Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

BeeLover, аз мисля, че ако го слагам да спи и моето ще започва вечерния сън в 18-19, но да си призная не съм пробвала, че тогава каката се прибира, вечеря, мъжа свършва работа и я взима. Става лудница. Вероятно се превъзбужда и настъпва "вещерския час". Но мисля да пробвам. Вероятно ще вкара още едно будене за кърмете, но да видим.

И ние имаме апартамент на морето и по този случай питах личния дали ваксините можем да ги правим там и каза, че те са поименно, демек само той може да я поръча и можем евентуално да я транспортираме до там с хладилна чанта и да се уговорим с някой лекар да я сложи. Цялата процедура ми се стори прекалено сложна и обмислям само тази ротавирусната ако може ние да му я дадем, все пак е през устата, не е кой знае какво и да не се връщаме за нея, а само за другите, които се боцкат. Не съм говорила още с него по тази тема, но все се надявам да се съгласи. Можеш и ти да питаш за по-сигурно. Въобще не ми се пътува насам натам, все пак е бая път, но не ми се седи и тук цяло лято в тая жега, затова исках сега юни, докато няма толкова хора и не е такава жега. После юли пак де, ама поне юни да хванем, че сега се пада на 15ти първа ваксина и на 30ти ротавирусната.

В момента носи повече 68 размер, но и 62 му стават, малко са му припряни вече, ама квото има с къс ръкав му стават. Имам бая летни гащеризони от баткото, които не знам дали ще стигнем до тях, 74 размер са. Някоя ако иска мога да й дам.

От дрехите и ние носим 62/68.  При нас тука от няколко дни нещо положението със съня не ми харесва. Основно кратки дремки през деня, стана втори ден съвсем не спи, вечер до 22ч- в ръцете ми.
Гледах,че ще има скок в растежа, но уж чак другата седмица. Направо ме е страх от регресията в 4ти месец.
Каката почна много да ревнува, хвана ли малката да я храня почва да плаче да я гушна нея, не знам какво да я правя. Хем през повечето време на нея гледам да обръщам внимание, но явно сега започва да осъзнава,че бебето ще остане за постоянно и ще трябва да дели мама. 😁

И при нас е горе долу спокойно. Единствено последните 3 дни са по-бурни, защото сменихме обстановката. За пръв път прекарваме време другаде, различно от вкъщи. Реших да отида при родителите ми с децата за 2 седмици. Малката се промени, реве повече, предполагам, че смяната й влияе и на нея. А и аз не й помогнах особено, като първия ден изядох парче торта и една кутия кайсии, плюс няколко сливи. Коремчето й определено не одобри тази комбинация и оттогава къркори, а тя плаче от болки. Все пак продължавам да не й давам капки и добавки, мисля, че ще го пребори сама.
Каката е много щастлива, защото баба и дядо й обръщат внимание, излизат заедно, а и е ваканция от детската. Аз се мъча да свикна с временните неудобства, например това, че не мога да се цедя в полунощ, а трябва да будя бебето и да суче, както и че нямам удобно място, на което да седна и да си използвам възглавницата за кърмене и се налага да кърмя само легнала.
Хората са си казали, че вкъщи си е най-удобно ама... Няма как чат пат да не се пътува. Представям си как ще е на морето август месец, тогава поне мм ще е с нас, с него ми е най-комфортно. С родителите ми някак не върви да си изкарам гърдите и по цял ден да ходя по сутиен, за да ми е по-удобно кърменето на поискване
Минаха ваксините преди около седмица. Беше голям рев, вдигна лека температура, 38° веднъж около 36 часа след това, но не дадох нищо и се оправи от само себе си. Беше доста поспалива, но само това. По съвет на педиатъра оставихме ротавирусната за консултацията на 3 месеца, за да не се събират три ваксини в един ден.
Дрешките при нас са странни, има едно боди размер 50, което й става, и такива 56, които са й къси. С 62 се чувства най-комфортно. На два месеца я измериха 4280 грама, 57 см. Горе долу качва добре.
Аз продължавам да държа фронта с кърменето. Не се отказвам, въпреки неудобствата. Тук сме в малък град, пълен с безработни, дядовци, баби, и така и не се престраших да кърмя навън. Поне живеем на 3 минути от огромен парк и се прибираме бързичко като накиселее. А това се случва, кажи речи, на 2 часа максимум.
Момичета, някоя има ли проблем с хемороиди, какво ползвате? Родих секцио, а такова чудо ме сполетя, сякаш съм напъвала 3 часа с 5 кила бебе Изобщо не е весело, не минават - вътрешни, външни, май и фисура си имам, и не минават вече 3 седмици... Процвах цикатридина свещички, маз, проктогливенол, смрадлика, запек нямам, но не минават

Coasterka, аз имах по време на бременност хемороиди и АГ-то препопъча проктен крем и от 2 дни мазане се оправих.  Щом е съвместимо с бременност, вероятто няма пробрем и при кърмене, но най-добре питай лекар, защото след раждането не съм ползвала и не знам.

Аз тези дни съм малко на тръни, че бебто не се е изхождало от 2 дни. Има газове, мокри достатъчно пелени, спокойна е. Знам, че при кърмените бебета до 5-6 дни е нормално, но пак ми е на мисъл. Всеки път като промрънка и си мисля, че я боли коремчето.

Минахме преглед при ортопеда /за криво стъпало/ и всичко е наред. Прегледа я и с ехограф - няма данни за луксация на тазобедрени стави, нито за рахит. Каза, че следващия преглед е на 9 месеца. Сега във вторник е на преглед при личната и ще слагаме първите ваксини - дано да мине добре🥴 Тази седмица има кратки дневни дрямки по 30мин, макар че са контактни, и е доста нервна. Опитвам да ги удължа, но удрям на камък. Чаках регресия в 4 месец, не във 2🙄🙈

Здравейте от мен отново 🩷 Завърнах се 😄
Опитах да наваксам какво сте споделяли в предната тема и в тази.

Моля да ме запишете и мен в темата с бебе Лия, родена на 22.06.2026г - 3250 гр и 50 см 🌷

Доста съм изпуснала, направо чак ме беше срам да се върна 😂 Мънинкото е вече над месец и половина и сме много добре. Кърмя я както и бях планирала. Но първите две седмици адски ме боляха зърната, въпреки че имам доста години кърмачески опит. Иначе този път много бързо ми се регулира кърмата. Смятам да си остане на кърма от гърдата, а при необходимост имам и замразена.

Нощите за щастие почти от самото начало са спокойни. Събужда се по 2 пъти. Не я будя да яде. Но пък от 07:00 сутринта е дежурна, а на мен как ми се спи.....

Наддава си детето, а на 23-ти този месец очаквам, че отново доста е наддала. Първите дрешки вече й стягат и минах на р-р 56/62.

Има си колики и давам БиоАмика, което при нея си действа. Всичко е наред иначе и е здрава. Единствено в началото показалеца й започна да се зачервява точно на първото ни излизане и си помислих, че нещо я е ухапало. А то се оказа хемангиом. Което не е опасно и е много вероятно да изчезне до някоя друга година. Скоро ще я водим на ортопед и очаквам всичко да е наред.

Радвам се, че групичката си продължава. Следя отново 🤗

П.П. Само да добавя, че въпреки изключителното кърмене на мен менструацията ми се завърна тази седмица. И предишните два пъти така беше. Но го очаквах, защото преди да ми дойде усетих овулация. Така че, кърменето не е изобщо надеждно средство за контрацепция 😄

Здравейте!
 Аз също малко се изгубих. Мисля, че коликите отминават, спим повече. Но има и нощи като тази, в които не си изяжда млякото, буди се, пищи. Скок в растежа ли е? На 9-и беше ваксинирана, сложих и Ротарикс. Не съм забелязала да има страничен ефект от нея освен малко повече газовв. Обаче тая нощ беше пак кошмар, реве, не яде, кисела, не спи. Според изчисленията в някакъв сайт (като задам термина) скокът е бил на 9 юни, но пък пише, че може да има няколко дни разминаване?

По термин ли следите скоковете в растежа или по дата на раждане?

Изтощена съм много, не ми е щастлив периода. Не знам всички жени ли са fake positive за майчинството, или аз съм сбъркана нещо. Труден период ми е и особено удовлетворение не усещам.
Не мога да сваля кг, което още повече ми влияе. Вече се чудя как ще издрапам тая една година до лятото догодина.

Здравейте, и аз отдавна не съм се мяркала, но живота ми се завъртя на 360 градуса. Бебчо е страшно неспокоен и все го мъчи корема нещо. Следобед все не спи и аз съм като побъркана в опитите си да го приспя. През деня също се буди непрестанно, мрънка, свива се, напъва се- не знам какво е това чудо. Всички само ми повтарят, че е период, а аз откакто съм родила ми е все такова детето. Уж ми беше минала следродилната депресия, но почти няма ден, в който аз да не плача заедно с бебчо, когато съм в безизходица с неспането и превиването му. Ходих на гастро, при педиатър и всичко ми повтарят едно и също, че е нормално. Еми да ама той вече минава два месеца и вместо да става по-добре, то по-зле става. Ако някоя може да ми препоръча добър гастроентеролог за София, ще съм много благодарна! Надявам се при вас вече по-лесно да се случват нещата.

Пандора, колкото и клиширано да звучи - няма да е все така. После пък зъби ще им растат. След това ще дойде бебешкия пубертет.. и пак няма да е все така.

Не знам дали всички са fake positive, но при мен има ups & downs. Много зависи от ситуацията. Ти си с първо детенце. Аз имам още две и то големи и се занимавам и с тийн премеждия и лавирам между характерите на 2 пубертетки и мъж с не лесен характер. Но мисля, че и нагласата е важна. Гледам да балансирам и да се грижа и за себе си. До колкото е възможно де...

Знам, че не е лесно да се насилва човек да мисли положително. И не е необходимо винаги. Виртуална прегръдка от мен 🫂

Не смятам, че е нито до нагласа, нито до режим на детето, нито е следродилна депресия, понеже всички тия неща ги чувам и аз и вече ми се повръща. Просто някои жени са  с търпение на тибетски монах и късмет да имат кротко, неплачливо, дресирано като войник бебе, други сме ние с пандора и wall.

Моето е от тези, които съм оставила само да си определя кога да яде, кога и къде да спи, колко и какво да играе, колко да се гушка с всичките произтичащи от това последствия. Някои дни е много забавно и хубаво - яде си, спи си хубаво, даже в собственото легло, гука, в настроение е за всичко и има предвидимост, демек мога на спокойствие да се наям, да си сгъна прането, да се наглася за излизане, да отида до тоалетна като бял човек; и други, в които всяка минута е предизвикателство и по-скоро се чувствам като звероукротител, борещ се с 5кг алигатор, който е спал 5ч, ама накъсано на по час за цял ден на ръба на леглото, понеже бебето е заело 2/3 от моята половина на спалнята, с рошава коса, космати крака и кухня, приличаща на катун. И това също е ок.

Ние също сме на възходи и падения, не гледам тия глупости със скоковете в растежа. От любопитство порових, като писа Пандора, терминът въведох, и трябва да призная, че има известно съвпадение с лошите й дни, но досега не съм се вглъбявала толкова, то нямам и време.
Ден с ден не си прилича - някои дни си спи в нейното легло, други - само в нашето; някои дни пък заспива в люлката, отскоро пък се завърна и към гнездото. Някои дни изяжда, колкото трябва, че и отгоре, от два дни и на мен почна да ми прави номера да не си доизяжда. Конкретно за себе си открих, че наистина ако аз съм по-спокойна - и тя е, ама пък да не съм от желязо, не мога да съм вечно много позитивна, много щастлива, и на мен батериите ми свършват периодично. И това също е ок. Важното е да й е сухо дупето, да не е подсечено, тя да е чиста, нахранена, нагушкана, оттам нататък, че била кисела или пък не си спяла у леглото, или не ядяла под час - не се боря за медал майка на годината.
Опитвах се да карам по режими и графици, но тя просто не поддава и става по-зле. Същото е и със спането - на сила не става. Гледам да спазвам интервалите, но открих, че до обяд е супер хрисима и спокойна - буквално се събужда, сменяме памперс, малко игра, хапва и откъртва сама. В това време мога да се изкъпя, да свърша нещо, каквото има за вършене - до обяд. После откача и почва голямата борба. Колкото и да спазвам интервали, кооолкото и да се старая, и с възбуждащи фактори наоколо(тв, шум отвън, светлина), и с редуцирани такива, тя просто е неспокойна следобед, а вечер съвсем откача. Къпя я в 20-20.30, кратко масажче, тихи занимания, яде и ако заспи, спи неспокойно макс час. После откарва до 23-00, понякога с рев,понякога с гукане, преуморена е много още от следобяд и почва едно лудо махане на ръце и ритане с крака, но не поддава грам. Ни бели шумове, ни гушкане, ни тишина, нищо. Просто в един момент заспива я в гнездото, я в леглото, я в люлката, но всяка нощ е непредвидимо как ще успееш да я излъжеш. Естествено, и аз съм изморена, то дори събужданията не ме изморяват, а безкрайните опити да я кандисам да спи. Хубавото е, че махна едно хранене, лошото е, че е това в 23-00, другите седят. Започна да си прави 5-6часови паузи, но те са по едно никакво време... 

За спазмите - моята също има такива вечери, вече не бързам да скачам да дундуркам, чакам да ревне. Защото често си помрънква и се напъва насън, а като я грабна я разбуждам. Понякога пък това многострадално хленчене е театър, защото в мига, в който я взема в нашето легло и мирясва. Но тя като цяло рядко спи в нейното, все е при нас. На мен си ми е много хубаво, а и както е неспокойна напоследък и с тоя рефлекс на Моро, като е наблизо ми е по-удобно да удържам ръцете.
По съвет на личната давам спаскуприл(при нужда го давам обаче, не постоянно както ми каза) - натрошавам една таблетка в хаванче и я слагам в млякото. Доволна съм, честно казано, особено след ротавирусната това ни беше спасението, че много се измъчи, горкото. Ии смених капките за колики - колийфът беше кошмар, кошмар, имам чувството, че не просто не действаше, ами от него й беше толкова зле, буквално крещеше от болки всяка вечер. Сега се върнах пак на биоамика, което е пак лактаза и няма логика, но с тях е съвсем друго, явно помощните вещества й понасят.
Четох, че вече на тая възраст бебетата не толкова имат колики, колкото се учат да акат волево и ако преди просто са изпускали съдържимото, сега се учат на контрол на сфинктерите и за газовете, и за дефекацията. Та затова е това напъване, гърчене, зачервяване и реално има логика. Забелязвам я и моята, че рядко ака случайно и е изненада памперсът, обикновено даже се буди от сън, че да свърши работата.
Продължаваме с масажи, гушкане и каквото поиска, само и само да е ок.

Взех вече да влизам в някаква рутина, гледам всеки ден да излизаме уж заради нея, но и за да не се депресирам аз из нас, въпреки че ме мързи, гимнастиката с количката по стълбите ми е сложна и т.н. Правя доста км, понеже рядко кротува, ако спра на някоя пейка да пия кафе, та все трябва да сме в движение, затова гледам да си взимам фрапенце или нещо за хапване, поне да си докарам настроение, а и в нас рядко успявам да ям - или ми е в ръцете, или нещо я занимавам. Въпреки това е доста самотно занимание, честно казано - нямам познати майки с толкова малки деца, приятелките ми са заети с работа и пр., мъжът ми или е изморен от работа, или е на работа, и аз все въртя обиколки сама. На моменти ми е адски самотно и тъжно. Хем е най-хубавият ми период, защото имам нея, хем не мога да се насладя, защото се чувствам супер сама във всичко и се изморявам на моменти.
Според мен допринася и това, че тотално не ми остава време за нищо, буквално съм, както беше казала пандора, като хамстерът и колелото. Денят ми е памперс-миене-хранене-песни и игри(вариииило мишче кашиииичка чувам и в кошмарите си вече)-опити за сън-чиниистерилизаторзагряваненаводакъпанетъпканенещонабързовустатазаядене(буквално с такова темпо ги върша със саундтрака от мисията невъзможна)-будене-ядене-памперс-разходка и наново всичко. И така докато денят свърши. После почва ново кандърдисване за сън и моето дремване по час до нея. И после идва новото утро. Време за книги нямам, телевизия не мога да гледам, че да не й свети вечер да се превъзбужда, книга също не мога да чета, че пускам една много слабо светеща нощна лампа, колкото да я виждам, но да не се дразни, и откачам вече. А ако изляза от стаята пък в повечето случаи усеща, особено вечер, та няма шанс да ходя в другата. Та така. Без социални контакти, без тв и книги, само варило мишче кашичка. Добре, че са модерни времена и поне има смартфони и интернет да имам достъп до цивилизация, че съвсем ще се побъркам иначе.

Хора, след кошмарния уикенд, в който не спа, не си дояждаше и пищеше като бута шишето, се оказаха уши. Доведох я при педиатърката отначало мислеше за претопляне. Обаче като я прегледа видя, че са уши. Направо.. от къде товя, не знам!

Често се случва при бебета, особено ако повръщат дори и да е само "връщане" с тънка струйка, а не фонтан примерно. И нашата лична ни е предупредила, че от подобна симптоматика а ла рефлукс е възможно да се получи възпаление на евстахиевата тръба.

А други симптоми имаше ли? Температура не вдигна ли, или ти не се сети да измериш?

Мина вече месец и половина откакто не кърмя, а цикъл нямам още. Килограмате и те не мърдат. Вечно съм изморена и изнервена, никакво внимание не мога да си обърна. Каката е в жесток бебешки пубертет и нон стоп тръшканици и истерии, а бебето в скок на растежа, та е чудна картинка.  С мъжя ми се караме почти всеки ден. Положението просто е на оцеляване и чакам по-добри дни. Каката утре почва ясла, дано се адаптира бързо поне.

Мерих я 200 пъти.. и нямаше дори 37! И това ме караше да мисля, че нищо й няма. Обаче в другата тема една майка ми написа, че може да са уши. И сега я заведох, тъпо ми е, че не я заведохме в спешен кабинет вчера. Обаче… и аз се уча. И да се обвинявам, и да не се…
Иначе се случва да връща по някоя капчица мляко, не е повръщала на фонтан, ушите много ги пазим при баня, ама.. това е.

Лейди, моите кг не мърдат. Искат да ме слагат на мунджаро.