Зависимост от сладко

  • 2 590
  • 48
# 45
У дома също няма сладкиши,чакащи в някой шкаф.Никога не е имало.Не го разбирам това аз.
Има черен шоколад, на който никой не налита, понякога бисквити без захар.Ако се яде сладко е нещо, приготвено от мен.Децата също съм учила да приемат сладкиши разумно.Ако има у дома- ще похапнат, но иначе не си купуват в ежедневието.Не знам откъде се появи тази мания да се държат купища сладкиши на една ръка разстояние.
Виж целия пост
# 46
Не искам да ви плаша, но се изследвайте за паразити. Те могат да предизвикат неистово желание за сладко. Още повече, че не качвате кг от това.
Виж целия пост
# 47
Много те разбирам… Аз бях по абсолютно същия начин – ако започна нещо сладко, нямаше “само едно парче”. И при мен беше точно това усещане, което описваш – сякаш мозъкът чака наградата и докато не я получи, не се успокоява. Особено след хранене.

Това, което ми помогна, беше първо да спра да се обвинявам, че “нямам воля”. Захарта реално активира центровете за удоволствие и при някои хора желанието става много по-силно от нормалното. Не си единствена изобщо.

При мен най-голям ефект имаше:

да не се опитвам да “хапна малко”, защото малкото отключваше още по-голям глад;
да увелича белтъчините и мазнините след хранене (яйца, сирене, кисело мляко, ядки), защото иначе след час търсех шоколад;
да не държа любимите ми сладки вкъщи “за всеки случай”, защото знаех как свършва;
първите 7–10 дни бяха най-тежки, после желанието започна да отслабва.

И друго – понякога това не е “лакомия”, а навик + допаминова зависимост към захар/ултрапреработени храни. Особено щом описваш това “пиково хубаво ми става на мозъка”. Много хора го имат, просто рядко си го признават.

Според мен не ти трябва комуна 🙂 Просто вероятно трябва период, в който да “рестартираш” вкуса и мозъка. При мен постепенното ограничаване не работеше, по-скоро рязкото намаляване за 2–3 седмици даде резултат.

И между другото – фактът, че си с нормални килограми, не означава, че проблемът не е реален. И слабите хора могат да имат много силна зависимост към сладко.
Виж целия пост
# 48
Гери 93, да много добре си ме разбала същото е, както го описа. -  Награда, удоволствие, навик, без мярка.. Sad
Тези дни пътувах, бях ангажирана и нямах под ръка "шкаф с лакомства, Лидл на 20 метра.. И да видиш как не усетих липса на сладко. Мозъкът ми беше ангажиран с други неща, и храната беше организирана, коренно различна. Сега съм отново в моята си среда обратно и се озъртам, дори в момента имам слюнотделяне като си мисля за сладко Flushed Но днес ходих малко на спорт и видях, че съм смъкнала мъничко на кантара, което ми е своеобразен стимул и радост. За сега държа мъжки и не посягам, макар, че колегата преди малко искаше да ме черпи някакви "много хубави" сладки)), но аз бях желязна Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия