Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

buttercupp, напълно те разбирам за страничните ефекти....и аз я подцених. Хем мойто бебе няма колики, уж е със здрав стомах и пак. Мой познат (лекар) отказа втората доза, защото след първата това дете направо се побърка от рев и родителите се видяха в чудо. Малката не е имала такива епизоди с рев, но имаше газове 24/7 и често я будеха, което вероятно също беше една от причините за влошаване на съня.
Така, че имаш пълното право да откажеш или отложиш (но си има срокове и там), ако прецениш! Все пак ти си познаваш детенцето най-добре. Но и нашия опит с Тracck е горчив и затова споделяме 🤍 Иначе аз това няколко поста по-назад се възмущавах. Дадоха ми диплянка за Ротарикс-а и там все едно бонбони даваш на бебето - два дни неразположения, а-у. Обаче аз се усъмних как само 2-3 ще е целия цикъл на вируса и като прочетох после истинскана листовка (а аз избягвам, че винаги ми звучат страшно) ми побеля косата. В общи линии 14 дни не мърдат в повечето случай в странични ефекти.

Иначе за заразяването при смяна на пелени хич не слушай лекарите - много е заразно. Аз дето използвам за малката многократни пелени за 2 седмици след ваксината минах на еднократни. Добре, че тя разреди и изхожданията, та рискът още повече намаля. Но я миех в отделна мивка, след това почиствах с препарат веднага, миех ръцете здраво, после ги мажех с живасепт 🤣🤣🤣 , а пелената се изхвърляше в първия възможен момент. Положението беше все едно имам биологично оръжие у дома, но нямаше как да позволя края на срока каката да се зарази. Вероятно прекалих с пазенето, но поне имаше успех. Стискам си палци и на втората да няма заразени у дома.

А не, нищо не отлагам, започнала съм вече, просто е голяма гадост и съм възмутена, че го научих постфактум, вместо поне психически да имам нагласата и да не се шашкам излишно. Иначе втората сякаш минава по-добре, тоя път сякаш повече повръща. Не на фонтан, но мине се малко време, почва едно оригване и накрая връща количества. Свързвам го с ваксината, защото зачести, а почти беше изчезнало при нас.
Първият път беше мноооого, ама мноого зле и с акането, имаше един-два дни, където минимум по 8 пъти пълнеше памперса. Сега си ходи нормално максимум по веднъж-два пъти дневно, но пък газовете са стабилни. Но то е едва втори ден, предния път наистина след първата седмица взе да се засилва всичко. Не си правя илюзии, че ще ме подмине и този път заразата, макар да търкам с белини и аз, и да спазвам добра хигиена. Спим глава до глава, вечно сме като скачени съдове, кихане, повръщане, вечно имам досег с нея.

Да помрънкам пак и за ММ: мноооого ме дразни, честно казано. Не знам хормони ли са, или просто не го понасям, обаче сериозно се замислям за разни неща. И хич не ми става мъчно. Вече съм гневна и това е проблемът. И говорих, и се карах, и обяснявах с нормален тон - няма и няма. Трети месец става, все едно само аз съм родител. Добре, че се събрах след раждането и първия кошмарен месец(сама!!!), и с много упоритост успях да си създам добра връзка с детето, та сега и да изпадне в истерия или рев, веднага мога да я успокоя и утеша, познавам й реакциите, абе, оправям се, и то доста добре, 24/7. ММ все така е като добрият чичо от Америка и все ми вика как ме търсела. Ми, прекарвай време с нея и теб ще търси. Забавляват се, ама то животът не е само забавления. Обичат се, иначе досега да съм си събрала багажа, да съм си взела детето и довиждане. Ако имам нужда да отида на фризьор или нещо друго да свърша -  я гледа, веднъж седмично я взима и за 3ч в другата стая да мога да поспя, веднъж на 3 дни се излъгва и да я нахрани, като е вече сменена и е направено млякото(все едно на мен някой ми го прави!). И с това всичко приключва. По-скоро сме бизнес партньори, и то в кофти сделка, отколкото реално семейство. Мога да разчитам да я гледа за 2часа, за да изляза по работа или да свърша нещо из нас, или да си измия косата, примерно, веднъж седмично да поспя някакви къси часове да ме отмени там за едно хранене, на лекар или по задачи, свързани с бебето и шофиране сме заедно и дотам. За разходка я се включи два пъти, я не, като почива, и то пак за едно кръгче, и приключва участието. Това да се редуваме за ставането, че да може другия да поспи/почине/ да свърши нещо - няма. А, и периодично ми спретва нещо за ядене, ама то веднъж седмично. През останалото време е или на работа, или уж е вкъщи, ама само духом, почива си, щото е много уморен(все едно аз не съм), което значи, че спи оттатък и дори като е буден не се сеща да ме пита имам ли нужда да отида до тоалетна като нормален човек за 10 мин., вместо да бързам все. И някъде между работата, почивката преди работа или след работа, го вмъква тоя час, в който трябва да я гледа, понеже съм го помолила, не че се сеща. Цъка си на телефончето, гледа световното, все едно имам пубертет в нас. Филми не му се гледат, понеже вечер бебето спи, но все пак трябва тихичък звук да не се събуди. За излизания ми предлага някакви неподходящи места за бебе или часове, в които тя вече трябва да е изкъпана и приспана... Да, тегаво е с малко бебе, ама начини има да прекарвате време заедно като двойка, просто трябва адаптивност. Човекът не му се занимава обаче да се адаптира. И аз вече започвам не много леко да изстивам, и свиквам да съм сама, и да правя всичко сама - и колички мъкна сама, и покупки, и приспивам, и къпя, и разхождам(срам ме е на кажа колко пъти сме излизали за 3 месеца и колко км имам навъртяни сама), само дето не знам той за какво ми е. Сигурно е имало знаци и преди, ама не съм ги виждала.

Да не те държат още хормоните ? И при нас таткото още само се забавлява с малкия, но ме се вижда нормално. Не смея да коментирам много, понеже съм с кротко бебе, но като знам,че ще стане в 7ч за работа и ще се оправи с двете кучета сутрин, не ми дава сърце да го будя през нощта да храни той детето. И да съм недоспала все ще хвана една дрямка на малкия да поспим, а той трябва да работи. Сигурно има изключения, но първите 6м ( по мой наблюдения) още са малко неосъзнати татковците. Понеже е доста малко детето и няма особена интеракция с господин татко, те малко са като в небрано лозе със задълженията. 😅 Нямат майчин инстинкт и чакат да им кажем какво да свършат. Ако изпълнява по молба ,не си мълчи. Давай насоки и "команди" пък с времето ще почне да се сеща. Сама казваш,че се обичат, дано се понаредят нещата.