Мотивация... или липса на време

Липсата на време е оправдание, разбира се.
На мързел мяза всичко това, или 40 мин. всеки ден, или нищо и накрая затова - нищо.
Аз съм най-неспортния тип на света, с три леви крака и толкова - леви ръце. В училище най-омразният ми предмет беше физическо. Да де, ама на 14 г. съдбата ме срещна с диагнозата сколиоза и искам - не искам, май цял живот ми се налага да правя упражения под една или друга форма. Да, имала съм някакви години, когато бях студентка и повече “спортувах”, танцувайки по дискотеките, но от повече от 13 г. почти не съм спирала, с изключение на когато ми е било противопоказано, заради някакви здравословни проблеми.
Правя си упражения вкъщи - като мога да си направя тренировка и 2 пъти на ден, и веднъж, и да е 40 мин., и да е 10, както си поискам. Имам си комплекс от упражения, изготвен ми е от кинезитерапевт, всяка година ходя да ме проверява, сменяме упражнения, допълваме… И имам правило - по принцип се тренира всеки ден, по изключение - 2 пропуска в седмицата.
Ето сега от Нова година почти не правя нищо. В депресия съм, смазана съм от умора, болна съм, 200 оправдания. 200-те оправдания доведоха до шкембе и безмерен целулит, които успешно криех с дълги пуловери и палта, ама сега като се оправи времето е абсурд да се скрият. В момента даже не пиша на авторката на темата, дето я мързи, а на мен си, защото и мен ме мързи, да взема да се засрамя и да почна да си правя упражненията редовно, защото не стига, че съм отпусната, не дебела, аз съм слаба, ами ще ми отиде по дяволите гърба и всичко, което съм постигнала като резултати през последните години.
Та така… Иначе - който го мързи, може да си намери едни 299 оправдания да не спортува.

Почвай днес! Значи не си постоянна, ако 4 месеца пропускаш много. Зарежи лошата съвест и кажи, че печелиш след първата тренировка. Не спирай обаче.

Според мен сте започнали с нереалистични цели. Не е лесно ей така от раз да се започне да се тренира всеки ден. Аз бих започнала с 1-2 пъти в седмицата със самостоятелни тренировки (не част от програма). Изберете дните, в които имате най много време, половин час е чудесно за начало. Ако имате само 10 минути, намерете някоя йога тренировка. Като започне да става навик и свикнете, тогава увеличете с още един ден.
Друго много важно нещо е типа упражнения да ви е приятен, както и треньора. Тогава ще имате и мотивация и дисциплина. Успех!

Отивам да чета другите отговори.

и при мен това работи.

Ще разкажа за моят опит с домашните тренировки, който е отблизо две години.
Aз успях да изградя навик след много, много години опити и провали.
Тотално заседнал начин на живот. И реших, че нещо трябва да се направи.
Моят мотив беше - да вкарам повече движение в живота си, да нямам болежки, да съм максимално активна за максимално дълго време и в максимално добра форма, за тонус, за енергия, заради йогата.
Тренирам повече от година, пет пъти в седмицата. В останалото време - йога. Отслабнах, броях калории, постигнах много.
Обаче ми се травмира рамото. Пресилих се, вдигнах малко кг на тежестите и нещо стана.
Имам много стрес заради предстоящо дипломиране, куп задачи, работа, дете, домакинстване, умора, недоспиване.
Дълго време не приемах повече от 1200-1300 калории на ден. Не изпитвах глад, свикнах. Чувствах се супер. Имах желание и мотивация като се виждах в огледалото. Имах енергия. Сега нямам. Върнах се много назад, защото травмата не ми позволява да  тренирам и трябваше временно да спра.
Направо се сгромолясаха нещата и изпаднах в някаква меланхолия, повиших храната, изнервих се, изморена съм много, чувствам с е виновна.
Мотивацията замина и я нямам никаква, едвам кретам и едвам се справям с ежедневните задачи.
Йогата ми липсва. Тренировките ми липсват. Сега отивам на физиотерапия. Надявам се след като завърша и се дипломиран всичко да си дойде на мястото.
Буквално едвам оцелявам, защото се нагърбих с много неща. И може би физиката и психиката ми се претовариха и буквално прегрях.
Та, искам да кажа, че мотивацията е на периоди и зависи от много неща-настроение, енергия, ангажименти и натовареност, учене, деца, домашни задачи, приоритетите какви са, а донякъде си е въпрос на характер също. Аз не позволявах на такива неща да ми спрат тренировките. Досега. Докато тялото ми само не каза "спри, повече не мога".
Това, което установих е, че не вярвам в мотивацията - вярвам в дисциплината и навика.
Имах много моменти, в която адски ме мързеше, в които не съм имала никакво време, но си го крадяха и толкова.
Всеки ден си пусках видеата, вземах гирите и тренирах. Казвах на мъжа си просто да излезе от стаята с детето за половин час.
И това е моето време. Или той готви - аз тренирам, детето си рисува в детската стая.
Този режим ежедневен ми даваше тонус, енергия и бях доволна от себе си.
Работата ми е твърде социална за моя характер и тренировките даже и затова това ми помагаха-разтоварвам от социума, време сами за мен, тишина и редуване на интелектуален труд с физически.
Просто виждайки многото ползи спомага на човек да не се отказва.
Обаче травмата ме върна назад. И сега искам или не, не мога да тренирам отново като преди докато нещата не се подобрят.
Нямам рецепта. В моментите, в опит много ме е мързяло просто ставам от дивана и започвам. И после след като се почувствам супер съм доволна от себе си.
Надявам се след време отново да мога да започна. Вече втори месец съм извън играта.
И още нещо - аз работя с треньор и това ми помогна много, защото съм дала средства, защото имам ангажимент към нея и някак друго е.
Гъвкавост може да развиеш с йога.
И ти го казвам аз, която съм страшен пън.
След няколко месеца всеки ден йога правя неща, които не можех да си и помисля, че ще правя преди.
С йога се занимавам вече две години.
Колкото повече правиш и по-често толкова по-голям прогрес виждаш.
Само малко да спра и веднага давам назад.
И затова сега ми е толкова криво.
В йога основно правило е, че всяко тяло е различно и всеки ден може да се чувства различно-по-тромаво, по-ниска енергия, по-неподвижно или обратното-витално, подвижно, енергично.

Точно по същия начин се чувствам и аз.
Изморена, без всякаква енергия, без всякакво желание. Имам да правя сто неща, но буквално нищо не ми се прави.
Съответно - не ми се е и тренира, а огледалото не ми прави особени четки в това отношение.
Но дори и травмите всъщност не са демотивиращи. Пред последните години преживях няколко операции, след повечето поне месец не биваше да правя упражения, а слес последната - повече от 3 месеца, тъй като беше доста тежка. През цялото време на паузи съм нямала търпение да З започна тренировки.
Аз писах горе, че е мързел и да, то е такова, но е част от доста по-сложна картина. Но ето имам едни 10 мин., мога да ги оползотворя и да направя няколко упражнения, извинение за това нямам дори пред себе си.

Първо задължително вдигни малко калориите ,1300 си е недохранване ,ако е за по-дълъг период от време.
Каква ти е травмата на коляното ?
Аз скъсах минискус и кръстна връзка и доста време не тренирах (месеци) но има неща които могат да се правят ако няма остра травма и оток -легнал пилатес и колело .С колелото си го възстанових до степен сега да не усещам никакъв дискомфорт ,а тренирам нормално .
Но все пак зависи какво ще ти каже физиото и лекарят,де.

Не сте ли чували израза - апетите идва с яденето. Чу ли Мила?
Аз също пострадах с ръката. Обаче не спрях.
Просто спрях гирите. Всичко друго си правех. Близо 6 месеца се възстановявах. Трудно ми беше да държа телефона си. Обаче на третия въведох тежести. Бутилки вода. Почнах от 0,500 и после 0,750.
И се оправих, вече си тренирам с гири.
Е, ако е коляно логично някои неща да се спрат.
Но аз си смятам, че движението е важно и да спре човек да тренира защото го боли нещо е неправилно.
Миналата седмица  ме заболя рамото. Сигурно нещо съм направила на предишна тренировка, нещо съм пресилила. Това е нормално.
Няма значение. Мина за ден и половина. Иначе преди 10 години щеше да ме държи болката седмица. Защото тогава нищо не тренирах и нищо не знаех за спорта и не знаех кинезетерапевтични упражнения.
Просто защото си направих почти едночасова тренировка. Бавна, контролираща, с дишане. Имаше си силови упражнения също, за корем, всичко. Но и кинезетерапия.
И специалните упражнения за врат и рамене.

При мен е рамото, не коляно. И е вече трети месец.  С треньор от  Strong by Scinece съм. Разковничето е 25-30 минутна тренировка. Повече няма как да стане при мен, а и нямам и нужда. За мен дори 20 минути е супер и като е почти всеки ден ти става навик и не ти е толкова непосилно.
А резултат има.
След една тренировка ме заболя и оттогава не е спирало.щ да ме боли при трениране.
Нямам постоянни и силни болки в рамото. Травмата ми не е сериозна. Просто рамото ми не е същото като преди. При ротация е проблема. Имаше си точен термин, но го забравих. Ходих на физиотерапия и имах десет дни подобрение.
Няма оток, нямам проблем с движенията, наболява ме леко, не ме боли в покой, всичко си правя.
В момента, в който го натоваря се започва наново. Лека болка и дискомфорт при ротация.
Недостъчно добре развити лопатки.
Сега съм на консултация при най-добрия специалист в София, пак към тази школа е. Надявам се силно да ми помогне.
Не е само и до гирите. Имам болки дори при елементарни йога пози и упражнения, при усуквания, при движения, в които участва рамото. В момента, в който започна да тренирам пак се появява болката макар и изобщо да не силна.
Подозирам, че е от неправилна техника и аз съм си виновна, защото подцених нещата и нещо не съм догледала и доразбрала.
Казаха ми, че не трябва да спирам и треньори и физиотерапевти и личния лекар също.
Но и аз не знам вече кой е правилния подход.
Сега на прегледа ще видим какво ще ми каже, аз не трябва да спирам да тренирам рамото.
Относно калориите - ако ги вдигна няма да отслабна и грам. Свалям мн трудно, с много сериозни ограничения. Вече знам доста неща, но вдигна ли ги на повече от 1300 не ми се получава. На теория нещата уж са ясни, но истината е, че е различно при всеки.

Кинезетерапия ти трябва, не физио.
Ако искаш ми пиши ще ти дам име и телефон.
Консултацията му е безплатна.

Благодаря 😊
Имам контакти на много добър кинезитерапевт.
Ще го посетя и него е един момент. На мен ми казаха точно обратното - трябва ти физиотерапевт, а не кинезитерапия.
Но аз ще пробвам и двете. 😊

Първо е физиото, за да се възстановиш от травмата. После е кинезиото, за да ти направят програма спрямо твоето тяло, твоите болежки.
Аз имам 148 проблема с опорно-двигателния апарат, то не са сколиоза, дискови хернии, плексит, крив таз, криви колена, паднали сводове, изобщо - тотал щета съм, та дори и кинезитерапевтите рядко успяват да се оправят с мен. Намерила съм си един, при който ходя вече от 6 години, правим програми, сменяме, изобщо динамично е. Но има упражнения, от които откровено ме боли нещо конкретно, например дясното коляно, опитвам се периодично и не става и не става. Затова - просто точно тези упражнения не ги правя. С рамото със сигурност ще е по-сложно, но е невъзможно. За мен правилният подход е не фитнес инструктор или треньор, а много добър кинезитерапевт, който да направи програма точно според конкретните проблеми. Защото дори и едно неподходящо упражение може да прецака нещата много сериозно.
Упражнения в активна фаза на възпаление или скорошна травма не се правят, изчаква се да поотшуми и след това се започват бавно и постепенно. Не е необходимо уау натоварване, а постоянство и да, една тренировка 20 мин. на ден може да бъде супер ефективна, особено, ако се съчетае с нещо като повечко ходене пеша например.
Иначе - един от най-добрите спортове при проблеми е плуването и поне в София опции има много, тъй че няма къде не е особено оправдание. На мен лично ми е оправдание, че от водата ми се възпаляват очите, а тях много си ги пазя, защото съм с операция, но детето ми съм го записала и ходи 3 пъти седмично. Хванах го, че е тръгнал с лоша стойка и веднага взех мерки, като за една година има невероятен прогрес.
Елора, слушам. Направих си тренировка днес, имам да ходя ужасно много пеша. Тъй че си пиша една червена точка.

Да, и аз затова нищо не правя и съм спряла за да не прецакам нещата още повече.
Там е работата, че някои от специалистите казват спираш напълно, а други в никакъв случай не трябва да спираш да си тренираш,просто махаш тежестите.
Лошото е, че много свикнах да тренирам с тежести и сега не желая да правя друго.
Взе, че ми хареса и не ми се занимава с някакви си кардио упражнения.
Иначе мотивацията може да е вскякаква-част от моят беше и да си нося всякакви рокли без да се притеснявам, че не ми стоят толкова добре, колко искам, че не седя на дивана с чипс и сериал и не се оплаквам колко ме боли нещо си, а нямам още 40 години и куп други неща може да се измислят.
Може да не ви се иска да го чуете, но нещата опират точно дисциплина и навик. И до нищо друго. Освен когато житейските обстоятелства разбира се са трудни, специфични в момента или има нещо, което наистина не ви позволява.
И всеки може да отдели 20 минути три пъти седмично. Всеки може да го направи.
В противното не вярвам. Няма такава жена, която да не може да отдели толкова.
Просто ги запълва с друго нещо, което й е по-приятно или й е приоритет.
Затова казах приоритети.
Като видиш колко си по-добре тренирайки във всяко едно отношения и колко си зле нетренирайки (и като визия и като енергия и като умора и като сън) просто си правиш изводите кое е добре за теб да избереш.

То идеята обаче не е да спреш и нищо да не правиш за много дълъг период от време. Идеята е да лекуваш травмата и по време на лечението да не тренираш. А след това - да започнеш отново, но с подходящите упражнения.
Всъщност - при проблемът, който описваш, тренировката с тежести може да прецака нещата повече, затова и ти препоръчах кинезитерапевт, защото такъв би преценил много по-добре кое е подходящо и кое не. Има много варианти - да махнеш част от упраженията, да намалиш тежестите, да замениш с ластици. Аз лично тренирам с минимални тежести и повечето упражения са ми с ластици. При тях също има различни видове, които са с различно натоварване.
И тъпото кардио е за предпочитане пред лежаното на дивана . Но ако не ти се прави, започни нещо по-лесно, ходене много пеша, качване на стълби и подобни.
Аз започнах да тренирам не заради външен вид, а заради проблеми с гърба, които ми създават много болки, а болката е доста силен мотиватор. Но съвсем отлично оценявам “страничните ефекти”, които имах - а именно стегнато тяло. Сега съм пак слаба, но видимо отпусната, което хич не е ОК, особено като идва лято.

Така е. Аз затова спрях с тежестите.
Тренирам с ластици от доста време. Но и с тях понякога ме наболява.
Не съм спирала за много дълъг период от време, а само за около два месеца и то не изцяло. Правя йога, правя и леки упражнения със собствено тегло и с ластици.
Разходката е добра идея. Мене ме притеснява  навика да не изчезне и съвсем да му отпусна края. Естествено, че кардио е по-добре от нищо. Имам и колело, но просто вече ми е много скучно като активност. И сякаш не ни е достатъчно.
А мога и бутилки с вода да си напълня.
Вдигам по два, три кг не повече.
Бих опитала и кинезитерапия.