В момента чета ... 99

  • 22 068
  • 367
# 255
Прочетох и 6-тата книга за ловеца на вампири Д. - Pilgrimage of the Sacred and the Profane.
И ми хареса, и не ми хареса. По същество е уестърн с хорър и сай-фай елементи. Различна от предишната, за спящата красавица Сибил.

Не мога да определя коя от двете е по-добра - като качества са на едно ниво, макар да са много различни. Но новелата за Сибил май ми беше по-приятна за четене.
 Може би това, което ме отблъсна тук, е че умряха прекалено много главни герои. Очаквах да има смъртни случаи, защото това е нормално за тази поредица, но чак пък толкова... И този път нямаше такъв заряд, като в предишните. Имам предвид, сякаш авторът е решил да убие някои от персонажите, просто за да е гаден към читателите, а не че е толкова необходимо за сюжета...
Скрит текст:
В предишната имаше 99% смъртност, но само защото, като изключа Д. и един страничен персонаж, който се появява за няколко реда, единственият друг реален персонаж, е Сибил (тези от сънищата й не ги броя за живи хора). А тя умира.
Тази тема за провалените експерименти по създаване на нова раса (между хора и вампири), започва да ми писва. Дано да се появи нов сюжетен фокус, защото става досадно.

Въпреки това, ще продължа със следващата книга за Д. сега. Първоначално мислех да си почина за известно време от тях, но видях, че седмата книга от поредицата дава начало на първата по-дълга арка (тоест сюжетът ще се развие в повече от един том), при това е с доста добър рейтинг. Затова съм любопитна да я прочета.
Виж целия пост
# 256
Влача "Смок". Колко и да е колоритно с този диалект не успявам да му хвана спатиите и като цяло ме запъва в четенето. Да го разбера и наместя. После нещата леко се забързват до следващия разговор с диалект. Един от героите също е с такъв, но правилно обяснява термини от фотографията. Още малко ще й дам шанс, но заслужава ли си?
Виж целия пост
# 257
Според мен - не. Аз я зарязах. Изобщо не успя да ме увлече. Диалозите ми бяха тромави и насилени.
Аз пък стигнах сега до "Американа" (имах някаква вътрешна съпротива). Отначало ме грабна, почти я преполових, но започна дразненето. Всичко в Америка е "гадно",. лошо, странно, неприятно. Не знам, всичко е черно-бяло. Ще видим дали ще се задържи така.
Виж целия пост
# 258
До половината съм на "Лондон" на Едуард Ръдърфорт.


Въпреки внушителния обем на книгата 700 стр., четенето върви леко.
Историята на града, чрез живота на няколко семейства, от създаването му до наши дни.
Възникването на емблематични сгради, събития, нашествия римски, нормандски...пожар, и т.н.
Виж целия пост
# 259
Американа е хубава книга
Някой чел ли е книгата на Радина Червенова? Харесвам в като жена, но се чудя да купувам ли
Виж целия пост
# 260
Сигурно съм последният човек в темата, който е прочел "Бьорнстад" на Бакман ("заслугата" за това е изключително на изд."Сиела", което ни залива с книги със съмнително качество ,промотирани като "литературни шедьоври",  което ме прави особено осторожна към техните издания), но ето и моите 5 цента, пардон 5*,  по книгата Blush

***
Ако депресията имаше свой град, той щеше да се казва Бьорнстад – забравения от Бога град сред нищото, запокитен сред горите на безкрайната зима. Да, това е градче е със затихващи функции и умиращо, но то има силна религия и тя е хокеят. Хокеят е единственото, което поддържа живота тук и което дава надежда за евентуален икономически възход. Нужна е само победа на юношеския отбор и той има всички шансове за това. Целият град вярва и се уповава на това. И тъкмо когато победата е толкова близка, престъпление, извършено от един от най-силните играчи, може да провали всичко…

Ако бъда честна, в началото книгата ми се стори откровено скучна и изобщо не ме грабна. Описанието на малкото градче, на хокейния отбор, описанието на начина на живот на различните играчи и взаимоотношенията вътре в отбора, техните семейства и жизнени перипетии... всичко това не успя да ме грабне веднага.

Влюбването в книгата стана постепенно. То дойде с опознаването на героите, с навлизането в интригата, с многото теми, които са засегнати и с психологизма, с който ги развива Бакман – за спорта като начин на живот, за тийнейджърското приятелство, първата любов, семейството и неговата роля в живота на тийнейджъра, за насилието, вината, справедливостта, за истината и за моментите, когато просто трябва да вземеш страна в ситуация „дума срещу дума“.

Мисля, че това е една истински важна книга, която силно препоръчвам да бъде прочетена!
Виж целия пост
# 261
И аз не съм чела "Бьорнстад", но точно преди няколко дена си приготвих трилогията, реших, че трябва да я прочета, защото много хора я харесват. Благодаря за този отзив! Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 262
Бакман и Мюриел Барбери са авторите на Сиела, които чета. От българските Тодора Димова и напоследък Радослав Бимбалов. Гледам, че са издали книга на Кремена Кунева и мисля да си я взема в някакъв момент, не съм си я представяла като автор на художествена литература, но я намирам за много смислен човек, така че ще прочета книгата ù.
На четящите Бакман за първи път им завиждам затова, че могат да прочетат всичките му книги една след друга 🙂
Виж целия пост
# 263
И аз не съм чела "Бьорнстад", чела съм няколко на Бакман. "Уве" и "Приятели " отлежават доста време вкъщи..
За "Смок " се питаше,ами едва я издържах . Добре, че я изслушах (превъртях я на бързите) в Сторител, че щеше да ме е яд ако я бях купила. Глупави диалози,диалекта и той е дразнещ. Главната героиня идва от града и на втория ден вече говори като бабичка. Самата авторка чете книгата си и й личи как и идва отвътре но не е за всеки.
В момента чета "Пет малки прасенца " на Агата Кристи. Да видим дали ще отгатна кой е убиеца.
Виж целия пост
# 264
Не съм чела, нито имам намерие на чета Ели Лозанова, но книгите, изцяло написани на диалект, нито са ми приятни за четене, нито пък този говор ме весели ако целта е да бъде забавно. Четох преди време "Белези от рая" от Добри Станчов и макар че книгата беше много интересна и авторът ме впечатли, това, че беше написана от край до край на диалект, много ме затормози и в крайна сметка ми развали удоволствието. Сега има две нови негови книги, за които съм сигурна, че ще са хубави, обаче като отгърна най-отзад и видя колко дългъг е речникът с остарелите думи, просто се отказвам. Съжалявам много, но мисля, че това старание за автентична атмосфера е прекалено и повече прилича на оригиналничене, което от много употреба е станало банално. Сигурна съм, че ако не държеше да пише по този начин, Добри Станчов щеше да има повече читатели. И дори някой като мене да се справя сравнително лесно с текста, един млад читател ще хвърли книгата на трийстата страница. Според мен трябва повече да мислят кой ще им ги чете тия книги, а не просто да се опияняват от хитрата употреба на остарели думи. Досадни сте, а не оригинални.
Започвам "Ейми и Избел" с голямо нетърпение и още от първите страници личи, че ще е много хубава.
Виж целия пост
# 265
На мен много ми хареса "Смок" със глас съм се смяла на места и я прочетох много бързо. Понеже книгата не беше моя, мисля да си я закупя някой ден.
Виж целия пост
# 266
Според мен - не. Аз я зарязах. Изобщо не успя да ме увлече. Диалозите ми бяха тромави и насилени.
Аз пък стигнах сега до "Американа" (имах някаква вътрешна съпротива). Отначало ме грабна, почти я преполових, но започна дразненето. Всичко в Америка е "гадно",. лошо, странно, неприятно. Не знам, всичко е черно-бяло. Ще видим дали ще се задържи така.

Дидка, абсолютно права си.
Мен толкова ме вбесяваше, че едва я дишах тази непрокопсаница…
Виж целия пост
# 267
Някой май четеше "Завръщане у дома"
Кейт Мортън? Не откривам мнение за книгата а и се чудя..
Виж целия пост
# 268
Прочетох няколко книги напоследък.
"Митове" на Стивън Фрай – много ми хареса. Чела съм "Старогръцки легенди и митове" на Николай Кун два пъти – веднъж като ученичка и веднъж като студентка. Книгата на Фрай ми хареса много повече.
"Скъпа Деби" на Фрида Макфадън – част съм от един книжен клуб и я избраха за книга на месеца. Въпреки болезнения ми опит с тази авторка (6 прочетени книги), реших все пак да ѝ дам шанс. Едно и също – двама-трима разказвачи, една отчаяна съпруга, авторка на рубрика за съвети към отчаяни домакини, един отегчен съпруг, една богата и отегчена съседка и т.н., и т.н. Чел си една книга на Макфадън, чел си всичките.
"Тайната история" на Дона Тарт – тук вече нещата са по-сериозни и говорим за истински стойностна книга. Личи си, че ѝ е отнело години да я напише. Приготвила съм си и "Щиглецът", а ще си поръчам и "Малкият приятел". Само съжалявам, че не съм я прочела по-рано.
Сега започнах да чета "Под вода" на Тара Менън. Съвсем в началото съм и засега с нищо не ме привлича.
Виж целия пост
# 269
Джон Скивола - Търговецът дракон - древният код на успешните продажби

Смърт на свещените крави! Как успелите бизнесмени разбиват старите правила - Бо Фрейзър, Дейвид Бърнстайн и Бил Шуоб

Приключих с Пражкото гробище - не съвсем Еко по-скоро Дан Браун и все пак съвсем Еко!
Приключих и с Буденброкови - страшна книга! Ако сте в хаотичен период - четете я, ще ви намести всички мозъчни гънки!

По не повече от 5 страници на ден Кант - Критика на практическия разум

От Стор.бг поръчах всичко на Кант и започвам да си припомням постулатите му, преди го четях на руски и го имам в руски издания, но са ужасно стари, та да подновим библиотекофонда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия