В момента чета ... 99

  • 32 634
  • 539
# 510
@EmBrother Локален AI агент, който има достъп до файловете и може да поглежда "във" тях и да извлече метаданни би свършил работа. По картинките виждам, че си на Windows - първият резултат, който ми излиза при търсене: https://apps.microsoft.com/detail/9npk4dzd6r6s

Скрит текст:
Ollama е стандартния начин да се подкарат различни модели локално, но се изискват определено количество умения за да потегли всичко и накратко казано не е за всеки; особено пък, ако имате по-важни неща за правене. Simple Smile
Виж целия пост
# 511

Прочетох "Жената в мен" - Бритни Спиърс
Обичам такива книги, които се четат бързо, простичко написани все едно си седнала да пиеш кафе с приятелка. Усещаш ги искрени и близо до теб. Явно животите на доста известни личности са осеяни с нещастие, с ужасни родители, понякога с насилие.
Виж целия пост
# 512
Ariel:disambiguation, благодаря.
Скрит текст:
Майкрософтското сякаш е по-сгодно (а на страницата има и др.адони, разгледах с едно на ум). Всъщност, метаданните си ги има (май без такива на .пдф-файловете), не са ми те проблема. Но тъй или иначе, попълнени са от автора/архиватора на библиотеката и каквото той е писал - това ще излиза.
Ще пробвам с "Калибрето", препоръчано от ston - а имам и др.организиращи програми, от музикалните ми потребности. Най-би ми свършило работа нещо, което "ходи" самО в нета и си сверява имена (или поне в негов архив) - защото бавнотията идва от проверяването автор по автор - в заглавието на файловете е водещо - кой кой е и как се пише. Сетне самите книги мога аз да си пиша на лат. като фонетично БГ-заглавие.
Не е болка за умиране - просто ми хрумна да попитам в темата.
Виж целия пост
# 513
Започнах третата книга от ""Имперската трилогия" на Дж. Г. Фарел - "Сингапурска хватка". Този автор неочаквано много ми допадна. Тук сюжетът се развива в Сингапур и предлага интересна перспектива към политическите интриги в Далечния Изток в навечерието на Втората световна война.
Виж целия пост
# 514
Завърших „Писмата“ на Вирджиния Евънс и книгата определено ме докосна, макар и без излишен патос. Форматът е много интересен- цялата история се разгръща единствено през писмата, които главната героиня пише. Чрез тях, парче по парче, сглобяваме мозайката на нейния живот и характер.
Какво ме спечели в книгата? Преодоляването на самотата. Изключително много ми хареса как тази жена, останала сама, успява да намери сили и да намери своя собствен начин да общува със света и да не потъне в изолация.
Също и споделената любов към четенето. Като любител на книгите, за мен беше удоволствие да чета как тя обсъжда прочетеното, включително и в писма до самите автори. Тази нишка в сюжета ми беше много близка и симпатична.
Какво ми донесе лека тъга?
Единственото, за което искрено съжалявах, докато четях, беше усещането за пропуснато време. Стана ми мъчно, че тя така и не успява навреме да изглади взаимоотношенията с близките си хора и до края на живота си носи на плещите си тежки емоционални товари.
Накратко, много смислена и искрена книга. Не е шумен бестселър с евтини обрати, а по-скоро тиха, носталгична драма за човешките връзки и нещата, които понякога споделяме твърде късно. Давам и абсолютно заслуженото според мен-  4 от 5 звезди.
Виж целия пост
# 515
Чета си все още "Жената в капан" на четеца - стигнала съм до половината, но много бавно тече действието. Надявам се в другите книги да е малко по-бързо темпото.
На хартия чета "Пътят" на Маккарти. Преди половината съм. Засега ми харесва.
Нез, благодаря за отзива ти! Съвсем скоро и аз ще чета "Писмата".
Виж целия пост
# 516
Нези, знаех си, че "Писмата" ще ти допадне Wink

Аз съм в някаква кофти серия..

"Вдовицата" (Гришам) я дочетох с триста зора. Книгата не оправда очакванията ми - прекалено бавно темпо и изобилие от абсолютно ненужни подробности. Същевременно финалът ми се стори прибързан и претупан, а разкритието.... е, то беше голямо разочарование.
С мъка дадох 2*

И ако "Вдовицата" все пак завърших, то "Пасажер 23" (Фитцек) и "Вълче лято" (Ханс Русенфелд) не успях.
Изключително не ми харесаха! Особено "Вълче лято" - скучна и безидейна скандинавска нарко-кримка. Жалко. Мисля да не си причинявам повече Русенфелд, а толкова му се бях наточила, още повече, че има и втора част на "Вълче лято" - "Фабриката".. Явно ще е без мен... Confused

Иначе си припомних "Братята с лъвски сърца" - там 5* са твърди!

И сега си оправям вкуса след горните недоразумения с "Мълчанието на майките" (Кармен Мола) Blush
Виж целия пост
# 517
И аз съм в някаква кофти серия. Нищо не успява да ме грабне, започвам и зарязвам книги, а много мразя така.
Мнението ми за "Писмата" се припокрива с това на Нези, да не се повтарям.
Последно прочетох нашумялата "Yesteryear" - като си събера малко мислите и чувствата ще пиша по-подробно.
Виж целия пост
# 518
Миш, "Пасажера " го харесах най - малко от всички книги на Фитцек. Аз нещо и не разбрах баш какво стана и нямам никакъв спомен 😄
Виж целия пост
# 519
Аз Пасажер 23 успях да довърша, ама големи фантасмагории имаше. Тая книга има три издания, явно някой много я харесва.

Сега чета Един тъжен мъж на Лиляна Михайлова. Много съм доволна, направо ме връща в детските ми години. По книгата има и сериал Дом за нашите деца, но май не съм го гледала.
Виж целия пост
# 520
Както и очаквах "Зад затворените врати" не ми допадна особено. Твърде преекспониран отрицателен герой, положителните - също. Развръзката имаше известен шанс да спаси положението, но доста бързо ентусиазмът ми премина в отегчение от типа на: 'Айде, давай, давай, стига проточва, давай там края и да приключваме с мъките."

Сменям жанра с "Портретът на моя двойник" на Георги Марков.
Виж целия пост
# 521
Аз Пасажер 23 успях да довърша, ама големи фантасмагории имаше. Тая книга има три издания, явно някой много я харесва.

Сега чета Един тъжен мъж на Лиляна Михайлова. Много съм доволна, направо ме връща в детските ми години. По книгата има и сериал Дом за нашите деца, но май не съм го гледала.
Гледай го, има го даже в ютуб, един от любимите ми. Иначе книгата и аз я прочетох по-миналата седмица. Лиляна Михайлова е страхотна авторка, сега чета "Отвори, аз съм".
Виж целия пост
# 522

"Вдовицата" (Гришам) я дочетох с триста зора. Книгата не оправда очакванията ми - прекалено бавно темпо и изобилие от абсолютно ненужни подробности. Същевременно финалът ми се стори прибързан и претупан, а разкритието.... е, то беше голямо разочарование.
С мъка дадох 2*

"Вдовицата" започва интересно и краят е интересен, но между тях наистина се влачеше. Аз при това я слушах и ми се стори толкова мудна, че почти я зарязах.

Прочетох амбициозната и безкрайно нашумяла "Тhe Calamity Club" (Клуб Бедствие) и подарък Blue HeartBlue Heart на Катрин Стокет--авторката на "Слугинята". Действието се развива през 30-те в Мисисипи, който и сега си е консервативен щат. Две главни гледни точки виждаме: тази на Мег (момиче на 11 оставено в дом за сираци) и тази на Бърди, млада неомъжена жена на 25 година. Началото беше бавно за мен и си признавам, че трудно ме увлече. Но след първите няколко глави я прочетох на един дъх. Романът е амбициозен не само защото книгата е почти 700 страници, но и защото засяга важни социални проблеми като сексизъм, расизъм, принудителна стерилизация, и други. Може би звучи скучно всичко това, но Стокет е успяла да вложи в книгата и чувство за хумор.

Понякога героите ми изглеждаха малко едноизмерни. Често някои елементи от сюжета ми изглеждаха нереалистични. Въпреки това засега е една от най-интересните, които прочетох тази година. "Слугинята" ми хареса повече, обаче.

Много ми се чете някакъв интересен трилър.
Виж целия пост
# 523
Точно вчера си купих и аз "Един тъжен мъж", харесва ми атмосферата в книгите на Лиляна Михайлова, създава ми едно такова мирно и романтично насъроение. Миналото лято четох "Отвори, аз съм", по която също има филм "Най-добрият човек, когото познавам".
Сега чета книгата на Кремена Кунева - "В един и същи свят". Купих си я, защото ми харесва личността на авторката и каузите, за които се бори. Умее и да пише съвсем не зле, предполагм е вдъхновена от лично преживяното, защото героинята ù влиза в политиката, забърква се в схеми, в каквито не е и подозирала, за което плаща прекалено висока цена. Доста емоционално писане, но сюжетът силно напомня на "класиката" една жена с шеметна кариера от големия град заминава за малкоселце, където да се търси и намира. Чете се много лесно, още нямам крайна оценка харесва ли ми или не.
Виж целия пост
# 524
Ще потърся и аз други книги на Лиляна Михайлова от библиотеката. "Грехът на Малтица" ми е една от най-най-най-любимите книги. "Корабът" не ми хареса толкова, даже изобщо не я помня.
И от една друга любима авторка се разочаровах - Маргарет Атууд. Нямам нейна книга, която да не ми е харесала в една или друга степен. Досега. "Булката разбойница" - абсолютно нечетима. Как ли не я мъчих, не става и не става.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия