чудим що стават такива мъжете? Ми нормално - мамини синчета Grinning Ама това е една друга тема.
Иначе историята се манипулира и винаги е било така. Помня как ни втълпяваха как Русия е номер едно, после изведнъж другарката стана госпожа и нещата коренно се промениха, най-просто казано. Сега, ако ги питаш младите, Щатите са най-велики, Русия даже не знаят къде е.
Виж целия пост
# 651
Аз пък съм да се помнят фактите, такива каквито са. Защото явно всички жестокости се забравят бързо и се повтарят - в 21 век, век на изобилие, още изнасилват жени, трепят ги с камъни, хвърлят се бомби...само, заради луди алчни хора, все едно гроба има джобове 🤮 място под слънцето има за всеки, има и ресурси за всеки, но човешката алчност не познава граници.



Прочетох "Червената панделка" - Люси Адлингтън.
Книгата ми хареса, чете се бързо, има и реални факти вплетени в нея.
Виж целия пост
# 652
Бях втори клас, когато от училище ни заведоха на екскурзия - Велинград и Батак. Не помня друго от екскурзията, Велинград изобщо като място, Батак също, помня единствено разказа на жената, която беше така добра да ни разкаже историята с доста големи подробности. Сега съм на 30+, но още не мога дори да мина през района, без да ме побият тръпки, а в града изобщо не съм стъпвала. Не съм съвсем чувствителен човек, гледам ужаси, чета ужаси, гледала съм и Време разделно пак като малка, но може комбинацията от групово преживяване, живописният разказ и това да си на мястото на събитията си е оказало влиянието.
Да не е само спам - на Мария Пеева историите и аз ги харесвам, чета ги когато имам нужда да разпусна, тя има много приятен маниер на писане и винаги е удоволствие да отворя нейна книга. Първата нейна книга, която четох, е “Писмо до сестра ми“, тя е колаборация с друга дама (изкочи ми името сега от главата), от тогава я следя и си набавям нейните книги.
Паралелно с Вуду (чета я на телефона от сторител когато не мога да нося хартия) чета “Всички демони са тук“ на Луиз Пени, подарък ми е от позната преди няколко години и чак сега стигнах до нея. Доста приятно четиво се оказа, грабна ми вниманието още от начало, но върви леко и ненапрягащо.
Скрит текст:
Приятната вечеря на семейство Гамаш в Града на светлините отваря вратата към най-непрогледния мрак. На излизане от любимото си парижко бистро Арман, Рен-Мари и децата им стават свидетели как кръстникът на Гамаш – Стивън Хороуиц, е блъснат на пътното платно. За инспектора от Sûreté е ясно, че случилото се не е случайност. Но кой от многобройните врагове на своенравния милионер би стигнал толкова далеч, че да поръча смъртта му?

Когато във вещите на Стивън е открит тайнствен ключ, Арман, съпругата му Рен-Мари и Жан Ги Бовоар се впускат в трескаво преследване на истината, което ги отвежда от върха на Айфеловата кула до тайните подземия на Париж, от най-луксозните хотели до закътани градини, които пазят спомени от личния им живот.

Стъпка по стъпка тримата започват да разкриват тайни, които Хороуиц е пазел от десетилетия. Демоните на миналото, изглежда, са се събудили и са жадни за отмъщение с катастрофални последици.

За да ги спре, опитният инспектор трябва да впрегне всичко, научено през годините. И да вземе съдбовно решение. Дали когато на карта е заложено толкова много, Арман може да се довери на приятелите си, на колегите, на най-близките си? Може ли да вярва на собственото си семейство, което се опитва да спаси?
Ще потърся и други нейни книги.

С Люси Рикспуун е писана заедно книгата.
“Всички демони са тук“ - е 16тата книга от поредицата за инспектор Гамаш.
За почитателите на Рута Сепетис - Сиела са пуснали нова нейна книга - "Богатство в пясък"
Виж целия пост
# 653
Chuby, какво да ти кажа...
Натъжено мога да споделя, че като Стругацки почти няма.
The Dispossessed на Урсула Ле Гуин е може би най-близкото от "западната" фантастика до Стругацки.
Виждам, че има превод на български и е достъпна в читанката.
Присещам се също за Кантата за Лейбовиц, която като нищо би могла да бъде написана от братята.
Иначе -- Станислав Лем разбира се (ако останем отсам желязната завеса).
Виж целия пост
# 654
Към края съм на "Медноглавия демон" и направо не мога да я оставя. Много ми харесва. Добре, че взех с меката корица, че е тежка и трудно се чете. Както в другата книга на авторката, и тук засега не открих правописни грешки, само две разминавания в бележките под линията...лелеее, вече на какво се радвам 🤦‍♀️
Ще започвам "Доброжелателните", която отлагам от бая време заради шрифта.
Виж целия пост
# 655
Аз, която не познах мъжете- купих я без да чета анотацията, че нали нещо трябва да се чете. Не очаквах да ми хареса толкова много.

Много добра дистопия.
Искаше ми се да се разгърне повече, да има и отговори, но и така става.
Виж целия пост
# 656
Никой не казва да не се помни историята! Но за деветгодишни деца мисля, че е в повече да се учи клането в Батак!!!
Това може да се преподава в по-горните класове.
Аз също чета ужасии, но когато си на самото местопрестъпление, примерно в Батак и видиш всичко с очите си, засъхналата кръв по стените, да те обгърне и да те задуши атмосферата в църквата - еее, това и голям човек трудно може да преглътне, без да наруши психиката си. Останалото е социопатия...
Започнах "Попитайте за Андреа" - Ноел. У. Айли, засега ми държи интереса. 🤗
Виж целия пост
# 657
Интересно ми е като четет ужаси и трилари, пък никога не сте били на местопрестъпление или в моргата наистина ...
Тези неща са родени от реалността, наистина от реалността, може да са доукрасени, но са родени от реални убийства, от реално зло.
Злото е реалност, а не само фантазми в романите за възрастни.
Спомням си, че най-големият ми шок беше разказите на Братя Грим - приказки, които почиват на легенди, а те на истински ужаси.
Историята на Хензел и Гретел е реална и е свързана с голямата гладна епидемия в Европа, където бедните наистина са изоставяли децата си по горите, а канибализма е бил изключително разпространен. Където гладни хора са примамвали деца с лакомства, за да ги изядат. Това са реални неща, всички страшни детски приказки са реални истини родени от реланият живот.
Детската психика обаче обработва информацията по-различен начин - за тях злото е Чудовище, Демон, създание от Отвъдното, вещица ...то може да бъде победено, сломено, извадено на слънце, където да се вкамени.
Ужаса, които изпитва възрастният е роден от друг факт - тези демони, чудовища и прочие сме самите ние - ние сме тези чудовища, те не идват от Отвъд.

За Урсула - чела съм всичко преведено на БГ - тази книга сега ли е преведена, наскоро или е от преди?
Може ли българското заглавие?
Виж целия пост
# 658
За Урсула - чела съм всичко преведено на БГ - тази книга сега ли е преведена, наскоро или е от преди?
Може ли българското заглавие?
https://chitanka.info/book/3093-osvobodenijat
Виж целия пост
# 659
Снимка от преди малко:

Изглеждат нови, само малко са ги накацали мухи... По принцип съм против тази практика (защото до довечера сигурно ще са съсипани, аз си оставям нежеланите книги по къщички), но в този случай са на подходящото място.
Ако някой е в Плевен и ги иска, мога да напиша къде са.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия