Кръв и урина пуснах - резултатите са чудесни, утре сме на нефролог. За кръвта - скри ми шапката това дете - ни гък, ни мък - даде пръста, боцнаха я, сложиха й лепенка - не трепна😂 Урината беше Армагедон - за майка й обаче. 5 колектора изхабих и не става и не става…Накрая се ядосах, викам мия я, слагам отдолу шишенцето и чакам да пишне вътре - колко време ще отнеме - 5-10мин - на толкова време я хванах, че пишва в памперса. Е няма и няма….час и 10мин този проклетник ме изтеза да го размъквам на ръце с шишенце отдолу🙈 не си усещах ни ръце, ни гръб, ни кръст… Та така - няма пълно щастие☺
На следващата консултация ще попитам колко бързо мога да замествам храненията, защото твърдата храна много й допада, а и както казах след нея почти не връща. С водата обаче не знам как да подходя. При кърменето ясно , от кърмата си набавя течности, но с две заместени хранения е редно да предлагам малко вода за хидратация, обаче тя не иска - използва “сламката” на чашата да си чеше венците - изобщо не й хрумва да цока от нея. Много я дразнят, понякога така жално плаче и си смуче я пръста, я цялата ръка или каквото докопа, че не мога да я успокоя. Нищо не белее, но ясно че е от това.
Научи се да сяда, но все още не пълзи, по-скоро се изтласква напред, като иска да докопа нещо, по някакъв смешен, безумен начин 😀
