Как да НЕ бъда контролираща майка?

  • 4 543
  • 35
# 30
Тийновете не винаги могат да намерят правилните думи, за да назоват чувство или вътрешно състояние. Когато към това прибавим високата чувствителност, и картинката става пълна.
Щом детето е казало, че се държите свръхконтролиращо, според мен в никакъв случай не неглижирайте думите ѝ. Поговорете с нея. Това чувство може да е плод на някаква нейна вътрешна динамика, но да го споделя с Вас, просто защото сте най-близкият човек. Това включва и възможност да изрази гнева си, да ви го прехвърли (гняв от собствените си емоции и липса на опит).
Всъщност, като се замисля, повечето тийн претенции и кризи са такива: несвързани с нашето поведение като родители, а свързани с тяхното лично израстване. Това не прави кризите по-малко важни. Напротив. Мъдрост иска тук, стоене до детето и здравословно родителско самочувствие.
Виж целия пост
# 31
Аз имам един нехаещ родител и един “майка орлица” - живяла съм и в двата строя. И от двата строя намазах разни работи. Проблема на контролиращия е, че се чувства отритнат, защото досажда и съответно си получава отпор.
Интересното е че като съм в БГ, и до ден днешен всеки ден ме питат къде съм ходила, кога ще се върна, къде ще ходим, с кого , звъни ми се по телефона да ме проверяват ако ме няма 2 часа, даже ми се карат по телефона ако съм се забавила според тяхните виждания  (това е един месец в годината). През останалите 11 месеца когато съм далече от очите,  никой нито ме пита къде съм, кога ще се прибирам, с кого съм.
Как става така, избирателно да досаждаш, не разбирам.
Виж целия пост
# 32
Записвам се да следя. Аз още съм на етап:
"Мамо, гладен ли съм?"
"Не, студено ти е."
Най-странното е, че хич не съм от командващите хора с императивен изказ, но със 6-годишно щуро момче, се налага да влизам в образи, които са ми неприсъщи.
Виж целия пост
# 33
Primadonna, малко късно отговарям - сега попаднах на темата. Ама да ти обясня, защото и аз съм така, когато се приберат в БГ . Не че изисквам и звъня, но предпочитам да съм предупредена, ако закъсняват. Да не си представям страхотии.Отчитат го и обикновено пишат или звънят. Всъщност това важи и за мен и мъжа ми - при излизане от обичайния график предупреждаваме.
Когато пътуваме на дълги растояния също пиша /и на "децата"/: "Пристигнахме."
Виж целия пост
# 34
Мисля, че човек трябва да прави разлика между контрол и грижа. А тя е много тънка.
Грижа е: Прибра ли се? Къде си?
Контрол е: Защо не се прибра в 13 часа? Къде ходи?
Виж целия пост
# 35
Мисля, че човек трябва да прави разлика между контрол и грижа. А тя е много тънка.
Грижа е: Прибра ли се? Къде си?
Контрол е: Защо не се прибра в 13 часа? Къде ходи?
Абсолютно съгласна!
И още- от определена възраст нататък, грижа е : да питаш какви са плановете, да се интересуваш от тяхното изпълнение, да си дадеш мнението,без да го налагаш...
Контрол би бил- да не се съгласяваш с нищо, различно от собствените ти идеи, да не оказваш подкрепата, нужна до един доста по-късен етап от пълнолетие.
На 18 не се еманципираш автоматично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия