Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

buttercupp, напълно те разбирам за страничните ефекти....и аз я подцених. Хем мойто бебе няма колики, уж е със здрав стомах и пак. Мой познат (лекар) отказа втората доза, защото след първата това дете направо се побърка от рев и родителите се видяха в чудо. Малката не е имала такива епизоди с рев, но имаше газове 24/7 и често я будеха, което вероятно също беше една от причините за влошаване на съня.
Така, че имаш пълното право да откажеш или отложиш (но си има срокове и там), ако прецениш! Все пак ти си познаваш детенцето най-добре. Но и нашия опит с Тracck е горчив и затова споделяме 🤍 Иначе аз това няколко поста по-назад се възмущавах. Дадоха ми диплянка за Ротарикс-а и там все едно бонбони даваш на бебето - два дни неразположения, а-у. Обаче аз се усъмних как само 2-3 ще е целия цикъл на вируса и като прочетох после истинскана листовка (а аз избягвам, че винаги ми звучат страшно) ми побеля косата. В общи линии 14 дни не мърдат в повечето случай в странични ефекти.

Иначе за заразяването при смяна на пелени хич не слушай лекарите - много е заразно. Аз дето използвам за малката многократни пелени за 2 седмици след ваксината минах на еднократни. Добре, че тя разреди и изхожданията, та рискът още повече намаля. Но я миех в отделна мивка, след това почиствах с препарат веднага, миех ръцете здраво, после ги мажех с живасепт 🤣🤣🤣 , а пелената се изхвърляше в първия възможен момент. Положението беше все едно имам биологично оръжие у дома, но нямаше как да позволя края на срока каката да се зарази. Вероятно прекалих с пазенето, но поне имаше успех. Стискам си палци и на втората да няма заразени у дома.

А не, нищо не отлагам, започнала съм вече, просто е голяма гадост и съм възмутена, че го научих постфактум, вместо поне психически да имам нагласата и да не се шашкам излишно. Иначе втората сякаш минава по-добре, тоя път сякаш повече повръща. Не на фонтан, но мине се малко време, почва едно оригване и накрая връща количества. Свързвам го с ваксината, защото зачести, а почти беше изчезнало при нас.
Първият път беше мноооого, ама мноого зле и с акането, имаше един-два дни, където минимум по 8 пъти пълнеше памперса. Сега си ходи нормално максимум по веднъж-два пъти дневно, но пък газовете са стабилни. Но то е едва втори ден, предния път наистина след първата седмица взе да се засилва всичко. Не си правя илюзии, че ще ме подмине и този път заразата, макар да търкам с белини и аз, и да спазвам добра хигиена. Спим глава до глава, вечно сме като скачени съдове, кихане, повръщане, вечно имам досег с нея.

Да помрънкам пак и за ММ: мноооого ме дразни, честно казано. Не знам хормони ли са, или просто не го понасям, обаче сериозно се замислям за разни неща. И хич не ми става мъчно. Вече съм гневна и това е проблемът. И говорих, и се карах, и обяснявах с нормален тон - няма и няма. Трети месец става, все едно само аз съм родител. Добре, че се събрах след раждането и първия кошмарен месец(сама!!!), и с много упоритост успях да си създам добра връзка с детето, та сега и да изпадне в истерия или рев, веднага мога да я успокоя и утеша, познавам й реакциите, абе, оправям се, и то доста добре, 24/7. ММ все така е като добрият чичо от Америка и все ми вика как ме търсела. Ми, прекарвай време с нея и теб ще търси. Забавляват се, ама то животът не е само забавления. Обичат се, иначе досега да съм си събрала багажа, да съм си взела детето и довиждане. Ако имам нужда да отида на фризьор или нещо друго да свърша -  я гледа, веднъж седмично я взима и за 3ч в другата стая да мога да поспя, веднъж на 3 дни се излъгва и да я нахрани, като е вече сменена и е направено млякото(все едно на мен някой ми го прави!). И с това всичко приключва. По-скоро сме бизнес партньори, и то в кофти сделка, отколкото реално семейство. Мога да разчитам да я гледа за 2часа, за да изляза по работа или да свърша нещо из нас, или да си измия косата, примерно, веднъж седмично да поспя някакви къси часове да ме отмени там за едно хранене, на лекар или по задачи, свързани с бебето и шофиране сме заедно и дотам. За разходка я се включи два пъти, я не, като почива, и то пак за едно кръгче, и приключва участието. Това да се редуваме за ставането, че да може другия да поспи/почине/ да свърши нещо - няма. А, и периодично ми спретва нещо за ядене, ама то веднъж седмично. През останалото време е или на работа, или уж е вкъщи, ама само духом, почива си, щото е много уморен(все едно аз не съм), което значи, че спи оттатък и дори като е буден не се сеща да ме пита имам ли нужда да отида до тоалетна като нормален човек за 10 мин., вместо да бързам все. И някъде между работата, почивката преди работа или след работа, го вмъква тоя час, в който трябва да я гледа, понеже съм го помолила, не че се сеща. Цъка си на телефончето, гледа световното, все едно имам пубертет в нас. Филми не му се гледат, понеже вечер бебето спи, но все пак трябва тихичък звук да не се събуди. За излизания ми предлага някакви неподходящи места за бебе или часове, в които тя вече трябва да е изкъпана и приспана... Да, тегаво е с малко бебе, ама начини има да прекарвате време заедно като двойка, просто трябва адаптивност. Човекът не му се занимава обаче да се адаптира. И аз вече започвам не много леко да изстивам, и свиквам да съм сама, и да правя всичко сама - и колички мъкна сама, и покупки, и приспивам, и къпя, и разхождам(срам ме е на кажа колко пъти сме излизали за 3 месеца и колко км имам навъртяни сама), само дето не знам той за какво ми е. Сигурно е имало знаци и преди, ама не съм ги виждала.

Да не те държат още хормоните ? И при нас таткото още само се забавлява с малкия, но ме се вижда нормално. Не смея да коментирам много, понеже съм с кротко бебе, но като знам,че ще стане в 7ч за работа и ще се оправи с двете кучета сутрин, не ми дава сърце да го будя през нощта да храни той детето. И да съм недоспала все ще хвана една дрямка на малкия да поспим, а той трябва да работи. Сигурно има изключения, но първите 6м ( по мой наблюдения) още са малко неосъзнати татковците. Понеже е доста малко детето и няма особена интеракция с господин татко, те малко са като в небрано лозе със задълженията. 😅 Нямат майчин инстинкт и чакат да им кажем какво да свършат. Ако изпълнява по молба ,не си мълчи. Давай насоки и "команди" пък с времето ще почне да се сеща. Сама казваш,че се обичат, дано се понаредят нещата.

buttercupp, не си луда, хормоните не са ти виновни и имаш пълното право да си бясна! Това поведение е масово, но е огромна грешка да си затваряш очите и да го приемаш за нормално.
​Ако погледнем по-сухо, това си е чиста мъжка абдикация и психологически регрес. Докато нашият мозък се пренастройва хормонално още по време на бременност и в родилното, при мъжете това не става автоматично. Техният "бащински мозък" се активира само чрез директна, трудна физическа грижа. Тъй като масово бягат от това, за тях бебето остава абстрактна концепция, а не приоритет. И понеже виждат, че жената се справя перфектно (от зор), техният мозък прави мързеливия извод "тя го може и сама, аз само преча". И вместо да минат през дискомфорта да се научат, те регресират в пубертетско цъкане на телефона и мачове, за да симулират, че старият им, безопасен свят още съществува.
​И моля те, хич не слушай вредните съвети тип "Търпи, като порасне и се очовечи, той ще се включи.". Това са пълни глупости! От личен пример ти казвам до какво води това - моят бивш мъж се научи, че аз мога всичко. Аз си мълчах, избутвах и чаках периодът да отмине, а той тотално абдикира от бащинството за месеци и години наред. Когато бащата не изгради връзка с бебето в началото, чрез черната работа, той никога не става реален родител. Това после скапва цялото възпитание, защото ти си лошото ченге с целия товар, а той е вечният аниматор. Накрая и самата връзка си отива. Затова не си затваряй очите още от сега!
​Време е да смениш тактиката от молене към поставяне пред свършен факт. Мъжкият мозък работи с алгоритми. Първият трик е да го оставиш сам, без спасителен пояс. Като излизаш, спри да му правиш млякото, да подготвяш памперси и да му превеждаш защо плаче. Оставш го сам да се оправя. Докато усеща, че си в съседната стая, той няма да си мръдне пръста. Като остане на тясно с ревящо бебе, бързо ще превключи. И спри да го спасяваш - ако бебето плаче при него, не го взимай веднага. Нека се поти и нека се научи да я успокоява сам. Знам, че ни се къса сърцето като плачат, но нали и таткото трябва да се научи.
​Вторият трик е да му махнеш възможтостта да овърта. Ясни отговорнисти с ясен график. Без да го питаш дали може ли. Заявяваш, че от днес той ще къпе бебето или първия буден прозорец ще е с него или след баня ще го подготвя за сън и не това не е помощ. Той си гледа детето, както правиш и ти. Думата помощ предполага, че бебето е твоя лична грижа, а той е външен човек, който ти прави услуга.
​Стискам ти палци това да е просто период. Бъди силна и поставяй ясни граници още от сега, с теб съм! Изпращам виртуални прегръдки 🤍

Подкрепям казаното. Мъжете наистина не се сещат. С пъровото дете бях толкова шашната първите месеци, че изобщо не съм го оставяла и за секунда. През деня директно му я носех, за да смени памперса. Просто му я давах и казвах: Смени ѝ памперса, аз отивам да пусна пералня/ да измия/ да се изкъпя. Като усетех, че вече много се пренатоварвах, просто му казвах да я забавлява, за да отдъхна малко. Така полека-лека се научи. С дъщерята изградиха страхотна връзка баща-дъщеря, даже до ден днешен тя го търси повече от мен дори. Аз съм основно за болест, болка, въпроси кое- къде. Сега с бебето и кака на почти 5г, ситуацията е малко по-различна. Таткото е поел почти изцяло грижите за каката, но също така помага изключително много и с бебето, но аз така го свикнах и научих. Изобщо не го жаля, защото е изморен и ходи на работа. Ами съжалявам, но аз почивен ден нямам, аз съм на разположение 24/7, спя по макс 5 часа сумарен сън на денонощие. Мен кой ще ме съжали?!? Колкото аз съм родител на тези деца, толкова е и той. Ангажирам го във всяка една дейност (освен кърменето на бебето, там няма как да помогне и да искам ). Да, може да не сменя памперса както трябва, но пред него не казвам нищо, после аз го донамествам и готово… Готви, да, може да не е вкусно понякога, но поне имаме домашно сготвена храна, а не полуфабрикат и съм му много благодарна за което.
С всичко изписано, че стана много , исках да кажа, че мъжете НЕ се усещат сами, а ние трябва да им кажем и подтикнем, и според мен не трябва да се сърдим за което, защото те просто са си такива. В един момент свикват и става по-лесно, въпреки че и на мен от време на време все още ми се налага да подсещам, че нещо трябва да се свърши

Момичетаа, напомняйте си, че сте кралици вкъщи и вие влияете кое как да се случва. Съжалявам, ако звучи грозно, но мъж и куче, както ги научиш, кола и жена са на късмет!

Тази приказка е малко цинична, но има нещо вярно в нея.

Аз по-скоро страдам от обраното, мм нещо превъртя играта и стана втора майка. Като бяхме млади се чудех как от тоя човек ще имам деца като двамата можехме да излизаме 20 ч в денонощието и 4 ч да се прибираме да спим. Обаче с времето улегнахме и му казах, че ако мисли като родя да стана отчаяна съпруга, просто е сбъркал адреса. Не съм от жените, които ще седят само вкъщи с парцала. И за това много ме удари депресиятаслед раждането, защото животът ми се промени драстично.
А той сега е другата крайност, много е загрижен. От ден едно става да прави мляко, гушка, гледа я. Лошото е, че това придоби кофти размери като проявя и се започна с едно вманиачаване и вглеждане. Буквално се карахме непрекъснато от недоспиване и вманиачаване. Все не съм правила нещата добре, все нещо грубо съм пипала детето, не ми пукало за нея, държала съм се била зле. Детето много ревеше от корем, после от лош режим и все аз крива за всичко. Такива неща чух от него, че му казах да внимава в картинката, че както съм се омъжила, така и ще се разведа. Все пак пред очите му съдих майка си и брат си, с мен шега не бива.
Като оставихме детето да спи с баба си и се наспахме е по-добре. Обаче това вманиачаване и непрекъснат контрол е толкова дразнещо, колкото и да не пипа нищо и да не прави нищо. Влудяващо е като дърта свекърва все акъл да дава.

Ilieva - много си права, трябва да им се казва. ММ с първото имаше желание да помага, но не знаеше какво да прави. Аз му казвах и се научи. Сега с 2 бебета с разлика от почти 14месеца, помага активно, до колкото работата му позволява. И той ми се оплаква, колко бил изморен и все му казвам "хайде да не си ги мерим, че края няма да му излезе".
За мен, отглеждането на дете започва от ден 1 от двамата родители и съм го заявила още при опитите за дете. Да, той не може да кърми -нп. НО! Смяна на памперс, къпане, обличане, носене - може да ги върши и той.
Затова с голямото, сега и с малкото не му ги спестявам. И знам, че като остане сам ще се справи и се справя и оправя.
buttercup, затова няма да го жалиш и пазиш, ще му оставяш детето и за смяна и да мляко да прави.
За направата на дете трябват двама. За отглеждане - също двама.
Аз не приемам, че видиш ли първите 6-12месеца, бебето имало нужда само от мама. Ами не е така! Един баща не може да приспи бебе ли? Не може да го измие? Като има колики не може да се включи в носене и гушкане?

Ние се опитваме да живеем и стария си живот 😅
Както казах имаме късмет с кротко бебе, каним гости често ( 1-2 в месеца) защото обичаме. Не искам да държа детето под похлупак и да не го виждат хора - разбира се здрави само идват. Вечер гледаме филми, хапваме, пием по чаша вино ( не кърмя) и осъзнавам, че имаме късмета въпреки ,че ни е първо дете да сме спокойни и лежерни в отглеждането му. Без да се вталясваме прекалено и да се побъркваме. Детето се води по нас и виждам ,че и той вече е по - спокоен. В началото не спях и издребнявах за всичко - определено се отразяваше и на детето.

В началото не беше така, аз затова се изнервям. Да кажеш винаги да е бил смотан - ама не беше. Седмица и отгоре бях много зле след болницата, той беше и майка, и баща, всичко правеше, аз я слагах само на гърда или един път дневно правех мляко, за друго сили нямах. Откакто се оправих обаче и именно защото магарето може да тегли, направо прекалява. Памперсите и млякото са лесната част, тегавото е да я приспиш примерно след това; вечер да ставаш на 3-4ч. - първо да я успокоиш и после по най-бързия начин, все едно си техническия екип във Формула 1 - да смениш, да направиш мляко, да я нахраниш и оригнеш и да спиш 1 час точно преди да дойде време за следващото... Става досадно, когато е изморен човек, тогава ми идва нанагорно, периодично и на мен ми падат батериите.
Иначе да, занимава се с голямото дете за развозване, тренировки, периодично готви, периодично нещо друго свършва, ама мен това какво ме касае? Голямото е достатъчно голямо и да го кара на самоотглеждане, може и храна да си стопли, и да си заспи само, докато малкото изисква непрестанни грижи и себеотдаване, а като си сам на моменти каталясваш.
Унизително ми е да го моля или да му връчвам детето, както и да го дресирам, в крайна сметка това е голям, уж зрял, човек, не е куче или бавноразвиващ се. Щом аз мога да се сещам и съобразявам, би трябвало и той да го прави същото, но уви. Просто нямам нито нерви, нито желание да се правя на хитрата сврака с двата крака, да му прилагам тактики, да го удрям на молбички и тепърва да го уча. Всичко ще е с временен ефект. То като не му трепва отвътре и не се усеща, че се мъча и съм на ръба на силите си от умора, няма да стане, ако ще да го ангажирам и 20часа в денонощието. Просто в един момент по естествен път ще приключат нещата, на мен ми е прекипяло яката. Не виждам смисъл нито да говоря, нито да дресирам, просто не виждам смисъл, като се оправям отлично сама, даже той ми е в тежест. За него, естествено, всичко е 6, нищо не се е променило, направо ме изумява колко е сляп.

Не, не, забрави, че мъжете се сещат. Не се сещат. Изобщо даже. Трябват им точни и ясни поръчки - направи мляко, купи нещо за ядене, пусни пералнята с дрехите от коша за пране, като сортираш бельото, пусни сушилнята на програма за памук. Моя няма да се сети за половината неща вкъщи, които не са свързани с детето.
Много искам като paranoir да си живеем стария живот ама не се получава. Детето е неспокойно, ревливо и това е. Като някой ми каже да си живея живота като преди и да адаптирам детето към начина си на живот. Ок, на фризьор и на лазер ли да отида с бебето? Или на бар? Да врътна едни 6-8 км пеш в Бари с количката? Или цял ден на плажа някъде? А като пийна повече след някое събиране да стана на обядс главоболие? Или да хукна на работа и да съм командировка в друга държава? Еми.. не е същото.. и трябва да го приема.

Ооо да, така и аз не го живея 😅😅
Изброеното успяваме да направим. Пандора много се надявам да минава вече този период при вас. Много близко до мен те усещам и силно ви го желая. Възползвай се на макс от помощ която ти предлагат, пък като отраснат малко дребните , ще може да нощуват при баба и дядо и да има луди нощи 😀. Ние успяхме да направим гостуване на  една сватба с помощта на баба /прибиране по нощтите + спане до късно/ ,еми не ми липсва този живот толкова 😅
 Достатъчно ми е да успеем да си откраднем време за филм с пуканки и чаша вино - малко да отморим и отпуснем.

Стария ми живот.. с баткото миналото лято успяхме: разходки вечер, хапване в ресторант прибиране и в 23-00ч с него. Бяха свършили коликите и заспиваше на шум и светлина. И беше времето за глътка въздух, преди зъбите 😁
Сега.. с 2ро ревливо...с колики още. Докато отминат с това темпо, ще свърши лятото 😆
Въпреки, че второто като е без колики е с една идея по-спокойно от батко си.
От стария ми живот ми липсват няколко неща: да вечеряме на спокойствие (а не като на съзтезание) и да седна на терасата и да си изпия 1 чаша кафе без да бързам.

Като по учебник я карат повечето татковци - все едно с бебетата им връчват и наръчници, озаглавени "Дай да видя колко мога да скатая, пък докъдето пусне - в 10 прости стъпки" 😒 Виждам го включително и у иначе читави, интелигентни мъже. Особено с второто дете и нататък. При първо дете някои още ги държи ентусиазъм и помнят какво са говорили, преди всичко да отиде у ряката, барабар с клетвите, че ще поемат отговорности наравно с жена си. Те не, че не поемат някакви отговорности. Поемат, но простото
изкарване на пари по какъв начин се различава от предишния им живот? По никакъв. "Поемането на отговорност" за много се изразява единствено в споделяне на разходите за домакинството.

Отказвам да се примиря, че, както свекърва ми казва - "мъжете все такива си остават". Или, както майка ми без капка неприязън казваше за баща ми - "той е гостенин вкъщи". Преди да станем родители, бяхме единодушни с мъжа ми, че и двамата трябва и ще участваме активно. Една приятелка като ме чу, както бях бременна, да го казвам това, поклати глава и горчиво каза "Те всички така казват, ама после..." Майката става родителят по подразбиране. Синдрома Single married mom. Понеже на нас, жените, ни се отдава лесно. Понеже ние сме тези с гърдите. Понеже ние знаем къде стои препарата за баня. Понеже ние се сещаме за празниците на всички. На нас носенето на бебето часове наред не ни тежи. Помним кога свършва хлябът. Знаем каква доза трябва да е лекарството за детето. Знаем къде да отидем на почивка. И т.н., и т.н.

А защо мъжете ни не знаят? Предполагам, защото чисто времево не присъстват край децата и в дома чак толкова ангажирано. Опитвам се моя да го разбера къде се рее и да го въвлека в живота вкъщи вместо това.

Говорим, когато имаме време и имам сили да формулирам ясни искания, но когато всичко пак е на ръба и само мене чака, просто се скарвам с него. И изобщо не захаросвам думите си, защото няма думи в българския език, които да са толкова силни, колкото е гневът ми в такива моменти. Единствено за развод не си позволявам да говоря, защото това не са теми, които, отвориш ли веднъж, някога се затварят.

Не се гордея изобщо с това, че ми писва и викам. Не си търся и оправдание. Хормоните не са причината, просто ние и двамата бяхме много отворени и арогантно се надсмивахме, докато си казвахме "Ние не сме така, на нас това няма как да ни се случи". А сега... Тъжна история. Включително и пред бебето съм се карала с баща му.

И има ефект, да ви кажа. Понякога си оставаме на ниво "кажи ми какво и аз ще го направя", т.е. никакъв прогрес. Но за други неща (най-вече за които зверски сме се карали) сам поема грижата и аз не го мисля повече. Пирова победа. 😒

Виждам, че му натежава и на мъжа ми само той да прави някои неща, но аз пък имам своите и си ги мъкна. За всичко ново обаче е нов процес, нова борба, за да не се пльосне пак единствено в моята кошница с ангажименти.

Вината е и на двама ни. В началото, като не положихме усилия да водим сериозните разговори навреме и да си организираме грижите за дома и децата по равно, сега се налага в хаоса да се оправяме някак си. (Основно крещейки) 😒

Само се надявам да не побъркаме децата.

Момичета, не знам, ама моят господин, когато ми се наложи да му дам АМ вместо да го кърмя, си изпива едни стабилни 180 мл🤣🤣🤣 Миналата седмица за уикенда го гледаха бабата и дядото от едната страна и понеже не съм привърженик на цеденето, си хапва АМ - 150-180 в повечето случаи (яде 7 пъти)🤣
По отношение на мъжете - аз съм на мнение, че мъжа също трябва да помага. Като се почне с това "той работи", ами аз по цял ден си почивам сякаш... Мога да правя всичко вкъщи, но не искам. Та аз чиста баня и кухня, той останалата част, аз готвя, той пазарува... Горе долу 50/50 извън работата и на двамата - аз да гледам дете, той да си работи. Помага и много за малчо - все пак му е БАЩА. Няма да му пляскам за това. Ако го усетя, че скатава - кастря го. Казах му още в началото - ти работиш с някакво работно, аз съм 25/7. Родител не можеш да станеш сам, двама трябват.
Като зяло съм против балканското схващане, че всъщи само жената шета. Ще шета само жената, ако прави само това. Когато работи наравно с мъжа, няма как единият да вдигне краката, а другият да продължава да действа и след работа. Който е искал домакиня, да не си е хващал работеща жена. Отвращава ме тая картинка.
Чувала съм "Аз за първи път виждам въж да чисти.", ами евала, за всичко си има първи път.🤣 Или пък да събираш ти багажа на мъжа ти докато си лежи блажено🤣🤣🤣
Стягайте ги в кръстовете. Децата на свекървите найьтрудно се възпитават, но с постоянство всичко е възможно🤣🤣🤣🤣