# 630 22 окт. 2026, 10:37 ч.
И аз мисля, че “любовта” към храната е до дете. Голямата е кърмена и захранването беше адддд…. толка беше злояда, че ревях всеки път, когато станеше време да я храня с твърда храна. Брат ѝ- също кърмен, омита всичко за отрицателно време и то такова количество, каквто голямата щеше да яде сумарно за цялата седмица Sweat Smile. Нямам търпение да му вкарам вече и глутена и да мога да му давам нещо да гризе докато ние се храним, защото всеки път положението е на скандал, когато ние се храним Joy. Голямата, обаче, може би в следствие на злоядството, беше с дефицит на желязо, което също ѝ влияеше на съня и си спомянм, че ѝ бяха изписали сироп с желязо, защото беше тръгнала към анемия. Толкова много ме беше изпила и мен, въпреки приема на витамини и разнообразното хранене, че после 2г си възстановявах моя организъм…
Виж целия пост