В момента чета ... 99

Чета за трети път "Как да мислим като римски император " от Доналд Робъртсън. За стоицизма и живота на Марк Аврелий.  Силно я препоръчвам. Опитвам се да прилагам стоицизма, но трудно ми се получава засега.

Прочети поне Към себе си на самият Аврелий, то от извора се пие най-добре.

Прочетох за три дни "Заключената врата" на Фрида Макфадън. Четох я между тежки книги и добре ми дойде за разтуха. Като цяло тази авторка мога да я чета или на почивка като съм, или е така между тежки книги.
Не съм решила с какво ще продължа.

Сега съм на вълна Джеймс Ролинс. Прочетох "Пясъчна буря" и " Карта от кости". Интересни, напрегнати, с много екшън и приключения. Харесвам Ролинс, книгите му не ме натоварват.
Продължавам с "Черният орден".

Прочетох "Лабиринти" - Франк Тилие. Не е лоша като завършен вид, но не ме впечатли.

Изслушах "Странният случай на Бенджамин Бътън" и за моя изненада книгата не ми хареса толкова, колкото филма. Гледала съм го отдавна, а имам още приятни спомени от него. На книгата дадох 3*. Даже ако я бях чела мисля, че щеше да ми е още по-ниска оценката.
На хартия от снощи си чета" Земя" на Бойн 💚 Отново много ми харесва!
Днес от панаира си взех и останалите две стихии.

Нещо съм на вълна препрочитане. Започвам “Животът според Любка” на Лори Греъм. Става въпрос за турне на “Планинските баби” от България, които ще са придружени от една английска продуцентка. Турнето е в Англия и Америка. Чела съм я като излезе преди бая години и нямам голям спомен за нея.

Матю Блейк: Анна О (ориг. 2024; 2024, Ера)
Странна и някак тежка книга; и злодеят е загатнат едва 30-тина стр. преди финала. Където пък всичко вече е „резултат”, „впоследствие”, а в скорострелни – ала семейно-спокойни като разказ 3-4 стр., в които като да четеш писмо от близък – той същият ни дообяснява кое/как/защо.
Психологът Бен Принс не е психиатъра Себ Бергман. Не е темерут и женкар като него, но е също толкова запленен от професията, че няма личен живот извън сънищата. Тези на други хора – оказва се, на престъпници. И колкото по-навътре в престъпните умове навлизаш, толкова повече и те влизат в твоята глава. Както се казва: ако се вгледаш в бездната и тя се втренчва в теб.
Не случаен е цитат от Милтън, използван няколко пъти: Умът е място в себе си и в себе си той може от рая да направи ад или от ада – рай.
Интересен е казусът с престъплението и наказанието. Интересни са някои психосоматични състояния (или патологии?), които са превзели герои или са взети от реалността (шведските деца със Синдрома на примирението?; истинския Харолд Шипман с над 250 жертви; парасомнията като състояние). И историята се разказва тъй от Матю, че почваш да вярваш във всичко и само се притесняваш да не се окажеш легнал на собствената си кушетка за сеанс. По-важното е да не заспиваш.
Понеже пък Сали Търнър (проверих! аз обичам да ровя зад измислиците) не е „Чудовището от Стокуел” а се оказа убита от съпруга си през 2023 (и спомената изрично в речта на Камила в Бъкингамския дворец, посветена на "глобална пандемия от насилие срещу жени"). Самата „Анна О” е известен клиничен случай на Фройд и Бройер – само че дамата фон Папенхайм била диагностицирана с хистерия.
Правно-моралният сблъсък е (оказва се) „биполярен”. Ако си сомнабул и убиеш някого (е, важно и кого), крайният вариант е охранявана психиатрия. Но може и само да те лекуват (Матю много пространно и правдиво чрез героя си д-р Принс описва как) и в един слънчев ден (или дъждовен – ако си в Лондон) да си идеш у дома свободен и излекуван. Дали?

За ползващите английски и, ако им е интересно (може след прочита на книгата):
- кой е Шипман (дисертативно, не от Уикито);
- подкаст (транскрибиран) с читатели, обсъждащи "Анна О"

Embrother, не разбрах само криминале ли е книжката или друг жанр?

Чела съм я, но тя е по-суха. Тази е по-интересна и разказва и живота му.

Здравейте,
последно прочетох "Адажио за Мария" на Георги Бърдаров. Авторът е един от любимите ми, но честно казано тази книга не ми допадна особено. Едно и също се въртеше страница след страница, а и революционните елементи ми дойдоха малко в повече. От всичко най-интересно ми беше историята за Хорхе.
Сега започнах "Прилепът" на Ю Несбьо, но буквално съм на 20 страница и още не мога да дам отзив.
В storytel слушам "Пациентът" на Себастиан Фитцек и за сега ми е доста интересна

В момента чета Сияние на Кинг.

Прочетох "Цветята на Хирошима" - Едита Морис.
Не разбрах какво е искал да каже авторът.

Идвам да похваля “Хайде да крадем коне”, заслужава всички награди, които е получила. Това е една трогваща и небичайно поднесена история за семейството, изборите и загубите. Петершон е майстор-разказвач, успява да ти каже много повече от това, което е написал с думи.

shimbite (и интересуващи се),
кримка е да, и по-скоро психологичен (играя си: но не използвам "психо") трилър - съспенсът е леко по-назад от едно научно и доизмислено-научно мислене върху психологията от интелектуална и патологична страна.