На 15 години е. Вечерния час е според закона, като изключим зимния период. Тогава е докато се стъмни, ако е навън. През деня отдавна не питам къде е, прибра ли се и т.н. Тя ми съобщава винаги, ако нещо се отклони от стандартния си режим.
Познаваме всичките й приятели, често се събират у дома, или мъжът ми им го играе такси. Виждам, че и децата ни харесват, контактуват с нас, споделят. Това за мен е добре. Мога да говоря на техния език, както и да съм възрастен, който дава съвети и поправя грешки. Харесва ми, че самите те ни имат доверие.
Ако ходят на кино и филма ми харесва, ходя с тях и те нямат проблем с това.
Караме го на доверие общо взето, но тя много добре знае докъде се простират границите и рядко се пробва да ги прескача. Надявам се и останалите години от порастването да са така спокойни.