Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Здравейте! Днес минахме трансфонтанелата и всичко е перфектно.
Някоя от вас беше писала за Вигантол - аз го давам сутрин, така ми бяха казали в клиниката. Вечер е проциотикът. Цялостно не ми е направила впечатление да има промяна в поведението му след Вигантола, но може би   има значение кога се дава, знам ли🤷🏽♀

И аз го давам сутрин и нямам проблеми

Благодаря за обратната връзка, момичета! Аз питах за вигантола. И при двете деца съм давала сутрин. С първото нямаше никакви проблеми, но сега това 15 мин след даване направо откача - започва да диша учестено, върти се и е силно превъзбудено, като я храня започва едно мърдане и съответно изпуска зърното и после рев, направо се бях видяла в чудо, нямаше приспиване и бонус повръща на фонтан. Реших, че е скок в растежа, но някак не ми се връзваше. Спрях го и сега отново е бебето, което познавам. Явно при нея действа силно възбуждащо нервната система, а маслата дразнят стомаха. Скоро ще ходим до педиатъра и ще искам друга марка.

Здравейте, отдавна не съм се включвала, но да добавя какво се случва при нас. Тази седмица ми беше първата сама с бебето след като баща му беше цял месец вкъщи и после майка ми една седмица. Беше ме много страх, но някак си се случват нещата. Тъкмо си мислех, че съм излезнала от депресивния период, но бебчо реши преди два дни да не спи от 13:30 до 21:00 вечерта, а само да реве и да дреме по 15-20 мин. и наново цялата истерия. Мъжа ми точно тогава беше на мач и се прибра по нощите и отделно в понеделник беше вдигнал температура та се отдели до вчера в другата стая, за всеки случай, та не стига, че по цял ден съм сама, но и през нощта всичко правя. Относно разбирането какво преживяваме, моя уж в началото беше много разбиращ, много ми влизаше в положение, а сега ме изкарва невротична и че съм приемала всичко много навътре. Изобщо не сме в добри отношения и се надявам тоя период да отмине, защото ми идва в повече ревящо и неспящо бебе и мъж, който ме изкарва ненормална като му кажа, че не издържам на тоя рев и рева и аз.

Здравейте, момичета! Тук цари тишина от няколко дни, надявам се, защото всички сме заети да се радваме на бебоците

По препоръка на консултант за кърмене си пуснах няколко изследвания и ми излезе доста нисък витамин Д - 42 при норма 50 - 120. Другите неща са в норма, за което много се радвам.

И така, да питам някоя от вас пие ли витамин Д и ако да, какъв? Досега като ми се е налагало съм приемала Вигантол, но ми е доста досадно това с капките, иска ми се нещо на капсули.

Здравей, coasterka, аз имам дълъг опит в вит Д. Ползвах спрея на бетър ю, удобен и лесен, но скъп вариант. От доста време поръчвам now от iherb.
Аз съм постоянно на суплемент витамин Д и пия високи дози по 10-15 хиляди международни единици (iu) ако искам да вдигна. За поддържане около 5000.
И аз пусках изследвяния също, защото знаете, че депресивни състояния се случват и от дефицити. Нямам никакви, изследванията са ми оптимални. Висок витамин б 12, хемоглобин 100 имах при изписването, сега 50 дни по-късно е 130.

Ходих на психиатър, както ме прати личната. Диагностицираха ме със следродилна депресия. Обещах да пробвам с ашваганда и терапия с психолог. Не ми се иска да пия антидепресанти. Имах трудни дни, в които не можех да стана от леглото, бебето беше с адски колики, неспане до 3 нощес, аз преди 14 ч не можех да стана. Опитвам се да се справя със ситуацията.

coasterka, аз също съм +1 за better you. По време на бременноста оправих ниско вит Д с тях - 3000IU (зелена опаковка), но е под формата на спрей. Сега педиатърката препоръча същята марка за малката, но за новородени, че нали има проблеми с вигантола. Тази сутрин за първи път го дадох и пак имаше леко ентусиазиране, нищо общо с изперкването и повръщането след вигантола. При прима на спрей усвояването уж е по-добро, защото се случва в лигавицата на устата, а не в стомаха.

Пандора, чудесно е, че взимаш мерки и си обръщаш внимание! Следродилната депресия не е за подценяване. Една близка мина през това. В началото изглеждаше много страшно, направо се чувствах безсилна до нея, но леко по леко всичко вече е зад гърба. От изследванията виж фолиевата киселина, ако не си я тествала и TSH, но за хормона май трябва да изчакаме, че след раждането е непредвидим. Най-добре питай лекар. Аз отключих след първа бременност Хашимото и покрай него какви депресии имах, не е за разказване, но като оправих фолиевата и се родих.

Благодаря ви! Запазих си час за ендокринолог, защото се оказа, че и ТСХ-то ми се е сринало до земята - 0,27 е, и щи трябва да ми коригира дозата. Ще го попитам и за витамин Д-то, но този на БетърЮ ми харесва, че е спрей.
Пандора, момиче, дори това, че споделяш за проблема, вече е крачка напред. Пожелавам ти да минеш през това възможно най-леко и с много разбиране от близките. За много хора следродилната депресия е "лиготия" и нещо несериозно. Затова и много жени дори не споделят, че имат проблем. Може би само тези, които сме минали през това, разбираме. Просто знай, че е нормално, и че в един момент ще погледнеш света без тази мъгла, която усещаш сега.

Връщаме се от преглед - 66 см., 6 кг. Не му сложихме ваксина, защото има нисък хемоглобин, вероятно е наследил една аномалия от баща си, на ще разберем. Нищо страшно не е. Утре сме на преглед.

Момичета.. докато се ориентирам къде да ви намеря 😅. Чак сега се разрових, като заключеха старата тема.

Pandora, вярвам, че щом си направила стъпки за съдействие от специалист, нещата лека-полека ще се наредят и ще се почувстваш по-добре. Коликите и безутешният рев съсипват психиката на майката, отделно неспането седмици наред и хилядите въпроси, които изглежда чакат само нея.

Както и ilieva е писала, и според мен е хубаво да си провериш щитовидната жлеза.
При мен като спрях да тренирам, хипофункцията на щитовидната жлеза започна да ми докарва осезаеми проблеми с настроението. В момента по това колко подтисната и сънлива или превъзбудена и изнервена се чувствам познавам дали трябва да си пусна TSH, FT3 и FT4 и да ида на лекар, за да коригираме дозата тироксин. При теб може да няма общо с жлезата, но си струва да се изключи като вариант.

И ние от днес почнахме да даваме на бебето вит. Д на спрей. Надявам се, че ще му се отрази добре на малкия. С батко му нефрологът ни се накара, че според препоръката на педиатъра на детето като бебе сме му давали вит. Д едва ли не без нужда и затова детето е образувало камъни в бъбреците. 😒 Ще го обсъдим с педиатъра другата седмица и се надявам, че този път ще е различно.

Нищо не съм си пускала още, въобще не мисля, че стойностите ще са коректни - пия по 3 кафета дневно, понякога и кола, почти не ям, а ако се храня е нещо набързо и вредно, не спя особено, то и да легна - вечно съм нащрек и се пробуждам, не е сън, а дрямка. Да не говорим, че лохиите ми отдавна свършиха, но цикъл все така няма... Един-два пъти ми прецапа нещо и си мислех, че започва, но май беше от напъване да вдигам количката по стълбите.

И на мен ми е мнооого тежко, също мислех за консултация със специалист, макар че не съм убедена, че е точно следродилна депресия. Определено е наличен хормонален дисбаланс и допринася, но истината е, че много гадости ни се случиха точно покрай раждането с ММ, отделно той продължава да се скатава и да ми "помага". Да, не бих се справила сама, изпушвам, откачам, особено напоследък(от 18 до 23 е абсолютно неутешима, за всичко съм се сетила и пробвала, накрая май се оказа, че е било глад... нищо че изяде максималното за нея количество и беше минал само час(а нали за АМ трябва минимум 3ч), че и леко върна... След шишето направо друго дете, млъкна и заспа). Отмяна ми е, че се гледат да мога да се изкъпя, да ям, да изляза нещо да свърша, но ме вбесява, че все така не става вечер сам, трябва да го изръчкам; не се сеща да пусне една пералня, стерилизатор, да провери има ли вода, няма ли, да сготви нещо... Отделно ми мрънка, че не сме вечеряли заедно и ни разделяла, като е между нас, явно не схваща, че с пеленаче е така... Хем аз смятам, че има йерархия и не трябва да се губи връзката между партньорите, но в случая, тя просто е много малка и неориентирана още, няма как.
Някои дни като последните и аз изпадам в бурен плач и самосъжаление, че никак не ме бива, понеже трудно я успокоявам, самотно ми е, ММ е дълги смени на работа, все изморен, общо-взето непрекъснато се редуваме като сме двамата вкъщи кой да яде, да се къпе, да ошета, рядко сме двамата на едно и също място, или пък ако сме - се ослушваме за бебето или му пазим тишина, абе много е гадно, честно казано. Обожавам си детето, полагам всевъзможни грижи за нея, не ми тежат, дори недоспиването не ми тежи, но тоя плач и най-вече - че не мога да я утеша, ме съсипват и ме карат да се съмнявам в себе си и способностите си. Всяка вечер гушкам, люлея, пускам бял шум, говоря, пак гушкам, сменям памперси фанатично, меря температури, променям светлините в стаята, проветрявам и няма и няма... Отделно е изключително самотен период, особено в началото. Колкото и да нося води, млека и прочее, понякога детето просто се превъзбужда навън или като днес - ветровито и хладно е. Аз хубаво ще я облека, ама не мога да дам точен час на приятелка кога ще излизаме, защото тя спи. После пак хранене, памперс... Може да е към 12, както повечето пъти, но може и да си поспи повечко днес. Или пък да яде млякото със зор, или пък за 10мин... Ден с ден не си прилича.
Убедена съм, че като пропълзи/проходи ще е в пъти по-добре, макар че ще е лудница. Поне може да го сложиш на паяка и да вземеш с теб в банята. А сега е кошмар, оставя ли я за 2мин в креватчето да отида до тоалетната, настава такова дране все едно съм я зарязала завинаги. Ни шезлонзи, ни гнезда, ни активни гимнастики, нищо не признава. И то поне да стоеше кротичка в мен да я нося, а то по някое време и аз й писвам и нито на ръце, нито без ръце...
Така че, магията на бебешкия период е силно надценена за мен, но то така беше и с бременността. Още потръпвам при спомена каква вселенска гадория беше, единствено малките й ритничета ми озаряваха деня и ми отговаряха на въпроса защо си го причинявам. Гузна се чувствам, че се чувствам така, но наистина, няма да си спомням с умиление ни за бременност, ни за тоя период. Може би, ако не го играех многоръката шива, и в домакинство, и с дете, и с всичко останало, нямаше да ме избива на рев, но каквото такова. Гледам да оцелея ден за ден, да не припадна от глад и изтощение, и да не откача.

Здравейте и от мен 🤗 днес сложихме първата доза ротавирусна, дано няма някакви реакции. Иначе тези дни що годе си отдъхвам, че таткото замина на морето заедно с баткото, та може да се каже, че си почивам 😄 спя при нашите и майка ми много ми помага. Все още нямам качествен сън през нощта, чакам го с нетърпение този момент 🫠 още си има по 2 нощни хранения. Другия месец трябва да отида на профилактичен при аг-то.

Natashinka, не знам каква е сумата при социалните, аз подадох началото на месеца, но все още не са ми превели нищо. Та за там се подава само една декларация, не носиш никакви допълнителни документи. А за общината е отделна помощта, не всяка община обаче дава. Така, че са две отделни неща.

Здравейте! Благодаря за подкрепата. Изследвания ще пускам яко пак. Бях на ендокринолог, който се съмнява за друго заболяване и ми изписа много изследвания. Чакам цикъл и ще ходя да ги пускам. Мъка е да ставам рано, а лекаря ме инструктира да отида в лаб преди 8:00 и то където се работят проби, а не в манипулационна.

Бебето реве на ужас. Вече не знам какво да правя. То не е бял шум, гушкане, нищо не помага. С мм вече сме зомбита. Той едвам работи и има страшно много натрупана работа. Аз благославям свекърва ми, че идва всеки ден. Не знам къде се намирам. Не се спи по цяла нощ. Вчер заспива след хранене около 20 ч и до към 22-23 може да изкара да спи. След това почва екшъна. Кошмарно е, то постоянно реве. Имам чувство, че от 24 часа е кротка 5 мин, в които може да се усмихне и е сладко бебе. Не знам кога ще мине това чудо!
Иначе яде по 150-170 мл АМ. Не знам това малко бебе, което се роди 2500 и спадна до 2300 как ги събира. Започна чак сега да разрежда храненето. Преди и през 2 часа искаше понякога, повечето пъти ядеше през 3. Сега прави паузи от 4-5 часа, но нощният сън е мираж.
Кога минават тия колики, защото вече искам просто да изчезна… аз!

Аз пак препоръчвам Colief. Ако не си го пробвала, съветвам те да пробваш и него. На малкия тамо това помогна и не смея още да ги спра тези капки.
Аз нощното хранене го спрях, като заместих дневното. През деня гледам да го моря, за да спи - по корем, по гръб, тази играчка, онази. Повикахме в първия месец физиотерапевтка вкъщи, за на ми покаже разни гимнастики, та и това правя.
Не знам дали би помогнало, просто споделям своя малък опит. Това помогна и за натрупване на часовете сън, както и поспря да се превъзбужда от всяко нещо. Пак казвам - това помогна на мен, не е задължително да е правилната рецепта и да повлияе на всяко дете, не съм експерт.
За храненето също имах кофти опит в началото, защото го прехранвах. Болеше го стомахчето - риташе и се дереше от рев. Обаче не знам как го регулирах - първоначално го дохранвах с АМ - махнах го. После започна да си суче по 40 мин. - не през цялото време, но имаше едно 20 мин активно сукане. Започнах да го държа максимум по 20 мин на гърда. Сега видимо не се мъчи тлед това. Но и това си е строго индивидуално.
Дано мине и при вас тази фаза много скоро❤