В момента чета ... 99

Публикувана: 24 апр. 2026, 11:44 ч.
Последно мнение: 21 юли 2026, 20:08 ч.

42 052
710

Happy Mijjj - Почетен член

# 675 20 юли 2026, 18:51 ч.

Книгите никога не отразяват реалният живот по простата причина, че реалният живот е онова, което читателите не искат да четат.
Всеки иска в една книга или филм да види въплатени идеалите, в които вярва, когато това не се случва се чувства измамен. Говорим за масовият читател. Това е съвсем нормално. Просто го отбелязвам като факт.

МБрадър след като измъча Дюн до край, ще се хвана с тоз чиляк Акунин.

Виж целия пост

Десиссслава

Пристрастен

# 676 20 юли 2026, 19:12 ч.

Аз лично ако има книга с реални ужаси, по действителни събития ми е в пъти по-интересна.
Като малка си мечтаех да работя в морга или да стана криминалист, но мързелът ми и започването да вадя пари от млада възраст надделяха над желанията ми.
Сега бих инвестирала в погребална агенция, но мъжът ми не иска и да чуе 🤣

Виж целия пост

# 677 20 юли 2026, 19:25 ч.

Всъщтност книгите написани по реални събития са пълна илюзия.
Реалноста е проста и безинтереснна, за това хората пишат и четат книги.

"Последните и първите хора" (Last and First Men) е научнофантастичен есе-филм от 2020 г., базиран на едноименния философски роман на Олаф Стейпълдън от 1930 г. Лентата е режисьорският дебют на известния исландски композитор Йохан Йохансон - изгледах филма, ужасно ми хареса.

В Читанката от него видях само Сириус и я почвам, ако някой някъде е чувал, виждал, намирал книгата по филма ще се радвам да пише.

Виж целия пост

S

# 678 20 юли 2026, 20:45 ч.

Не съм съгласен, че книгите по реални събития са илюзия. Какво тогава са " Хладнокръвно " на Капоти, " Архипелаг ГУЛАГ " на Солженицин, " Дневникът на Ане Франк " ?
"Last and first men " не е превеждана на български , нито другата известна книга на Стейпълдън "Star maker " .

Виж целия пост

Редовен потребител

# 679 20 юли 2026, 23:29 ч.

Аз леко се обърквам в позивите за елитарност - кое точно е в книгите? Реален живот, който е скучен или реални събития, които са илюзия? За грамотността няма да отварям дума...

Виж целия пост

# 680 21 юли 2026, 00:32 ч.

Всяка книга може да украсява, разкрасява по всякакъв начин нещата и да се описва като такава по реални събития. Това е съвсем елементарно. Мислех, че отдавна е ясно на хората, които се занимават сериозно с четене.
Дневникът на Ане Франк е фалшификат, както и много подобни книги от древността до наши дни ...
Същото е и със Солженицин ... огромна част от написаното вътре е преекспонирано, но пък се харесва на читателите ...

Така е с всички книги, дето са по реални събития и прочие ...всъщност всяка книга по същество е измислица, защото показва нещата такива, каквито трябва да изглеждат, без огромна част от аудиторията реално да знае за какво става въпрос ...

Виж целия пост

Потребител

# 681 21 юли 2026, 07:43 ч.

Това, че Дневникът на Ане Франк е фалшификат са изцяло конспиративни теории, разпространявани основно от хора, които отричат Холокоста.
Не обичам провокации, а в начина ти на изказване и то във всеки пост прозира точно това!
Започнах "Писмата" - Вирджиния Еванс. Напомня ми на любимата Олив Китридж.

И да спомена, че изгълтах на една хапка "Лятото, в което мама имаше зелени очи" - Татяна Цъбуляк и от мен безапелационни 5*. Тъжна история, подтикваща към размисъл. Сега си давам сметка, че трябваше да я чета бавно, с преглъщане. Има много болка между редовете.

Виж целия пост

Потребител

# 682 21 юли 2026, 07:59 ч.

Да се определя отношението към творчеството на Солженицин като "харесване" на книгите му, означава да се пренебрегва не само историческият контекст на създаването и след това на прочита им, но и да се подценява аудиторията, която е адресат на подобно претендиращо за изчерпателно твърдение.

Виж целия пост

# 683 21 юли 2026, 09:36 ч.

Довърших Веригата, много интересна история с добри персонажи

Започнах поредицата за Пърси Повелителят на Мълнии, много е лека, лесно се чете и е забавна

Виж целия пост

S

Smile_to_live

# 684 21 юли 2026, 09:48 ч.

Здравейте, идвам и аз с впечатления от Осмели се да шофираш интересно ми беше тяхната култура, обичаите им. Доста бях изненадана, че се прави обрязване и на момичета. Това че на момичета не се разрешава да общуват с момчетата от семейството, след като им дойде цикъла. Това, че не се разрешава и спорт беше голяма изненада за мен.

Виж целия пост

Happy Mijjj

Почетен член

# 685 21 юли 2026, 10:28 ч.

Лиза Джуъл се оказа много интересна авторка!
След "И нея вече я нямаше" прочетох "Нищо от това не е истина" и ми хареса дори повече от първата!
Ревюто ми е по-долу:

Скрит текст:

Ох, колко нееднозначна книга! От една страна ми се иска да ѝ завъртя една звезда и да се приключи, но от друга не мога да не призная , че ми беше адски интересно да я чета.

Това е един от „лепкавите“ трилъри, за които си наясно, че нямат абсолютно никаква литературна стойност и все пак не можеш да се откъснеш от тях, от тези книжни „guilty pleasures”.

Заглавието напълно разкрива сюжета: цялата истина не се разбира до самия край.
След първата ми среща с авторката ( “И нея вече я нямаше” ) бях подготвена какво да очаквам и го намерих и в тази книга – типичната градска среда, на фона на която се развива действието, предимно женски персонажи, кой от кой по-откачен и изпълнен с обсесии, скрито и явно насилие, педофилски нюанси, психотични постъпки и всичко това гарнирано с много мрак.

И все пак за какво иде реч... Главната героиня Аликс Съмър - бляскава инфлуенсърка със свой подкаст - в деня на 45-ия си рожден ден, който отбелязва със шумна компания приятели в един ресторант, случайно среща странна и скромна на вид жена - Джоузи Феър, която също празнува там със съпруга си 45-ти рожден ден. Оказва се, че двете жени са не само близначки по рожден ден, но и са родени в една и съща болница. Джози успява да убеди Алекс да направи подкаст с нея, обещавайки й необикновена история (Джози е срещнала бъдещия си съпруг още като тийнейджърка, а той по това време вече е бил на над 40 години). Така започва всичко. С всяка глава атмосферата става все по-мрачна и нагнетена, докато нещата не ескалират в неочаквани посоки и с действие, изпълнено с напрежение, лъжи, манипулации и онова усещане, когато вече не разбираш на кого можеш да вярваш, а на кого – не.

Това не е просто историята на две жени, но и за това колко лесно можеш да попаднеш в чужда игра и колко трудно е да се измъкнеш от нея.

Така че, ако ви се чете мрачен, готически и бавно тлеещ кошмар, то тази книга е точно за вас!

Smile_to_live, за съжаление тази варварска практика още се прилага в държави като Сомалия, Судан, мисля и в части от Египет, макар че на държавно ниво обрязването на момичета е забранено. Спомням си книгата /има и филм/ "Пустинно цвете" на Уерис Диъри...кошмар!

Виж целия пост

Ink_Whisper

# 686 21 юли 2026, 10:32 ч.

Цитат на: Chuby в пн, 20 юли 2026, 18:51

МБрадър след като измъча Дюн до край, ще се хвана с тоз чиляк Акунин.

Препоръчвам Акунин с две ръце! Невероятен! Че и за четене бол има от него - само душа да ти сака.

Не разбрах за какво са споровете и обидите тук. Нека всеки чете каквото му харесва.

Виж целия пост

Дидка-бандитка

Потребител

# 687 21 юли 2026, 10:35 ч.

Аз прочетох книга, която най-сетне ме извади от дълбоката книжна дупка, в която бях изпаднала! Това е "Да бди над нея"на Жан Баптист Андреа. Разкошна е! Малко скептично подходих, понеже много не се разбирам с френските автори по принцип. Но тази ме опроверга отвсякъде. Разказва историята на склуптора Микеланджело (Мимо) Виталиани и неговия магнум опус. Действието се развива в Италия - Лигурия, Флоренция, Рим, от 20те години на 20 век до към след втората светован война. Има и прескачане в наше време. Друг централен персонаж е чудата Виола - наследничка на богатия и прочут род Орсини, и тяхното дългогодишно приятелство. Blue Heart

Blue Heart

Виж целия пост

# 688 21 юли 2026, 11:26 ч.

За Дневника на Ане Франк и аз имам съмнения, че е силно променян. Май баща й си беше казвал, че е махал части и е редактирал.

В момента съм в Нова Зеландия с Изабела Шопова и нейната "На изток - в рая".

Виж целия пост

Ink_Whisper

# 689 21 юли 2026, 11:39 ч.

В Нова Зеландия е добре Шопова. Обаче в Австралия - "На запад от рая"- е просто досада стилът ѝ на писане.
Ето какво ревю съм оставила преди доста години ( странно, защо ми го е отчело като написано миналата година, но както и да е...)
Очарована от първата книга на Изабела Шопова, с нетърпение посгенах и към тази, но след първоначалното вълнение, бързо установих, че стилът е станал доста по-претенциозен от онзи в "На Изток в рая". Може би желанието да се придаде динамиката на действието и на мястото, е накарало авторката да прекали с прилагателните и глаголите, като рядко те са по-малко от 4 в изречение. Опитите за словообразуване също успяха да ме докарат до недоумение. За пръв път чух например за "угнили банани", "порепетираме", "занаизваждаме", "заразнасяли" - последните три вярно фигурират в разговорната реч, но написани черно на бяло и натъпкани в безкрайни изречения, започват доста да натоварват текста, а в моя случай и читателя. Да не забравим и присъствието на израза "и прочее" след почти всяко изреждане на животни, насекоми и природни явления и....нали се сещате - Прочее! Чак да се зачудиш тия писатели като завършат книгата и като я дадат за печат, четат ли я изобщо.
Описанията на птичи песни бяха забавни в първите няколко страници, но след като вече четох за тях около 10 пъти докъм 100-120-та страница, наистина вече официално се отказвам. Две звезди заради позитивността и идеята да се разкаже за тази вълнуваща страна без следа от онази типична българска меланхолия. Силно се съмнявам, че тази книга е претърпяла каквото и да била редакция. Сигурна съм, че ако това се беше случила, щеше да ми е възможно и приятно да я дочета.
После пробвах и книгата ѝ за Антарктида, стигнах докъм средата и оттам нататък се отегчих, защото пак ми дойде в повече прехласването и повтарянето на едни и същи неща. Но първата ѝ книга не беше лоша за мен.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Майски книжен клуб - 2026

1 941
32

Литературен клуб

Търся електронна книга - 55

35 913
274

Литературен клуб

За тези, които четат любовни романи № 49

6 301
44

Литературен клуб

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.