Привет момичета в събота! 
Диве, Фенче
, Пепи, благодаря за споделеното, интересни постове. 
Писали сте за вашите страхове за бъдещето на земята, на хората.
Това е въпрос, който вълнува много и Къванч, спомняте си участието му тук
https://docs.google.com/document/d/19-cYxf7aj67ECbs44OYbRihsraup … eFM4/edit?tab=t.0
аз потърсих в нета нещо интересно за Asiklar bayrami
това интервю с Кемал Варол чели ли сме го? аз не си го спомням....
та това е от мен.
https://www.diken.com.tr/asiklar-bayraminin-yazari-kemal-varol-y … n-sonra-basliyor/
„Фестивал на влюбените“, адаптация по едноименния роман на Кемал Варол, имаше премиера в Netflix онзи ден. Филмът, който разказва историята на баща и син, които не са се виждали от двадесет и пет години, и пътя им към разрешаване на различията си, е режисиран от Йозджан Алпер, а в главните роли са Къванч Татлъту и Сетар Танриьоген.
Вчера чухме за филма от неговия режисьор и сценарист Йозджан Алпер, а днес продължаваме разговора си с автора на книгата Кемал Варол.
„Истинското пътешествие започва сега“, казва Варол, добавяйки, че в книгата му „Лютнята на баща ми“, продължение на „Фестивал на влюбените“, публикувано ден преди филма, този път ще научим историята от гледна точка на сина, а не на бащата.
„Проследявам една и съща любовна история и в трите романа.“
Какво ви вдъхнови, докато писахте тези истории?
„Празник на влюбените“ всъщност е втората книга от трилогия. „Смърт в края“, „Празник на влюбените“ и „Лютнята на баща ми“. Всъщност, проследявах една и съща любов и в трите романа. Но „Празник на влюбените“ е и роман баща-син. Подобно на някои любовни истории, това е роман за една неизживяна, незавършена връзка баща-син, пътешествие, което е предало раните си на следващото поколение.
Несъмнено, моите собствени преживявания като син и баща ме съпътстваха, докато пишех, а процесът на скръб, през който преминах в миналото, също ми помогна. Безброй текстове от Турция и от цял свят по същата тема винаги бяха в съзнанието ми. И все пак мисля, че в този роман бях най-вдъхновен от баща си. Разбира се, тази книга не е пряко неговата история, но докато пишех, като емоция, неговата поза, неговото мълчание, неговите жизнерадостни истории, когато беше щастлив, и после отново мълчанието му, баща ми винаги беше до мен. Може би исках да завърша историята си с него чрез този роман.
„Други директори също го бяха поискали.“
Каква беше реакцията ви, когато чухте, че книгата ви се обмисля за екранизация? Имахте ли опасения, че ще се отклони от същността на книгата и как беше процесът?
Честно казано, няколко месеца след публикуването на романа, читателите за първи път започнаха да предлагат, че може да бъде екранизиран. Никога не съм имал това предвид, докато го пишех. Но след като прочетох книгата по-късно, осъзнах, че читателите са били прави.
Да, романът имаше кинематографично качество, дори и да не беше умишлено. Отново, чрез читател, романът достигна до Йозджан Алпер. Трябва да кажа, че Йозджан Алпер е режисьор, на когото много се възхищавам. Всъщност, докато пишех „Фестивал на влюбените“, често гледах филма му „Бъдещето трае дълго време“ заради сцените на пътя. Честно казано, винаги се притеснявах, че романът може да се промени, че може да се отклони от основната си тема, но фактът, че пътищата ни се пресякоха в такъв проект, намали опасенията ми. Литературните адаптации са рисковани, както за писателя, така и за режисьора. Мисля, че това беше първият път, когато Йозджан режисира литературна адаптация. Други режисьори също бяха искали тази история. Но аз поверих историята си на Йозджан Алпер с пълно доверие .
Бяха направени някои промени, когато романът беше адаптиран във филм. Как реагирахте на тези промени?
Трябваше да приема от самото начало, че ще има допълнения и премахвания, че историята ще се променя на места (и наистина се случи). Но поверих историята си на Йозджан Алпер, знаейки, че духът на романа ще бъде запазен въпреки ограниченията на времето и пространството в киното. И наистина, всичко се получи както очаквах. Това е филм, от който съм много доволен. Важно е да се помни, че един роман не може да бъде изцяло адаптиран за екрана. Също така мисля, че е необходимо да се вземе предвид перспективата на режисьора, как той оформя историята в съзнанието си, как я трансформира
. В това отношение някои промени бяха неизбежни. От самото начало очаквах трудността както да остана верен на романа, така и да се отдалеча от него, за да създам напълно нов език. Ето защо участвах минимално в този проект. Доволен съм да видя, че основните проблеми и някои места на романа (особено Арканя във всичките ми романи) бяха запазени във филма и че той остана до голяма степен верен на оригиналния роман, и съм доволен от цялостния резултат.
„Багламата служи като ключ както към миналото, така и към бъдещето.“
Хевеш Али винаги е разбивал сърцата на жените, които са влизали в живота му и са ги оставяли след себе си. Можем ли да кажем, че Юсуф следва стъпките на баща си по отношение на жените?
Пътят на Хевеш Али всъщност е вид помирение. Той едновременно се опитва да получи прошка от жените, чиито сърца някога е разбил, и докато се сбогува със сина си, му оставя житейска история, малка пътна карта за бъдещия му живот. Читателите ще видят това по-добре в продължението на романа *Лютнята на баща ми*, но докато бащата се разболява, той предлага на Юсуф и рецепта за възстановяване в последните му дни. Може би малки знаци как да насочи живота си, след като си отиде, как да реши проблемите, някои от които самият той е причинил. Лютнята е добра метафора както в романа, така и във филма. Лютнята на бащата служи като ключ както към миналото, така и към бъдещето. Важното е какво ще направи Юсуф с тази лютня.
Това не е истински конфронтация между баща и син, а по-скоро провал в конфронтацията. Юсуф така и не научи защо баща му никога не му се е обадил. Дали Юсуф е простил на баща си?
Трудно е да се каже. Може би щеше да е възможно, ако беше научил историята на баща си напълно, но Юсуф не го послуша. В романа и филма имаше малък намек за това колко ценни са историите на нашите родители. Дали да се вслушаме в този намек и да решим какво да правим с него е нещо, което само читателят, зрителят, може да реши.
„Празникът на влюбените“ е втората книга от трилогията.
„Истинското пътешествие започва сега.“
Пътешествието свършва ли тук или истинското пътешествие започва сега?
Мисля, че истинското пътешествие започва сега. Защото проблемът баща-син остава там, където е бил, както в романа, така и във филма. Знаете ли, ние сме общество, което живее, мълчейки, трупайки опит, вместо да говори. Връзката между Юсуф и баща му също е такава. Отчасти затова има мълчания и в романа, и във филма. Безброй подробности като неспособността на Юсуф да започне да говори, неспособността на баща му да го докосне. В действителност, това, за което говорихме с бащите си, би запълнило цял параграф.
Ето защо исках да заведа Юсуф на още едно кратко пътешествие с новия си роман. Исках Юсуф да излее чувствата си, да намери облекчение, да подреди живота си, да види накъде води пътят, да се изправи срещу любовта си, да каже още една последна дума за връзката баща-син, изградена върху мълчание, и да разбере какво да прави с багламата (турски струнен инструмент), която баща му му е дал преди да умре, с „Багламата на баща ми“.
.........................
липсват ми
Виж целия пост
Диве, Фенче
, Пепи, благодаря за споделеното, интересни постове. Писали сте за вашите страхове за бъдещето на земята, на хората.
Това е въпрос, който вълнува много и Къванч, спомняте си участието му тук
https://docs.google.com/document/d/19-cYxf7aj67ECbs44OYbRihsraup … eFM4/edit?tab=t.0
Скрит текст:
не обичам да гледам видеа в нета с песимистично съдържание, въпреки, че отразяват действителността.
но и без тях си давам сметка за ужасните факти
промените в климата, природните катаклизми
хранително-отровителната промишленост, сега децата/и хората/ ядат толкова много боклуци.
фармацевтичната мафия, липсата на емпатия
войните, , кой създаде и пусна вируса от 2020?
и още много други, но спирам.......
но и без тях си давам сметка за ужасните факти
промените в климата, природните катаклизми
хранително-отровителната промишленост, сега децата/и хората/ ядат толкова много боклуци.
фармацевтичната мафия, липсата на емпатия
войните, , кой създаде и пусна вируса от 2020?
и още много други, но спирам.......
аз потърсих в нета нещо интересно за Asiklar bayrami
това интервю с Кемал Варол чели ли сме го? аз не си го спомням....
та това е от мен.
https://www.diken.com.tr/asiklar-bayraminin-yazari-kemal-varol-y … n-sonra-basliyor/
„Фестивал на влюбените“, адаптация по едноименния роман на Кемал Варол, имаше премиера в Netflix онзи ден. Филмът, който разказва историята на баща и син, които не са се виждали от двадесет и пет години, и пътя им към разрешаване на различията си, е режисиран от Йозджан Алпер, а в главните роли са Къванч Татлъту и Сетар Танриьоген.
Вчера чухме за филма от неговия режисьор и сценарист Йозджан Алпер, а днес продължаваме разговора си с автора на книгата Кемал Варол.
„Истинското пътешествие започва сега“, казва Варол, добавяйки, че в книгата му „Лютнята на баща ми“, продължение на „Фестивал на влюбените“, публикувано ден преди филма, този път ще научим историята от гледна точка на сина, а не на бащата.
„Проследявам една и съща любовна история и в трите романа.“
Какво ви вдъхнови, докато писахте тези истории?
„Празник на влюбените“ всъщност е втората книга от трилогия. „Смърт в края“, „Празник на влюбените“ и „Лютнята на баща ми“. Всъщност, проследявах една и съща любов и в трите романа. Но „Празник на влюбените“ е и роман баща-син. Подобно на някои любовни истории, това е роман за една неизживяна, незавършена връзка баща-син, пътешествие, което е предало раните си на следващото поколение.
Несъмнено, моите собствени преживявания като син и баща ме съпътстваха, докато пишех, а процесът на скръб, през който преминах в миналото, също ми помогна. Безброй текстове от Турция и от цял свят по същата тема винаги бяха в съзнанието ми. И все пак мисля, че в този роман бях най-вдъхновен от баща си. Разбира се, тази книга не е пряко неговата история, но докато пишех, като емоция, неговата поза, неговото мълчание, неговите жизнерадостни истории, когато беше щастлив, и после отново мълчанието му, баща ми винаги беше до мен. Може би исках да завърша историята си с него чрез този роман.
„Други директори също го бяха поискали.“
Каква беше реакцията ви, когато чухте, че книгата ви се обмисля за екранизация? Имахте ли опасения, че ще се отклони от същността на книгата и как беше процесът?
Честно казано, няколко месеца след публикуването на романа, читателите за първи път започнаха да предлагат, че може да бъде екранизиран. Никога не съм имал това предвид, докато го пишех. Но след като прочетох книгата по-късно, осъзнах, че читателите са били прави.
Да, романът имаше кинематографично качество, дори и да не беше умишлено. Отново, чрез читател, романът достигна до Йозджан Алпер. Трябва да кажа, че Йозджан Алпер е режисьор, на когото много се възхищавам. Всъщност, докато пишех „Фестивал на влюбените“, често гледах филма му „Бъдещето трае дълго време“ заради сцените на пътя. Честно казано, винаги се притеснявах, че романът може да се промени, че може да се отклони от основната си тема, но фактът, че пътищата ни се пресякоха в такъв проект, намали опасенията ми. Литературните адаптации са рисковани, както за писателя, така и за режисьора. Мисля, че това беше първият път, когато Йозджан режисира литературна адаптация. Други режисьори също бяха искали тази история. Но аз поверих историята си на Йозджан Алпер с пълно доверие .
Бяха направени някои промени, когато романът беше адаптиран във филм. Как реагирахте на тези промени?
Трябваше да приема от самото начало, че ще има допълнения и премахвания, че историята ще се променя на места (и наистина се случи). Но поверих историята си на Йозджан Алпер, знаейки, че духът на романа ще бъде запазен въпреки ограниченията на времето и пространството в киното. И наистина, всичко се получи както очаквах. Това е филм, от който съм много доволен. Важно е да се помни, че един роман не може да бъде изцяло адаптиран за екрана. Също така мисля, че е необходимо да се вземе предвид перспективата на режисьора, как той оформя историята в съзнанието си, как я трансформира
. В това отношение някои промени бяха неизбежни. От самото начало очаквах трудността както да остана верен на романа, така и да се отдалеча от него, за да създам напълно нов език. Ето защо участвах минимално в този проект. Доволен съм да видя, че основните проблеми и някои места на романа (особено Арканя във всичките ми романи) бяха запазени във филма и че той остана до голяма степен верен на оригиналния роман, и съм доволен от цялостния резултат.
„Багламата служи като ключ както към миналото, така и към бъдещето.“
Хевеш Али винаги е разбивал сърцата на жените, които са влизали в живота му и са ги оставяли след себе си. Можем ли да кажем, че Юсуф следва стъпките на баща си по отношение на жените?
Пътят на Хевеш Али всъщност е вид помирение. Той едновременно се опитва да получи прошка от жените, чиито сърца някога е разбил, и докато се сбогува със сина си, му оставя житейска история, малка пътна карта за бъдещия му живот. Читателите ще видят това по-добре в продължението на романа *Лютнята на баща ми*, но докато бащата се разболява, той предлага на Юсуф и рецепта за възстановяване в последните му дни. Може би малки знаци как да насочи живота си, след като си отиде, как да реши проблемите, някои от които самият той е причинил. Лютнята е добра метафора както в романа, така и във филма. Лютнята на бащата служи като ключ както към миналото, така и към бъдещето. Важното е какво ще направи Юсуф с тази лютня.
Това не е истински конфронтация между баща и син, а по-скоро провал в конфронтацията. Юсуф така и не научи защо баща му никога не му се е обадил. Дали Юсуф е простил на баща си?
Трудно е да се каже. Може би щеше да е възможно, ако беше научил историята на баща си напълно, но Юсуф не го послуша. В романа и филма имаше малък намек за това колко ценни са историите на нашите родители. Дали да се вслушаме в този намек и да решим какво да правим с него е нещо, което само читателят, зрителят, може да реши.
„Празникът на влюбените“ е втората книга от трилогията.
„Истинското пътешествие започва сега.“
Пътешествието свършва ли тук или истинското пътешествие започва сега?
Мисля, че истинското пътешествие започва сега. Защото проблемът баща-син остава там, където е бил, както в романа, така и във филма. Знаете ли, ние сме общество, което живее, мълчейки, трупайки опит, вместо да говори. Връзката между Юсуф и баща му също е такава. Отчасти затова има мълчания и в романа, и във филма. Безброй подробности като неспособността на Юсуф да започне да говори, неспособността на баща му да го докосне. В действителност, това, за което говорихме с бащите си, би запълнило цял параграф.
Ето защо исках да заведа Юсуф на още едно кратко пътешествие с новия си роман. Исках Юсуф да излее чувствата си, да намери облекчение, да подреди живота си, да види накъде води пътят, да се изправи срещу любовта си, да каже още една последна дума за връзката баща-син, изградена върху мълчание, и да разбере какво да прави с багламата (турски струнен инструмент), която баща му му е дал преди да умре, с „Багламата на баща ми“.
.........................
липсват ми