Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Аз се чудя защо никой не пише, а то било че съм пропуснала новата тема...
Черпя ви виртуално, днес баткото ни става на 2.
Почвам да споделям, че да ми олекне 😅
С бебето спим в кухнята, защото се буди често и брат му се събужда. Отделно той спи нощем само и единствено върху мен, защото връща ( дори през нослето и се дави) и мен много ме е страх, че няма да го чуя/видя и така ми е по-спокойно. Знам, че не можем така докато повръщането спре, ама ме е страх. Коликите са ужасни. Стане ли следобяд и започва едно гърчене и рев... Последните 2 нощи направи пауза от по 6ч., та аз съм една идея по-добре.
Баткото го отписахме от ясла. Ами той иде за 2 дни и 2 седмици е болен. Не можем да сложим ваксините на бебето. За капак той беше болен началото на месеца, зарази баща си, сега аз съм болна и ме е страх за бебето, като е все върху мен.
За бащата не мога да се оплача, като се прибере от работа ми помага и с двамата. Но въпреки това умората си казва думата.

Кураж, момичета, всичко е временно, ще мине и замине и след време дори няма да си спомняте. Каката беше същата- ревлива, лепната за мен, търсеща и искаща само мен- докато не минаха коликите. След това нещата се успокоиха до някаква степен, но мъжът ми много се занимава с нея и добре че е той, защото нямаше да оцелея и аз с две . Каката откакто стана на 2г, мен изобщо не ме признава, лепната е за баща си, търси си основно него (мен ме търси само при болежки ) и иска основно него. В началото ми беше тъпо, после се замислих, че е момиченце и е нормално да е привързана повече към него… знам ли… с днешна дата ми е добре, защото ми е една идея по-лесно с бебето. Иначе тя беше с брутален рефлукс, брутални колики, брутално никнене на зъби и то НЕ по двойки, а един по един никнеха зъбите, за да ми е още по-тегаво … мина и замина, даже сега се мъча да си спомня някакви лоши периоди с нея, за да сравня с брат ѝ, но не мога.
С нея бях в жестока следродилна депресия, именно заради всичките трудности, неспирния рев и каквото се сетите още. Тогава моята АГ ме прати на кръвни- да изследваме витамини и се оказа, че съм била с мн ниски нива на желязо, вит В12, вит Д и не помня вече още какво. Включихме добавки и си спомням, че много добре се повлиях от тях.
Сега бебето и то си има периоди и фази. Има колики, но не са толкова тежки като при сестра му. Има лек рефлукс (връща понякога малко мляко, сестра му правеше нон стоп фонтани), няма запушен слъзен канал, но пък той кара скоковете на растежа много драматично. Лепнат за цицата, спи по 10-15 мин и се буди с рев… прозява се, спи му се, но не може да се изключи и да заспи… само дреме. А това очаквам много скоро да рефлектира на нощния сън, а от сестра му имам мн лоши спомени с влошен нощен сън и вкарването му в норма. Следя интервалите на будуване през деня, но откакто е в скока на растежа 6-8 седмица, сънят през деня много се влоши. Плюс има много силно развит рефлекс на Моро и много се стряска на сън. Опитах да го повивам, но е като луд в осмирителна риза….

Честит празник, жив и здрав да ви е 🩵🍀

Аз точно заради това пусто разболяване съм го спряла още преди да родя, когато ни разболя всичките вкъщи 🙄 та не можахме 3 седмици да се оправим, та раждах със запушен нос. Та, не че и навън няма шанс да се разболее, но поне процента е по-малък. Бая зор виждаме всъщност като си е вкъщи. Всеки ден сме на косъм да го пускаме на детска. С него ни е доста по-трудно, отколкото с бебето. Направо ни вдига кръвното. Одеве излязох с двамата и през цялото време съм викала по баткото. Минава си пътя без да се оглежда и без да ме чака. Върви си напред и ич му не е, не мога да тичам по него и през 2мин крещя като луда по улиците, еееее, писна ми, честно. Прави каквото си иска. Една вечер бях останала сама с двамата. Бебето 2ч не спря да реве, отидохме в спалнята, на баткото му пуснах детско, колкото и да не ми се иска, но това поне ми е спасението и си викам, боже, ако имах по-малко дете, не знам как щях да се оправям. Евала на тези, които сте с породени, искрено ви се възхищавам, аз такова нещо нямаше да издържа. Поне е що годе голям, облича се сам, можеш адекватен разговор да проведеш, в случаите, в които не се е разлигавил и не ти прави на пук. Та така.

Момичета, личната ми лекарка ме прати на психиатър. Не съм добре, три дена не спирам да се карам с мъжа ми. Снощи му зарязах бебето да се оправя той. И не че не я гледаше преди, ставахме двамата. Сега обаче полудях, защото говорихме много и ме изкара слабачка, неспособна да се вдигне. Откакто родих имах кофти мисли, мислех, че е период, че е бейби блус, че заради стреса покрай неготовия ремонт и квартирата 2 седмици като живяхме. Обаче нещата не са добре. Вместо някакво разбиране, аз получавам упреци от всички. Свекърва ми ме разбира, идва и гледа детето. Вчера исках да поспя през деня, легнах и не мога. Не мога. Нощес толкова се дра това дете от рев, че исках да заспя и да не се събудя.
И накрая мъжа ми казва, че трябвало да ида на ресторант да се разсея. Направо ме подлудява.
В неделя беше погачата, която беше хубава, защото дойдоха приятелките ми. Направих я за себе си, за да дойдат хора. Много по-лесно и евтино щеше да е бабите да дойдат в нас. Но исках хора. Само че никой не видя как си трия сълзите преди да изляза, сложих си грим и тръгнахме. Много ми тежи всичко, но най-боли никаквото разбиране от мъжа ми. Гледа детето, факт е, но отношението му към мен е изключително обидно.

Пандора, не си сама! 💞 Аз лично започнах онлайн консултации с психолог след тази бременност. Още съм ходила само веднъж, та не мога да кажа дългосрочен план дали ще помогне, но реших да пробвам.
И сега, и след първата бременност мъжът.ми не може да разбере през какво преминавам. За него всяка моя сълза е слабост. Изобщо не може да влезе в моите обувки. Въпреки че е поел голяма част от домакинските задължения и грижи по каката. Истината е,че на.мъжете живота не се променя така генерално.
От време на време.ми излиза с някакви реплики,че не ме е спирал да излизам(примерно). Че не е, не е, но аз за да изляза трябва да обмисля и приготвя сто неща, да е с ограничено време, а той може да си хване шапката и айде.
Не знам какво да те посъветвам. С порастването на детето по принцип става по-лесно. Но за мен колкото и да им обясняваме няма как да разберат през какво преминаваме. Поне се убеждавам,че колкото и искано да е едно дете, всяка жена има такива моменти.
Говори с него, колкото можеш по-спокойно и без емоции, защото аз това забелязах,че ако говоря от позицията на ревяща и смачкана от деня жена срещам още по-малко разбиране. Това за събирането с приятели е безумно да се ограничите от подобно нещо при положение,че е навън най малкото.

Бий, и моята мразеше повиването, от две седмици е луда фенка обаче. Същите сме, вечер особено се стряска от ръцете, а и вече е изморена и трудно се самоприспива, та в критичните вечери я повивам на две, на три само в горната част с една муселинова пеленка, хващам я в мен, тикам бибата и я люшкам и шш-кам. Хванала съм я, че реве и скимти и точно 3 пъти, както затихва, така отведнъж почва да се мята и да се мъчи да се отскубне, но прегръдката ми е по-здрава и в крайна сметка се отказва и си заспива. То май вече не трябва да повивам грам, ама пусто някои вечери нищо не помага, а я виждам, че й се спи и аха притвори очите и мята ръка или се удря с нея и си разсънва и почва алармата.

Пандора, моля ти се, жено, дишай, дишай, дишай, дишай. Не ми звучиш грам за психиатър, не взимай антидепресанти, пусни си изследвания, както ти казаха момичетата. Макар че то в момента е такъв гювеч от хормони, дето не са се наместили, та не знам дали ще са много обективни резултатите, но поне ще получиш някаква яснота. Аз затова и отлагам още да пускам, мисля да изчакам поне юни за тсх, витамини и пкк, а цитонамазки и микробиология направо зарязвам за есента, така или иначе бях на контрола онзи ден и ми казаха, че все още се възстановявам и да изчакам.
Ти поне се насилваш да се виждаш с хора, мен ме изнервят до смърт като знам как след срещата с бебето после ще е превъзбудено и нервно и цяла вечер ще реве и няма да може да заспи.
Да те успокоя - вчера изпаднах в нервен срив или нещо много близо до това. Бебето го мъчиха сополите, плю ми фунгостатина, ядеше на пресекулки - 20мл сега, след час пак 80мл, то докато се наяде от единия път, дошло време за следващото хранене, нямаше температура, даже колики нямаше, просто беше нервно, кисело и зло, не млъкна за минута, не се успокои от нищо - ни гнездо, ни дрънкалки, ни самолетчета, ни в мен, ни в леглото, абе всичко, всичко пробвах, а беше ранния следобед едва. Ревах със сълзи, ама направо фонтани, съдрах се от рев, казах на мъжа ми, докато беше на работа, че не ми помага грам, така че наемам бавачка, ако ще последните ми пари да са това, не издържам повече на безсънието, кофти майка съм, не ме бива, не издържам и не мога повече, ни издържам и на това да не мога да се изпикая и изкъпя без да ме съсипе от рев детето, че съм го пуснала, че умирам от жажда и глад пак поради горната причина, и че му я тръшвам и отивам на психолог, даже гледах за часове и аз. И бях твърдо, твърдо убедена, че не ме бива за майка, че не ставам за нищо, ще си убия детето(понеже е върнало малко мляко, има сопол и е кисело), даже бях убедена, че нещо не е наред, понеже диша с корем, а не с диафрагма!!!(за сведение, понеже аз за срамотиите не знаех - до 6месец си дишат така всичките, диафрагмата още не е доразвита). Толкова бях психясала. Вечерта закъсня много от работа, уж щеше да ми помага, то дойде време за памперсии, за хранене, той се затри да попълва някакви декларации на голямото дете и 20мин. го няма. Естествено, ситното плаче, та си го оправих сама, ама бясна, а той ми вдига скандал защо посреднощ попълвал, ами никой не му казал през деня. А аз през деня се чудех дали да пикая в шише вече.
Разменихме си пак едни остри реплики, но му я метнах и изчезнах да се изкъпя и нахраня и честно, оправят се чудесно и сами. А аз се почувствах човек.
Тъпи реплики и аз съм чувала, понякога дори поглеждам дали е той, който ги изрича. От сорта за мъжка и женска работа, че като искам дете е така, че съм психясала, абе навсякъде е един и същ репертоара. А много странно как като помага повече - да ми сложи да се нахраня, да я поеме за час да се изкъпя и да си почина или да изляза, да я нахрани и приспи - в тия дни не ме избива на лудост. Съвпадение е сигурно.
Иначе при нас той също изцяло е поел голямото дете, за което евала, не ме тропа, ако вкъщи е хаос или неизчистено, гък не казва, задето не съм готвила от седмици, ами ходи купува храна, аз тия неща ги виждам, просто... Откачам, защото с киселото бебе предимно се занимавам аз. В киселите периоди все съм аз. Зле се чувствам примерно, че не мога да сготвя(щото с джуджето няма как с една ръка да белиш моркови или да вдигаш тенджера) или пък не готвя, понеже ми се спи. Но както ми е гузно, така и се щадя, и пари ще изкараме, и стомасите ни ще оцелеят на готвено отвън, и без това съм зле и аз, няма нужда да се правя на многоръката шива.

И въпреки че стана много дълго - приключих с тъпия фунгостатин. Писна ми да повръща, да го плюе, да й е зле, днес бяхме при личната - според нея, за разлика от неонатоложката, не са гъби, а налеп от млякото, пусна ми гърлен секрет, все пак, ако са ще сменим медикамента, ако ли не са - ще си ходи с обложен език, все така ще почиствам с марля след храна, но няма да я тровя повече. То просто с фунгостатина е тровене, хем нищо не се повлиява вече седмица, хем на детето му е зле.
Хрема, разбира се, точно днес, нямаше като с магическа пръчка, макар че вчера пръсках и промивах сигурно 10 пъти и изкарах секрет, колкото би имало в голям човек, та да може евентуално поне да диша. Гърдите са чисти, носът беше чист, според личната е карала нещо вирусно, макар че температура не вдигна, слава богу. Покашлянето и то е било от сополите. Сякаш въздуха не е ок, сега ще си взема и уред за влажността и овлажнител евентуално. Понеже спа следобедно в спалнята и пак се задъни, а цял ден беше добре.

Момичета, прегръщам ви, периода е много тегав
И да ви разсмея.
Като се ядосате на мъжете си, спомнете си за моя мъж от следващите редове и се успокоете, че има и много по - зле.
Преди раждането ми беше съобщил, че щял да си вземе заглушяващи слушалки, да не чувал бебето като плаче.
А вчерашната му простотия е (след като и аз едва успявам да отида до вц и отново се оплаках) да го държа на ръце, докато съм на клекалото

Аз не смятам, че генерално са идиоти, наистина. С мъжа ми винаги сме били равнопоставени и взаимнозаменяеми, всеки върши всичко, няма мъжка и женска работа, преживели сме много. Обаче явно прищракват всичките, хем моя вече има едно дете и е минал през всичките тия неща веднъж. Аз, ако знаех, че такива глупости ще чуя също и ще се скатава, хич нямаше и да се подлъжа. Влиза в релси с разговори, но трябва постоянство и да покажа слабост. Иначе все си мисли, че съм вол и мога всичко и ще влача каруцата за двама.

Моя днес пак се изцепи,че ще поеме малката след като проходи като с каката. Сега почти не я докосва. Много се изнервих,защото ме болят ръцете от носене днес.
Моето дете обаче си има млечница и не минава. Чудя се тоя фунгостатин колко време е ок да се дава.

Maeve, моят в яда си ми каза, че е хванал рак заради мен. Това докато аз му казвам за 20 път, че се чувствам ужасно и явно имам депресивни симптоми. Просто.. не знам тия мъже…

Лейди, и моят така ми заяви. Той и каката започна да я обгрижва и да й обръща внимание чак като стана на 3 години някъде. Бебето скоро ще стане на 2 месеца, а той за този период е сменил един памперс. Не преувеличавам, наистина е точно един. Винаги се прави на ударен като му кажа да свърши нещо. Я да хвърли някой памперс в кофата, я да сложи бебешките дрешки за пране. Сякаш всичко, свързвано с бебето, не важи за него.
Всичко аз си правя, добре че този път се падна кротко бебе, защото първото беше нещо страшно, и тогава имах такива настроения, каквито вие описвате. Той и тогава не помагаше, бебето 24/7 на ръце, не спи, нон стоп рев, колики, повръщане, нямах кърма, нямах приятели. Имах периоди, в които не се къпех по 3 дни!! И понеже бях в депресия, не излизах и не се виждах с никой, просто бях приела това страдалческо поведение, сякаш съм робиня на бебето и съществувам само, за да му служа. Бях тъжна, плачех скришом, обвинявах се за всичко. Така и не потърсих помощ тогава, и никой не ми и предложи. Но мина и никога не искам да го преживявам отново.
Мм днес пое бебето, за да се изкъпя. Беши нахранена, но не беше спала от 2 часа. Предложих му да му сложа раницата, за да я сложи вътре и да са му свободни ръцете, ако иска да прави нещо различно от това да лежи на дивана с нея на ръце. А и разбира се, тя да заспи по-лесно. Той се наду и се намръщи, че го карам да си слага раница. Ей хора, от банята приз течащия душ чух как реве бебето. После след като излязох гледам, той хвърлил раницата и държи бебето и е хипер мега намръщен. Каката го изпорти, че е хвърлил раницата със сила в стената, оправда се, че бебето било ревало и не искало в раница. Попитах го как щеше да издържи ако беше по цял ден с това бебе, което, колкото и да е кротко, чат-пат реве - я съм изпуснала приспиването, я съм забавила яденето... Не получих отговор. Иначе само обяснява колко му е тежко и колко е изморен. Явно другите не сме.
Иначе още не сме имали грандиозни скандали покрай бебето. Последно се карахме в края на 8 месец, когато ми каза да ходя да се самоубия някъде, а аз се криех зад пердето и ревах. Звучи ми смешно сега, ама тогава ме биеха хормоните яко А пък още по-преди ми беше заявил, че съм му извила ръцете за второ дете и той не искал...
Абе такива работи Всички мъже си имат слаби моменти явно. Изобщо не си го слагам, не ми пука. Колкото той има права, толкова и аз, и мога да си изисквам разни неща. Толкова години се търпим, аз него и той мен, не си заслужава да разваляме всичко изградено.
Във всяка връзка има падения и възходи. Тъжно е, когато се хвърлят обидни думи. Помнят се с години, ако не и до живот. Понякога просто забравяме какво сме преживели заедно и се опитваме да нараним човека, който седи срещу нас.

Най-големият тест за една връзка то това е появата на дете. Тогава се появяват истинските спънки и човек си показва характера. С мм винаги сме имали хармонични отношения. Преди детето сме се карали сериозно броени пъти, винаги сме намирали разбирателство и сме били на едно мнение почти за всичко. Е, появи се първото дете и започнахме супер много да се караме, ама много. Всеки ден и то за незначителни неща, но той не ме разбираше, беше много труден период от тази гледна точка. Не е било ревящо бебе, но определено ни разклати. В такава дупка не сме били никога. Детето започна да се буди всяка нощ по 3-4 пъти, а вечер заспиваше късно. Стана ми фикс идея да му оправя съня, за да може вечер да си имаме нашето си време. Колко неща изчетох за този пусти сън, купих и курс за съня, който помогна точно за една седмица и после пак същото, докато вече ми беше дошло до гуша с това недоспиване, абсолютно всеки ден сме се карали заради съня и накрая се свързах с консултант по съня. Еми, родихме се хора, направо такъв товар ми падна от плещите. Сега няма да чакам толкова много, ако срещам трудности няма да го отлагам изобщо! И недоспиването не си е шега работа и влияе на много неща. Та, в един момент някакси се напаснаха нещата и спряхме така да се караме, даже се разбирахме много повече. Сега пак имахме някои разногласия, но той винаги намира път към мен, докато аз все съм горда и се цупя, докато не дойде той при мен да се сдобрим. Имало е моменти, в които съм си мислила, че се разделяме и край, но всъщност връзката е една борба всеки ден. Не трябва да се приемаме за даденост, а да оценяваме това, което другият прави, а не да се вкопчваме в нещата, които не е направил, оттам май идват проблемите. Все гледаме негативните неща и все очакваме нещо от другия. За мъжете знам, че трябва да им се казва точно и ясно какво искаш и какво очакваш от него, защото те не се сещат сами. Аз за моя трябва да му повтарям поне по 3 пъти да свърши нещо и той накрая все забравя. Кураж, и това ще мине!

Tracck, абсолютно подкрепям всичко написано!
И добавям - ако има желание и от двамата да оцелеят връзката и семейството, със сигурност ще се намери начин да стане това.

Ние с бебето още сме в сънливия период на жълтеницата, но аз не успявам да спя през дня, уви 😒 Той и баткото компенсира с лудории за двама.
В работата на мм имат проблеми и треперим дали няма да го съкратят другата седмица, но в крайна сметка това са неща извън нашия контрол и ще трябва да се поизтупаме и изправим някак си след този удар. Хем гледам да съм силна и да съм му опора, хем постоянно мисля какво ще правим, какви последствия ще има за дълго време да сме без работа и двамата и си рева като магаре в банята, ако имам минута насаме.

Във всяка история намирам по част от мен.
Първото толкова ревливо, колики, рефлукс - тогава някак не бях изнервена, а изморена.
А сега съм и изморена и изнервена с второто. Определено толкова малка разлика не е работа.
За изследвания знам, за тсх - 1-1.5меееца след раждане. За всичко друго минимум 3месеца за горе долу реални резулати. Най-добре било на 6тия месец - заедно с микробиология и цитонамазка.
ММ ми каза, че съм нестабилна, защото ку заявих, че съм супер уморена. И до wc и аз ходя на цената на ревящо бебе.
А ММ е в командировка и си се наспива, и си хапва...иначе мъчно му било за вкъщи -ами да не беше заминавал!
Връща се утре и като го знам, ще поеме голямото. Ама то с него е лесно. Бебето било за мен. Ама аз спрях да кърмя и смятам да го накарам да се занимае с бебето малко, че да успея за душ поне.

Аз за сега с мъжа проблеми нямам, бебето е сравнително добричко, каката влезе в ритъм за учене, но няма пълно щастие. Изби влага и мухъл от банята и то по стената в стаята на голямото дете и коридора .... на нов апартамент с ремонт завършен миналата година. Направо побеснях. Вдигнах дизайнера във въздуха и сега ще правим тотален ремонт на нова баня. Тази сутрин се евакуирахме, но добре, че има къде да отидем. Ако нямахме .... в мухъла ли да живеем с децата или по хотели да ходим. Ужас! Още ме държи. Не е като да не ни свлече кожата с цените за ремонта. Ясно, че е в гаранция и няма да плащаме нищо, но здравето на децана няма цена! Опитвам се да не се ядасвам, че кърмя и си оказва влияние. Но като знам майсторите ... сигурно минимум 2 месеца няма да сме си в нас.