Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Ох, темата с татковците ми е любима. С първото дете много го мислех и го обвинявах, сравнявах винаги с другите "инстаграм" бащи, които готвят, чистят и гледат бебето наред с майката. Все не ми беше достатъчно и все намирах кусури на човека. Сега явно съм свикнала или имам по-ниски очаквания, което само по себе си е тъжно, но усещам, че имам вътрешен мир със ситуацията и съм по-спокойна. Както казвате - издават се директни, възможно най-подробни команди (промптове като на AI 😅), така действат най-добре. Ако чакаме да се сетят сами, ще си останем с чакането.
- Иди хвърли боклука, защото вече започва да мирише
- кофата с памперсите е препълнена, изхвърли ги
- Изпразни миялната и я зареди наново, след това я пусни
- Смени памперса на бебето, след това го изхвърли
Вижте колко дебилно звучи, но при нас това работи. Мм си пада малко мърляч, ако го оставя сам за 1 месец, сигурно ще се зарине в прах и боклук, и ще си купува нови дрехи, вместо да си изпере старите. За 9 години съвместен живот така и не се научи да пусна пералня, нито сушилня. Две копчета са, ама мързела му идва в повече. При нас работи да му казвам директно какво ме дразни и му държи влага поне седмица, после пак забравя, пак всичко по старому, пак му говоря, и така. От намеци категорично не разбира. Тези мъже изглеждат много умни, но всъщност са доста простовато устроени по отношение на домашните задължения 😅 Отказах се да се вманиачавам и да се самосъжалявам какъв мързел съм си избрала. Ами такъв е, ще работим с каквото разполагаме...

Нашия татко винаги много е поемал от къщната работа, буквално аз само готвя и то защото обичам. Но пък от както сме в къщата, често "готви" той на скарата. Чистене , грижа за двора ( поливане, косене и тн) са изцяло негова работа. Слава богу вече имам миалня и сушилня и това също доста помага. Хранене и разходки на две 30кг кучета, също е негова работа. Да с детето предимно играе, но винаги го къпем заедно и при нужда храни/сменя памперс и всичко необходимо. Според мен ,до около първата годинка просто бебето е по-залепено за мама по нормални причини - кърмене и тн. Разбирам, че на някои мами не им се иска да дават задачи като на малко дете - на мъжа си, а искат той да се сеща ,но според мен е по-добре да го помолиш да свърши нещо -  отколкото да си го трупаш в себе си. Да се ядосваш и да чакаш просто да се сети, може би не е най - добрия подход. Аз съм фен на разговорите. Може би таткото,не се сеща ,че имате нужда от помощ. ( Да звучи малоумно, но доста често е така)
Косопада и аз започнах да го усещам.. хем ходя с вързана коса, хем постоянно събирам косми от кошарката на малкия или по него. Много ме дразни, намерили ли сте трикче ? Понеже следродилният косопад, не е като просто нормален косопад не знам дали нещо ще помогне или трябва просто да си мине периода.

С моят мъж с годините се научихме да сме тандем без да се избиваме. И двамата работим, дори и в момента /аз от къщи/. Той има ангажимент сутрин да стане рано , да оправи каката и да я заведе на градина, аз имам ангажимент с бебето да я вземем. Ако не мога или не ми се ходи - просто му казвам и я прибира той, дори понякога от там отиват в парка или в мола, или каквото си измислят. Пазаря и готвя само аз - когато мога. Ако по някаква причина не мога - храним се навън или поръчваме, или купувам сготвено. За чистенето - имам си човек, който идва веднъж седмично и изблизва цялата къща - това е още от преди да имаме деца - беше основна тема, за която се избивахме и си решихме кардинално проблема. С бебето през деня и вечер се занимавам аз - то е и на кърма, НО! Ако искам да ида на маникюр/фризьор/лекар/пазар или просто от два часа време за мен - уговаряме се за ден и часови диапазон и той поема щафетата; ако искам да ида някъде само с каката, също няма проблем. Той къпе бебето, аз къпя каката. Той приспива каката, аз приспивам бебето🤣 Може да свърши всичко както за едната, така и за другата и дори понякога излиза сам с двете. Мен това ме устройва и си живеем в синхрон. Да, има много неща които върша само аз, но не се чувствам ощетена, защото знам, че ако прегоря или ми дойде вповечко, той ще бъде в точния момент на точно от място и ще ми е гръб - но не всеки ден. А иначе да - трябва да им се дават точно формулирани задачи. Разбрах го преди години, когато го пратих до магазина за сол/реших, че няма какво да обърка/ и се върна с морска сол…..

Аз още нямам косопад, но си го чакам, защото е неизбежен. С първата бременност беше страшен, но после новата коса ми седеше след миене, все едно съм била на фризьор.

Малката вече направи 3 месеца и рязко намали дневния сън. Не знам временно ли ще е или пак влиза в някакъв растежен пик, но вече съм изчерпана от идеи как за я забавлявам. Вие какво правите, докато дечицата будуват? И водите ли ги вече на нещо или изчаквате?

На нищо не я водя. След ротавирусната ваксина пак страда от корема. То са газове, то са спазми, къса ми сърцето. Минаха коликите и беше една идея по-добре, после се разбърка режима и ревеше от лош режим. Влязохме в крачка благодарение на консултантката. После имахме около седмица спокойствие и … айдее ваксината в петък пак ни върна в изходна позиция. Никъде не мога да я заведа, освен в парка. Приятелка ни кани на рождения ден на детето й. Не събрах сили да отида дори сама, а моето малко бебе се изнервя от шум и стимули. После разбрах, че при голямото й дете се е проявила варицела. Разбира се, че тогава не е знаела все още.. замислих се, че може и да е добре, че не отидохме.

С работата с консултантката по сън вече будува на правилни интервали без да се изнервя. Гука, иска внимание. Ежедневно има и време с бабите си и те я забавляват, което много ми допада, защото така спирам да съм само майка и си почивам. Понякога и аз не успявам да се правя на клоун за да я забавлявам, мъжа ми повече се справя.
Основно песнички, разни меки играчки, които дрънкат, карти, време по корем. Като бяхме на гости у свекърите там нов свят за нея. Пердето се вее от вятъра, куче лае в далечината, лампата на терасата свети и тя е като в Дисниленд. Вчера плака и по едно време я заведох в антрето да слуша и гледа сушилнята как работи. Успокои се на момента. Не съм вярвала, че се кефят на такива неща. 😆😆

Аз се усещам, че хормоните ме пуснаха вече. Имах 3 менструални цикъла и явно са достатъчни за да се върна към старото си аз. Много ми е тежко, че лятото минава и нищо, никъде не ходим, не почиваме, едно и също. Обаче и детето не е за навсякъде, малко е, с тия багажерии на 20 мин от Сф са свекърите, а напълнихме багаж.. то вана, стерилизатор, нагревател, количка…
Радвам се, че ротавирусната приключва с тази доза и край. Егати мъката е тия дни.

Успявате ли да отделите качествено време за себе си? Не говоря просто маникюр за час. Аз имам помощ много и мога да оставям детето. Обаче не успявам да си събера акъла. Да, ще ида на козметик, лекар, фризьор ако искам. Обаче да седна една книга да прочета, една статия, да разцъкам нещо по моите интереси - не. За спорт нямам сила. Преди съм тренирала зверски през ден. А сега.. и резултатът от липсата на спорт и бременността оставиха видим отпечатък.

Косопадът при мен почна преди около месец. Не се впечатлявам, защото си пусках изследвания за дефицити и нямам такива. Пия биотин все пак, но ми е ясно, че 9 месеца косъм не ми падна от главата и сега е ужас. Навсякъде се скубя, а като се къпя е ад.

И мен косопада не ме подмина. Нито първият път, нито сега. Не пия нищо. Пускам прахосмукачката сутрин и вечер и чакам да отмине.

Благодаря, момичета. Общо-взето, наистина така направих - конкретни нареждания, няколко избухвания и нещата се наредиха. До следващия път. Връчих му малката и свърших една камара неща, дето бях намислила. Открих, че като го хваля за някои неща, после се старае повече и сам поема инициативата. Друг е въпросът, че когато съм изморена и затрупана хич не мога да седя и да тупам по рамото някой за нещата, които аз правя ежедневно. Прекарахме и доста време заедно, забавлявахме се, липсваше ми много това време.

Косопад не забелязвам да имам повече от обичайното, даже косата ми е доста по-хубава, откакто забременях. По-скоро забелязвам, че след раждането пак взе да изскача по някоя друга пъпка и порите ми се позапушват.

Бебето вече е в пъти по-добре, тоя път бързо мина кошмара от ваксините. Не съм забелязала разлика в режима, все едно и също е. Но тя и преди будуваше по 2часа понякога, т.е си е поизпреварила времето. Вечер си заспива в 22, най-късно 23, което е супер, остава време и за нас с ММ. Стига да имаме сили, обикновено заспиваме с нея. В будните прозорци различно, зависи дали съм се наспала - шумящи книжки, чета част от детска книжка, пеем детски песни и танцуваме, на активната гимнастика ходя с нея, че тя лежи като на плажа, търкалям я по корем и обратно; ходим на разходка навън или я тупвам на люлката да си свърша някакви неща из нас. Баща й е доста по-креативен в заниманията и много се забавляват, чак се захласва да се смее с него, с мен малко по-скучничко.
Не знам на какво трябва да я водя, малко са ми измислени тия неща, честно казано. Но и аз мразя групови занимания, да се разбира други майки, както и някой да ми обяснява как да си гледам детето. Единствено, може би, ще я заведем скоро, когато и ММ почива на плуване, че имаме ваучер и ако й допадне - може периодично да я водим. Скъпички са тия занимания специално защото са бебешки и ми идва нанагорно. Тип КиндиРу са добър замисъл, но специално при нас цената е зловеща, а преподавателката хич не ми допадна, особено с агресивния маркетинг на едното обучение как, видиш ли, ако не дадеш една торба пари детето ти да ходи при нея, няма да се развие правилно и ще има проблеми за в бъдеще. Което е смехотворно, едно време ни киндиру, ни плувания, нищо е нямало и пак съм станала човек, че и висшист. Да не говорим, че ни по корем са ме слагали, ни са следили прозорци и пак съм оцеляла.

Относно времето за себе си - на маникюр не ходя, но не съм спряла да се поддържам и по време на бременността, и след това. За интелектуални занимания обаче не ми остава време. Иначе цъкам на телефончето. Тепърва почнах поне филми да гледам, и то на части, но до четенето не стигам. Предпочитам да дремна на тоя етап, когато мога. Вече имам настроение и да се виждам с други хора, макар че то сега лесно... Аз съм в настроение, бебето послушно - можеш да седнеш на барче да пиеш кафе - то или спи, или нещо си гука кротичко, но преди месец-два никой нямаше... Не можех да ям, да се изкъпя, до тоалетна да отида даже и никой не пита имаме ли нужда от нещо, освен ММ и баща ми, но ... минало-заминало.

Косопадът първия път почна на 4 месец след раждането и продължи 2-3месеца, ама сега май ще е по-отрано. До онзи ден все още един косъм не ми падаше от косата, като се къпя. Днес обаче събрах доста коса от сифона, така че почвам Anaphase капсулите и ще чакам да мине. Не, че предния път го спряха, но поне за собствено успокоение, че правя нещо... 😄

Водим ние бебчо (почти) навсякъде с нас. Ходили сме няколко пъти на гости, няколко пъти на вечеря, бяхме на сватба и на два бала към тази момент.  Като се разреве и не може да се успокои, се смеем с таткото, че ни прибира и си тръгваме😂
Но, ако сме така някъде, рядко кърмя - нещо не ми е кеф да си кърмя навсякъде. Дискомфортно е и той не във всяка позиция е свикнал и се нервира... 😂 Но в такива случаи давам АМ и не го мисля😅
След две седмици сме на кръщене, което по някакви причини е организирано в късния следобед, близо до софия, и не го виждам да сме там повече от час и половина-два, защото той си измести режима и от няколко дни го къпем в 21, съответно до 22 без нещо вече и заспал.

Здравейте мамчета аз да споделя днес нашата Габриела навърши 4 месеца .Бяхме на последни ваксини за сега е добре нее имало до сега проблеми с температура.Докторката каза да почвам да я захранвам па малко но обяд та да видем от утре ще почвам как ще е купона .Иначе като цяло до сега не съм имала проблеми спокойно бебе е спи от 20,30 вечерта до 4 сутрента чак тогава се буди да яде и сама се напасна така без да съм я учела.

Честита месечинка на Габриела❤ Защо толкова рано ви насочват към захранване?

“Забавна” история от последните дни: в събота сутрин ме хващат лудите и заявявам, че не мога повече с това стоене вкъщи, което е от една година и заминаваме на планина! Сега и веднага! 🤣 Моят мъж е свикнал с тези лудости и веднага се нави. Каката беше най-щастлива на света и започна трескаво приготвяне на багаж за четирима. Резервирах хотела от сега за веднага и в 13.00ч вече пътувахме, като истински катун. Живеейки на морето и налагайки се да спираме за почивки , пристигнахме благополучно в 21.00ч🤣🙈 Претрепани от път, хапнахме и по леглата. На следващия ден разбира се бяхме, като изтървани - на басейн, на зоопарк , на детски атракцион, ядене през два часа🤣 жонглиране с децата кой с кое, но смея да твърдя супер ден. Супер докато не се върнахме с каката от скачане на батути и в 18.30ч установявам, че бебето е с температура…38 градуса…баща й я държи на ръце и изобщо не му прави впечатление, че е гореща 🙈 давам Панадол и запазвам хладнокръвие, защото каката правеше този номер на всяка почивка….Е хубаво, ама в 20.00ч температурата изобщо не спада и аз нямам полезен ход - малка е още не мога да давам Нурофен, а Панадола очевидно не действа. Така по-малко от 24ч след пристигането, събрахме целия багаж и газ към най-близкия по-голям град в търсене на педиатър. Прегледа я човека, каза че вероятно е вирус и нищо друго й няма. Думите му бяха продължавайте си почивката, няма нищо страшно, изписвам хексалгин да дадеш при нужда. Абе каква почивка, аз съм на другия край на картата🙈 Качваме се на колата и продължаваме към къщи. В 2ч посред нощ мъжа ми казва не мога повече, адски уморен съм, спираме в Пловдив да дремнем и сутринта продължаваме. Взимаме хотел, той и каката се трупясват, аз меря трескаво температура - вече е 38,5 и решавам че ще давам хексалгина /никога до сега не съм давала дори и на каката/. Фармацевтката беше така добра да ме наплаши, че е много опасно да го давам, че “абе то като стане проблема дано да има къде да идете с тоя хексалгин с толкова малко бебе” и от сорта. Та, решавам да дам, но по-малка доза и да видим . Дадох го, температурата спадна, поспах един час и стана време да ставаме и да продължаваме, тъй като до вкъщи са още 5 часа път🙈 така по обяд си бяхме вкъщи, разтоварихме цееееелия катун наобратно , а на мен от умора и притеснение направо ми се ревеше. Малката госпожица ни лук яла, ни лук мирисала - същия ден беше с 37,2-37,5 и след това всичко отшумя. Мъжа ми се шегува, че сега тя ми се реваншира , защото от както сме се върнали вечер като я приспя към 22.00ч и вече трета вечер става да яде чак в 6, та се наспивам😁 Е, мерси за реванша, нямаше нужда. Та това беше най-“забавната” и най-скъпата ми почивка, продължила 1 ден 😁 Да видим до кога ще ми държи влага и кога ще се осмеля да ги помъкна пак нанякъде

Ами каза че след като е на АМ съм можела да пробвам лека полека да видем как ще е .Аз мисле да почакам да минат още 2 седмици и тогава.

Viavi, леле цяло приключение! Аз щях да изчакам и другия ден и така да тръгнем, особено след като лекар е казал, че нищо й няма. То вие сте се убили от път май, повече отколкото от почивка

За захранването, вече доста лекари казват от 4ти месец, ако е на АМ. Има бебета много добре им понася ранното захранване.
Аз с първото започнах на 6тия месец, просто пътувахме доста преди това, а исках като започна да сме си вкъщи.
Сега с малката мисля още 4.5-5 месеца да започна бавно

Кога планирате да започнете захранването?
Моето бебе е на АМ от ден първи. Преди 5 или 6 месеца не я виждам как ще започнем. Зависи вече как се развива и дали проявява интерес, де. Пюрета ли ще правите? Или с парченца?

Аз ще ползвам машината за пюрета на Babybrezza