Държавните си имат управа. Там все големи имена с опит и години стаж, все има цедка кое става и кое е халтура.
Виж целия пост
Хайде на театър - №20 🎭🎟
- Публикувана: 1 май 2026, 10:33 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2026, 16:17 ч.
# 705
30 септ. 2026, 18:39 ч.
# 706
1 окт. 2026, 08:23 ч.
Малко да сменя темата с отзив за "12-те гневни" в театър Възраждане. Отидох, благодарение на добрите отзиви от тук и мога да потвръдя, че е много добра постановка- изключително интересна сюжетна линия, която се разви до края, много добра игра на всички актьори( като изключа Христо Мутафчиев, но никога не съм го харесвала осоебно), сценографията не беше нищо кой знае какво, но мисля, че и самата постановка не предполага повече от това. Много добро впечатление ми направиха момичета уреднички- изключително любезни бяха. Като минус- залата беше изключително задушна и беше много горещо, а също така представлението е дълго към 2 часа и половина. Много е интересно наистина, но все пак си е дълго, аз съм фен на по-кратките или поне да има антракт. Но въпреки това препоръчвам с две ръце, през цялото време имах усещането, че чета интересна книга и нямам търпение да стигна до края.
Виж целия пост
# 707
1 окт. 2026, 09:09 ч.
И аз гледах "12-те гневни" снощи. Прекрасна постановка. Гледала съм филма и историята ми беше позната, затова ми беше много интересна актьорската игра, похватите за създаване на динамика в обстановка, която не предполага много действие. Много, много ми хареса.
Виж целия пост
# 708
1 окт. 2026, 09:58 ч.
Аз спечелих билети от играта във ФБ на Театър София и вчера ходих да гледам "Уроци" там.
Минах по-рано да си взема билетите и Михаил Милчев и Елеонора бяха навън на слънце да пушат и да репетират, даже ги питах къде е касата, че още тече ремонтът там.
В началото представлението беше по-лежерно даже малко лигаво бих казала, но втората половина беше доста тежка. Михаил Милчев прави два доста силни монолога. Темите са малко банални, но като цяло ми хареса. Оценка 4/5, не е лошо, но не бих го сложила и в графа: "Задължително за гледане".
За протокола - нямаше нито едно кашляне или звънящ телефон, но пък човекът до мен и една жена отсреща заспаха.
Също така за пръв път виждам на театър незрящ човек. Жената, която беше до него му шепнеше какво се случва в сцените, в които няма диалог.
Виж целия пост
Минах по-рано да си взема билетите и Михаил Милчев и Елеонора бяха навън на слънце да пушат и да репетират, даже ги питах къде е касата, че още тече ремонтът там.
В началото представлението беше по-лежерно даже малко лигаво бих казала, но втората половина беше доста тежка. Михаил Милчев прави два доста силни монолога. Темите са малко банални, но като цяло ми хареса. Оценка 4/5, не е лошо, но не бих го сложила и в графа: "Задължително за гледане".
За протокола - нямаше нито едно кашляне или звънящ телефон, но пък човекът до мен и една жена отсреща заспаха.
Също така за пръв път виждам на театър незрящ човек. Жената, която беше до него му шепнеше какво се случва в сцените, в които няма диалог.
# 709
1 окт. 2026, 12:21 ч.
Като се заговори за "Дракула" на мен ми хареса много постановката на благоевградския театър с Койна Русева и Ненчо Костов. Красиво и модернистично, но без да е излишно ексцентрично. Харесах по-младите актьори в техните роли и макар историята да е позната (на мен това понякога ми отнема от емоцията, като че ли ) много ми допадна и се радвам ,че гледах.
"Сън в лятна нощ" на Диана Добрева носи лекота и еуфория повече отколкото драматизъм, наред с нейните метафорични идеи на сцената. Благодарaна съм за възможността да видим във Варна.
Снощи гледах и Inter Alia, силно и хубаво представление, много актуални теми, които трябва често да бъдат поставяни за размисъл. Често си мисля, че е твърде опростено да си обясниш дадена постъпка с лошо възпитание. Но пък е по-лесно и успокоително давайки усещането "На мен няма да се случи".
Не е театър , но бих препоръчала " Юношество" минисериал на тези които се вълнуват от подобни теми. Знаех за сходството на сюжета, авторката, но ме изненада индентичното начало и сходството в играта на Радина Кърджилова с тази на Телбис, предвид че е с различни режисьори. Интересна препратка към другия спектакъл.
А жълтият дъждобран...съвсем допълни майчините страхове!
Виж целия пост
"Сън в лятна нощ" на Диана Добрева носи лекота и еуфория повече отколкото драматизъм, наред с нейните метафорични идеи на сцената. Благодарaна съм за възможността да видим във Варна.
Снощи гледах и Inter Alia, силно и хубаво представление, много актуални теми, които трябва често да бъдат поставяни за размисъл. Често си мисля, че е твърде опростено да си обясниш дадена постъпка с лошо възпитание. Но пък е по-лесно и успокоително давайки усещането "На мен няма да се случи".
Не е театър , но бих препоръчала " Юношество" минисериал на тези които се вълнуват от подобни теми. Знаех за сходството на сюжета, авторката, но ме изненада индентичното начало и сходството в играта на Радина Кърджилова с тази на Телбис, предвид че е с различни режисьори. Интересна препратка към другия спектакъл.
А жълтият дъждобран...съвсем допълни майчините страхове!
# 710
1 окт. 2026, 12:46 ч.
Снощи гледах "Пет жени в еднакви рокли". Спонтанно купих билети без да имам никакви предварителни очаквания. Даже афиша не бях прочела. И може би това ми беше грешката. Изненадах се от сюжета, от езика и т.н. Трябваха ми поне 30 минути, за да се " настроя" и да се опитам да ми хареса. Но не се получи. Актьорската игра беше на ниво, което смекчи разочарованието ми от сюжетната линия.
Виж целия пост
# 711
1 окт. 2026, 15:43 ч.
И аз бях на "12-те гневни" снощи, за втори път я гледам, но водих хора, които бяха гледали само филма/филмите. Много им хареса!
Но за втори път не разбрах финалната сцена (такова нещо няма във филма) и ако може някой в скрит текст да ми я разясни.
Виж целия пост
Но за втори път не разбрах финалната сцена (такова нещо няма във филма) и ако може някой в скрит текст да ми я разясни.
# 712
1 окт. 2026, 16:00 ч.
Тъй като вече си писах с друга съфорумка, която е гледала "12-те гневни" снощи - точно по повод финала, ще копирам това, което изпратих на нея - с уточнението, че това е кратката версия (сега добавих само още 1-2 неща), тъй като първия път писах повече, но падна батерията на лаптопа ми и всичко замина. Това е моят прочит, който може и изобщо да не е правилен:
Виж целия пост
Скрит текст:
Аз съм гледала филма "12 гневни мъже", в който ролята на заседател № 8 играе Хенри Фонда. Сниман е отдавна, гледала съм го отдавна и детайлите ми се губят. Но все пак - финалът на филма не беше такъв, съдията не разговаря със заседателите в края. Хенри Фонда просто беше онзи разсъдлив заседател, който анализира доказателствата и показа на всички останали, че те не водят към категоричня извод, че момчето е убиецът. Той беше архитект, но това само му даваше критичен поглед върху фактите.
Така че - финалът на постановката снощи ми даде друг поглед върху образите и на съдията, и на заседател № 8.
По-скоро върху образа на съдията (не ми хареса как беше изиграна ролята). Знаейки, че старата сграда, в която е извършено убийството, е била пречка за построяването на новата сграда, тя влезе при заседателите, за да насочи вниманието им към това, че трябва да потърсят основателна причина да се усъмнят в събраните доказателства. Надявала се е, че у тях ще се породи това съмнение. Затова влезе при тях, въпреки че нямаше право да бъде там и го знаеше. Но наруши това правило.
Заседател № 8 вероятно е точно архитектът, проектирал сградата. Той е знаел, че старата сграда е пречела на строителството на новата, която е проектирал той. Знаел е, че пречката е отпаднала по един чудодеен начин - бил е убит собственикът, който е искал да продължи да живее в нея. И когато за убийството е било обвинено момчето - той се е усъмнил в тази версия, дори е вярвал, че тя не е правдоподобна. Заседател № 8 не е адвокат, той не е можел да помогне на защитата на момчето в хода на делото, виждал е слабите места в работата на служебния защитник (дори изтъкна това пред останалите, защото вероятно е слушал и наблюдавал защитата по-внимателно от тях), но по време на процеса не е можел да направи нищо. Но е можел да помогне на момчето като разклати убедеността на останалите 11 заседателя във вината му и се е готвил за този момент - когато 12-те ще бъдат заключени и ще заседават. Което отваря съвсем друга тема - за съвестта, за усещането за съпричастност към вината на подбудителя на истинския убиец и за отговорността да не допуснеш да бъде извършена съдебна грешка, защото не само се съмняваш, но и знаеш, че момчето не е убиецът. Докато във филма този пласт го нямаше. Там основният мотив на заседател № 8 беше желанието да бъде постановена справедлива присъда, да бъде спасен невинен живот.
В постановката именно финалните думи на съдията показаха и каква е била битката, която заседател № 8 е провел със себе си, и мотивът му да разубеди останалите 11 в убедителността на доказателствата. Ако правилно съм разчела този пласт, който не съществува във филма.
Всъщност, за всички, които са гледали филма и снаят сюжета, точно този финал добави много към прочита на историята.
Така го разбрах аз. Simple Smile
Така че - финалът на постановката снощи ми даде друг поглед върху образите и на съдията, и на заседател № 8.
По-скоро върху образа на съдията (не ми хареса как беше изиграна ролята). Знаейки, че старата сграда, в която е извършено убийството, е била пречка за построяването на новата сграда, тя влезе при заседателите, за да насочи вниманието им към това, че трябва да потърсят основателна причина да се усъмнят в събраните доказателства. Надявала се е, че у тях ще се породи това съмнение. Затова влезе при тях, въпреки че нямаше право да бъде там и го знаеше. Но наруши това правило.
Заседател № 8 вероятно е точно архитектът, проектирал сградата. Той е знаел, че старата сграда е пречела на строителството на новата, която е проектирал той. Знаел е, че пречката е отпаднала по един чудодеен начин - бил е убит собственикът, който е искал да продължи да живее в нея. И когато за убийството е било обвинено момчето - той се е усъмнил в тази версия, дори е вярвал, че тя не е правдоподобна. Заседател № 8 не е адвокат, той не е можел да помогне на защитата на момчето в хода на делото, виждал е слабите места в работата на служебния защитник (дори изтъкна това пред останалите, защото вероятно е слушал и наблюдавал защитата по-внимателно от тях), но по време на процеса не е можел да направи нищо. Но е можел да помогне на момчето като разклати убедеността на останалите 11 заседателя във вината му и се е готвил за този момент - когато 12-те ще бъдат заключени и ще заседават. Което отваря съвсем друга тема - за съвестта, за усещането за съпричастност към вината на подбудителя на истинския убиец и за отговорността да не допуснеш да бъде извършена съдебна грешка, защото не само се съмняваш, но и знаеш, че момчето не е убиецът. Докато във филма този пласт го нямаше. Там основният мотив на заседател № 8 беше желанието да бъде постановена справедлива присъда, да бъде спасен невинен живот.
В постановката именно финалните думи на съдията показаха и каква е била битката, която заседател № 8 е провел със себе си, и мотивът му да разубеди останалите 11 в убедителността на доказателствата. Ако правилно съм разчела този пласт, който не съществува във филма.
Всъщност, за всички, които са гледали филма и снаят сюжета, точно този финал добави много към прочита на историята.
Така го разбрах аз. Simple Smile
Препоръчани теми