Как да НЕ бъда контролираща майка?

  • 1 916
  • 29
# 15
Според околните съм много контролираща. Според дъщеря ми, не. Даже се чувствала много по-свободна от връстниците си. Винаги сме се отнасяли към нея като човек с разум, а не като малко дете. Дори и като малка. Никога не сме я лигавили. Едно дете е и понякога ми се струва, че сме насочили много очаквания към нея.
На 15 години е. Вечерния час е според закона,  като изключим зимния период. Тогава е докато се стъмни, ако е навън. През деня отдавна не питам къде е, прибра ли се и т.н. Тя ми съобщава винаги, ако нещо се отклони от стандартния си режим.
Познаваме всичките й приятели, често се събират у дома, или мъжът ми им го играе такси.  Виждам, че и децата ни харесват, контактуват с нас, споделят. Това за мен е добре. Мога да говоря на техния език, както и да съм възрастен, който дава съвети и поправя грешки. Харесва ми, че самите те ни имат доверие.
Ако ходят на кино и филма ми харесва, ходя с тях и те нямат проблем с това.
Караме го на доверие общо взето, но тя много добре знае докъде се простират границите и рядко се пробва да ги прескача. Надявам се и останалите години от порастването да са така спокойни.
Виж целия пост
# 16
Не звънете вие, оставете я тя да ви звъни, не и пишете, не я питайте какво и как. Тя ако иска ще сподели. Особено. ако е човек, който не обича да споделя и да говори. тТова подпитване и разпитване само ви отдалечава. Интроверт съм, с тежък х-р, ако искам да кажа нещо ще го, ако не, мога да си мълча и с месеци. Разпитвайки подобен човек, само го отдалечавате от себе си и го карате да ви избягва. Аз толкова успешно бягах като тийн, че родителите ми не знаят почти нищо от това, което съм преживявала тогава или дори сега...
Виж целия пост
# 17
Подкрепям мнението на Миленака..

Аз още нямам тийнове,  но определено стила ми е “солидна лекция с дуднене първо, свобода и отговорност след лекцията, ако дойдат с проблеми, дудненето се преповтаря”  Като треньор съм, няма как да им изиграя играта вместо тях, но мога да им кажа какво могат да направят при всички ситуации.  Дъщеря ми се влияе много от разни момиченца - някои от които не са добри деца, това го наблюдавам и там дудна периодически. Обяснявам точно кое не ми харесва, защо ме ми харесва, как и развалят на нея нещата и тн.
Виж целия пост
# 18
Утро, въобще не се връзвай! Децата са различни - видяла си го и ти с голямата ти дъщеря. Има деца, които ще намерят за какво да мрънкат, ако ще на челна стойка да им застанеш. Казвам го от опит, защото аз бях точно такъв тийнейджър. Как са ме изтърпяли вкъщи си остава мистерия за мен - че и бяха доста спокойни родителите ми даже, предвид тръшканията ми и цялостните ми изпълнения. Плюс това, тя е на 17 - не виждам как ще си промениш родителския стил тепърва, а сигурно няма и нужда.

Дъщеря ми е обратното - споделя много, търси ме да си разкаже клюките, не излиза до късно по нощите. Не я ограничавам особено, но имаме едно много твърдо правило - ако не е на мястото, на което очаквам да е, задължително ми пише къде отива. Примерно не ми пречи да е в другия край на София, но ако ми е казала, че е там и се премести другаде - трябва да знам. Локация не споделя, просто генерално ме уведомява къде е. След 2 месеца  става на 18.
Виж целия пост
# 19
Вижте, не може съвсем без контрол. Те са големи на размер, но са си деца, не случайно пълнолетието идва на 18. Тук не говоря детето да не може една думичка да каже и мама да решава вместо него, но няма как да не се знае къде ходи и с кого, какви са му приятелите, има ли риск от наркотици и проблеми, за момичетата - колко силно са влюбени и да не сътворят някоя глупост, която може да бележи живота им.

За мен е нормално да знам горе-долу кога ще се прибере, за да я очаквам вкъщи. Понякога, съобразявам и приготвянето на вечерята, за да сме всички заедно. То хубаво - независимост, свободи, доверие, но правила трябва да има и те трябва да се спазват. Около мен гледам едно дете, момче, на 17. Вече по-скоро не е дете, а млад мъж, ама е непълнолетен, та затова си позволявам дете. Хвана се с лоша компания, пуши марихуана, според мен и разпространява, върши глупост след глупост, родителите му треперят преди всеки съвет, защото е пред изключване. Много умно дете, но заради липсата на контрол и свободията се стига до тук.

Да се обадиш да видиш, че детето се е прибрало вкъщи, че всичко е наред - не е контрол, да ме извинявате. Това е грижа. Контрол е да се обадиш и да питаш защо се е прибрало в 13:22, при положение, че трябва в 13:15 да си е вкъщи.
Виж целия пост
# 20
Аз казах, че се чуваме след училище.
Това не означава, че само аз звъня. Или пък, че имам подобно изискване да се чуем. Напротив. По-често тя ми звъни по пътя към къщи или след като се прибере.
Аз самата целенасочено съм се спряла да й звъня, именно за да не я контролирам уж.
Гледам през следобеда, докато се прибера от работа в 17ч., да не я притеснявам и да не й пиша/звъня. Понякога се налага нещо да й кажа.

Разбира се, че не може съвсем без контрол да са тийнейджърите. Но ние не се караме, ако закъснее с прибирането. Пък и знаем къде е и с кого. Просто тя не излиза с приятелки, защото няма такива. Много рядко се случва с една съученичка. Излиза с гаджето си.
Никога не сме се карали за оценки. Знаем, че дори и да се случи да получи по-слаба оценка, тя е достатъчно разумна да направи нужното и да си я поправи.
Виж целия пост
# 21
Наскоро една нова приятелка се оплака как тя никога не била контролирана от техните, и видиш ли всичките и грешни избори в живота били производно от това ( глупости - ако питате мен!) Ще ви обвиняват каквото и да направите. Ако искате се координирайте как точно иска да се грижите за нея, кое я устройва за да не ви обвинява в контролиране , от там нататък живейте си спокойно и това е.
Виж целия пост
# 22
Аз не разбрах с какво толкова контролирате дъщеря си, която е постоянно с гаджето си.
Виж целия пост
# 23
В случая детето е тинейджър в очите на родителя, на 17 г си е млада жена на прага на пълнолетие.
Това, че е ученичка и на издръжка на родителите не я принизява до 10 - 12г дете, което да се контролира за всичко.

За мен потребителката си има съвсем нормално дете - млада дама.

Контрола около мен им е на майтап, особено за момичета,  тръгнало от 6г на училище, в четвърти клас вече има грим, отказва униформа в училище, иска последен модел айфон, дрехи само и единствено от мола. И родителя безропотно води и купува, защото гледало от другите.
От пети клас оценките и дупките от пропуски, момеене и чупка живота да го учи...
Корекциите с говорене и даване уклон са между 10-14г, после само надежди да не кривне съвсем...
Виж целия пост
# 24
Аз не разбрах с какво толкова контролирате дъщеря си, която е постоянно с гаджето си.

Аз съм авторката.
Пуснах темата, за да видя примери на контролиране и НЕконтролиране и да си направя сметка върша ли нещо подобно или дъщеря ми просто ме манипулира по тийнейджърски, като ме обвинява, че я контролирам.

Не е постоянно с гаджето си, виждат се през няколко дни в зависимост от ангажиментите в училище. Казах, че излиза само с гаджето си, не излиза с други хора почти никога.
Виж целия пост
# 25
Да, искам да кажа, че не виждам някакъв извънреден контрол при вас.
Всички искаме да знаем къде са ни децата и с кого, нормално е.
Аз имам и две пълнолетни деца. За дъщеря ми следя кога се е прибрала, да ми е спокойно вечер. Тя ми драсва по 1 ред, че вече е вкъщи. Но синът е в чужбина и излиза до късно, там съм пуснала контрола отдавна. Гледам да се чуваме и да си пишем, да знам, че е добре - това ми стига.
Виж целия пост
# 26
Някой може ли да ме осветли, в какво се състои проблема майката да е контролираща?

Аз майка нямам вече повече от 2 десетилетия и всичко бих дала да има кой да ме пита как е минал деня ми и т.н.

Във времената в които живеем, няма по нормално нещо от това майка да се интересува къде, с кого и как е непълнолетната и дъщеря.

Тая демокрация прецака всичко.
Виж целия пост
# 27
Контролиращите майки не се интересуват как ти е минал деня. Те дават наклон как да ти мине деня, какво да правиш, кога да го правиш, какво да мислиш. Там нямаш право на мнение. За най-дребната издънка си критикуван и почти никога изслушан. Това е от моите наблюдения.
После децата спират да споделят и майките се чудят какво става с тях.
Иначе аз съм на 45 и все още с моята майка си пишем всяка сутрин за добро утро и си пожелаваме лек ден. Тя ме пита разни неща, отговарям. Не го считам за контрол, защото е на 200 км от мен. Просто иска да е в час с ежедневието ни, как сме, добре ли сме, какво се случва покрай нас.
Виж целия пост
# 28
deskatta, добре си го казала!
Точно това не искам да правя и смятам, че не го правя. Не искам да се държа властнически по отношение на дъщеря ми. Искам тя да си има своето лично пространство и да си разгърне личния потенциал.
Виж целия пост
# 29
Има разлика между това да държиш близо детето си и да си в час, и това да му диктуваш какво да прави.
Мисля, че младежта така или иначе не я влече толкоз много дискотеката, не се крият за много неща, защото времената са значително по-либерални и като не е забранено, тръпката не е същата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия