Моето има огромен апетит от известно време, та лека-полека стигна 110мл на хранене, но това е, ако го спра. Ако е превъзбудено/прегладняло, може да изяде всичко в шишето, а не става, много ще му дойде. Секвай му манджата, не му давай толкова много, явно му е тежко. И на моята кутия АМ пише 5 хранения по 170мл, но това значи да си убия детето... Моето си яде все така на 3ч, че понякога и на 2,5 по 90-100-110мл, в редки случаи по 60мл(нощните хранения обичайно са такива).
Отделно я оригвай по няколко пъти по време на хранене, ако ти отказва - в тикток има много полезни клипчета с всевъзможни похвати за оригване(понеже на моето всеки път различни неща му действат, а понякога просто пък не се оригва.. и после всички страдаме). Не прекалявай с тия тъпотии уж за колики,пробиотици, то ако има - нищо не помага. Моето сега е на абоколикен, където освен лактаза, има и копър, и колицин - ми 5 дни беше без грам колика, на 6тия пак същото дърво. А не съм спряла да давам. Подкарах пак пандата, понеже и моето от една седмица е с тежки вечери от 18 до 23 - снощи в 3 ми скрои номер и точно на свален памперс реши да ака. И то водно. Нямаше слуз и миризма и беше еднократно, слава богу, въпросът е, че давам всичко уж, но то реши ли да е зле - си е зле. Евентуално временно облекчение да получи, и то невинаги.
Провери също температурата в стаята - не е проблем студа, колкото жегата, бързо ги мори и изнервя, пипай врата, не навличай вече с дебели завивки и обличанки, топло е. Прослушвай го и как диша, може и сополи да има, моето като е със секрет е много зло. Мери температура също да не би да се разболява.
Изкарвай го повече навън, денем гледай да спи един път в едната стая, после в другата, от скука също реват.
Може да е наакано, моето не търпи наакан памперс и да не е измито след това, хубаво виж да не е почнало да се подсича.
Отделно следи за прозяване, зяпане в една точка, червени вежди, махане активно с ръце и рев - ако е това - отървала си му времето за сън, помогни му да заспи, не може само, а е изморено.
При колики помага да го сложиш на ръката си и така да обикаляш къщата с него. Или върху корема ти го слагаш по корем, главата настрани и така да спи. После го завърташ.
И пак, нямаш гаранция. Всички тия неща ги правя и нищо, нищо не ме спасява, ако реши да ме вдигне във въздуха. Снощи беше една идея по-добре, но защото се гледат с баща си. Дали защото е по-спокоен и тя го усеща, дали защото има разнообразие от новия гледач, но се търпеше, даже си спа самичка в нейното легло и се приспа сама, в мен нервничеше. Лошото е, че и на мен много ми се спи, направо съм неадекватна, а трудно заспивам от преумора, тия "спи,когато бебето спи" са ми непонятни.
Да не говорим, че имам проблем с контрола и уж я оставям на ММ, че да си почина или да свърша нещо, същевременно не спирам да кръжа наоколо и да се ослушвам, а ако съм навън - да си вадя душата да бързам. А реално те се справят чудесно и без мен. Моето диша шумно и отчетливо, но в редките му тихи моменти и аз откачам и гледам корема дали се надига или слагам пръст под носа.