Априлски бебета 2026-та годинa (Тема 1) 💙💗

Ние вчера бяхме на консултацията за 6-ти месец. Пусна направления за кръв, урина, нефролог (преглеждат се бъбреците с ехограф). Тези са задължителни. Има и ортопед и очен лекар по желание или ако имате препоръка за следене от предните месеци. Аз взех само за очен, защото таткото е с 5 диоптъра.
Иначе малката е 6730 гр, 65 см. Качила е добре, около 500 грама, а на ръст само 1 см. Явно трупа мазнинки. Досега дърпаше много на височина и беше клечи, сега има къде да щипнеш леко 😊 Захранването върви бавно, но и не бързам. Нямам намерение да замествам обяд, засега изяжда по 60-70 гр. зеленчуково пюре и после кърмя. Нашият педиатър явно ми има голямо доверие, или пък му изглеждам много уверена като е второ дете, и изобщо не ми дава съвети и насоки. Всичко е "както прецениш и както ти е удобно".

Ние започнахме захранването от 4ти месец и вече сме въвели жълтъка и белите меса, затова ми препоръча да вкарам и попарата. Като цяло нашата педиатърка съветва от рано да се запознаят бебетата с повечето храни.

Вчера го водих на кръв и урина и изненадващо с мм се справихме от първия път с колектора, но си мислех, че ще минем без памперс докато се изпишка, а той взе че го дръпна, та сложихме още един... този път с помперс😂 Бързичко го накарах да свърши няколко пъти работа, че да занеса 20тина мл😂

И ние тази седмица трябва да пускаме изследвания. На консултацияга я премериха 8800, 67см. Големи баджаци има момата. Малко ме притесняват вече тези кг, защото си качва доста, а би трябвало вече да намали темпа. Сестра ѝ на 2г и 6м е 12,5кг. На тези месеци беше 7кг, това е голяма разлика. В същото време няма как да я сложа на диета.🤣 Знам,че не трябва да се сравняват децата ама все пак.. Доста ми се виждат, педиатърката нищо не казва.

За килограмите - много бебета стигат 10-ина кг, преди да проходят и после дават надолу. Нашето голямо дете беше като поничка към 9-10 месец, но щом проходи, нещата бързо се промениха. 😉
Както казваха приятелки, и нашето дете забави чувствително темпа на качване и за последните 2 години на тегло е пораснал само с 2-3 кг.

Синът ми е 9 кг, но е дългичък и има само бузки. Дрехите, които му стават на дължина, в талията са му широчки😂 Строен е😅

Моето е 6.7кг 68 см в 5. месец. Всичко на кръста му е като да се побере два пъти в него

Малката се роди големичка и така си върви. Преди месец беше 8800 г и 69 см. Още си има гривнички и носи размер 9–12 месеца. Каката не я помня съвсем детайлно, но и тя се роди 4 кг и вървя пухкава докъм 6–7 месец. После проходи на 10–11 месеца, издължи се и започна да качва само по малко грамчета.
​В петък сме на консултация и направо не ми се мисли колко е станала, защото за разлика от предишния месец, този път осезаемо дръпна. Вече е много здрава, жилава, не се спира, няма удържане... и като иска да иде в дадена посока просто се хвърля. 🤣 Според мен, щом педиатърът не е казал нищо притеснително досега, значи няма причина за тревога. Зависи колко е родено бебчето, също така дали е кърмено или на АМ. Но със сигулност ако имаше проблем, щяхте да сте го обсъдили.
​Аз да се оплача и от друго - ние от снощи с каката сме с някакъв гаден вирус с повръщане и направо съм парцал... Добре че мъжът ми е на хоум офис, иначе не знам как щях да се оправям. Май и на него му стана лошо, като нищо и него сме го заразили.
​Спрях временно захранването при малката и само я кърмя, за да съм сигурна, че я пазя максимално с антитела. Предния път, когато боледувах на морето, тя не се зарази - дано и този път ѝ се размине!
​Обаче аз наистина съм изтощена... С това голямо бебе на ръце, кърменето и рязкото отслабване последния месец май съвсем ми замина имунитетът. Добре поне, че каката е по-голяма и е по-самостоятелна. Между другото, свекърт ми скоро караше подобен вирус. Явно здраво върлуват някакви такива в момента. Пазете се и вие! 🤍

Момичета, какво правите на това гадно време? Започвам да осъзнавам, че явно няма да можем да излизаме както до сега - всеки ден. Вкъщи гледам да го занимавам с различни неща, обаче ме хващат лудите понякога. Преди най-малко идни 3 часа си прекарвахме навън, а това си е доста време...

И при нас вали ,към 11 ч я изкарах за 1,5 ч и се пребрахме .Спа си на обяд и сега мъка .Купихме голяма кошара 150 на 150 сложихме в хола та малко мира ама пак и писва

И ние лепнахме някакъв вирус, то от половин месец се върти при нас и забелязвам, че навсякъде, буквално навсякъде, вкл.по улицата, хората са все сополиви и кашлящи. Избягвах вече да ходим заедно по магазините, гледах повече време навън, ние и без това също изкарвахме по 3часа, понякога по два пъти дневно, обаче колкото и да я пазя, накрая пак дърво. Хем миналия месец по същото време бяхме със сополи, ама тоя път ескалира и в лаеща кашлица, познах, че е ларингитна. Водихме я при нов педиатър, тези дни сме на преглед пак да видим дали се повлиява добре, надявам се да пропуснем антибиотика. Да живее инхалатора. Лошото е, че първо е много досадна, горката, носът й прелива от сополи и й ги вадя, като ги навивам(прахосмукачка не ми дава, отделно нищо не излиза с нея), тя пищи... А нито я боли, нито нищо, просто трябва да стои кротичко... Иначе не вдигна температура, жизнена е, не спира да прави пакости, ама я беше позакършила, клетата. Че и мен ме зарази, 2 дни бях като парцал. Дори не ги помня, честно казано, толкова зле бях. Нищо не ми тежи иначе, свързано с бебето, обаче тогава направо ми се умираше, всичко ми тежеше. Адска отпадналост, а няма почивка, няма спане.

Чакам да ми дадат зелена светлина, че ларингит и студ са противопоказни, и мисля да я изкарвам поне в квартала. То от тук нататък все така ще е, абсурд да я държа вкъщи. Освен ако не вали проливно или да духа, или да е непоносимо студено за мен, все ще правим някоя обиколка.
Кошара също мислех да взимам, обаче се отказах засега, трябва постоянно да я местя. Няма шанс да я оставя в едната стая да играе в кошарата, пък аз да съм в другата, тя все иска да е част от купона.
С нищо по-различно от преди не я забавлявам, даже съм я позарязала вече, че се заиграва сама на пода и използвам да си върша разни неща из вкъщи. Пеем песни, четем книжки, строя кула и й давам да я руши, лепя листчета и давам да ги отлепя, давам й да вади кърпички; сега с инхалациите гледа и телевизия за ужас на всички, защото ми е важно да вдиша всичкото лекарство. "Сгъваме" дрехи - тогава я вдигам на спалнята и я оставям да се търкаля и да "помага", забавлява се да се крие отдолу, пък аз си свършвам работата. Ако имам работа в кухнята - готвене, миене, правене на пюре - опъвам килима и я зарязвам долу. Има си разни дрънкалки, топки, тихи книжки, периодично ги сменям и разпръсквам, гризалки, гумени играчки също - тя се забавлява с тях и е радостна същевременно, че е при мен и сме заедно. Периодично ако мина покрай нея отнасям я щипане, я смучка по крака. Пък ако съм пуснала и пералнята или фурната ехее... с часове може да ги гледа.
И аз се притеснявах как ще уплътняваме дните, обаче тия занимания са й достатъчни засега. Успява да се измори и да си спи нормално и денем, и нощем, а и аз да свърша някакви неща из вкъщи. Тя пък е щастлива, че е включена и винаги сме заедно, дори и да не играем заедно. От месец някъде съм я забелязала, че се заиграва самичка, харесва й да се търкаля и да изучава, та се възползвам да си домакинствам или да си пия кафето.

Здравейте, отдавна не съм се включвала, че съм по-активна във фейсбук групата. Нашия господин направи 6 месеца на 09.10 и го измериха 8.800, 69,5 см. И на мен ми се вижда доста, но педиатърката казва, че е топ. Зъбите обаче яко го мъчат. Имах много спокойно бебче, което вярно че спи кофти, ма поне не ревеше, а сега не спи и реве🤣. Опитва се да мине на 3 дремки ма се измаря, а на 4 пък и заспива за нощен сън супер късно и става много рано и ни така ни иначе. Успяхме да заместим обяда с много зор и се мъчим с кашите сега. Като цяло хем е лесно бебе хем всичко се случва много бавно. Времето навън и мен много ме депресира и той също не е фен на висенето вкъщи и не знам какво ще правим зимата. Най-лошото е че е свикнал последната му дрямка да в навън и сега във вкъщи едвам заспива. И ние минахме през вирус някакъв, първо бебето, а после и аз и бвшв кошмарно, но мина за 5-6 дни.

Екстра си е според мен. Моят господин пък наобратно, почти не е качил, за 3 седмици няма и 100гр. Бяхме днес на нефролог, всичко е 6, другата седмица трябва да пуснем изследванията. Иначе от 3 дни захранвам и върви много добре, пу-пу, да не го урочасам. Днес исках да дам пащърнак, ама не омекваше тази гад и това си е, все седеше един яко корав и накрая сложих една тиквичка и му дадох нея. Утре ще го пробвам тоз пащърнак. Ние такова нещо не ядем, ама нали все го дават за захранването. Май няма и да повторя от него 🙄 иначе минава и той на 3 дремки, в началото и на него му беше доста трудно, но с времето свикна на по-дългите интервали. Днес яко се обърка режима, заради този преглед, че пътувахме, та не знам как да процедирам, да си го оставя на 3 спанета и да заспи около 19:30, но пък будуването ще му е доста малко и сигурно ще е купон през нощта или да направи една мини дрямка след 18ч, едни 15-20мин? Май втория вариант ще е най-добре. Ще легне по-късно, ама поне да спим през нощта.

Wall3000, екстра си е момчето. Моята госпожица беше на ДК петък и е станала 9.100 и 69.5см 🫣 От 3 месеца не дърпа много и на ръст, и на килограми, но също така е много активна и не се спира. Дадоха направление за кръв/урина и нефролог. Трябва да запиша час. Много ми е тъпо, че ще я бодат и съм решила да я водя в лаборатория, която работи изцяло с деца - да видим. Вероятно пак ще плаче, но няма как. Решила съм да добавя и изследване за кръвна група, защото в болницата не се наложи и не я знам.
Иначе за захранването и при мен върви много мудно. Загорих една касерола, докато варих зеленчуци за бебето, защото заспах с бебето. Много се ядосах и мъжа ми взе уред за пюрета. Много настоявах да си спестим този разход, но май си трябва ако ще му готвиш.
Малката хич не хапва с голямо удоволствие, но поне проявява някакъв интерес към храната. Ще пробвам ЗВБ, за видим дали няма да има по-голям успех. С каката нямах никакви проблеми. Хапваше си с желание, но нея започвах да я захранвам към 7 месец. Може би сега започнах по-рано, вече не знам.

Пащърнакът ми омеква без проблем, но аз си имам уред за готвене. Виж, с едни картофи си покъсах нервите, бяха от ония водните, после се мъчих и пюре да правя за нас -2ч. ги варих в тенджера и накрая пак хрупаха. Просто го нарежи на по-ситни кубчета или го настържи и така го вари.
Вкусно е иначе, и аз не бях яла. Зърнисто е, същевременно има вкус на нещо средно между целина и магданоз, ползвах го и за нашата супа после.

Спането и при нас е висша математика, слага, маха разни дремки, обикновено първата й е най-продължителна, а аз се възползвам и спя с нея. Измиваме набързо, правя й пюре, ако нямам от предния ден(приготвям за 2 дни), оправям си в кухнята, правя си кафе, закуска, мием се сутрешно и хоп, то дошло време да спи и аз се правя, че уж я приспивам, а всъщност си доспивам. На две дремки е денем, рядко 3, за 4 трябва да не си е доспивала с дни. Обикновено след яденето в 15 - я спи, я не спи 30мин. и така откарва до вечерта - до 20-21 будува.
Навън вече категорично не може да спи. Първо, опакована е яката и не може да мръдне, а тя хич не обича така, та даже и помрънква, че умира от скука; второ - толкова да мрази студа... направо с отвращение ме гледа, като я изкарам. Имам чувството, че брои секундите, в които ще се прибере на топло. Но аз съм упорита и гледам ежедневно да излизаме. Вече не правим километрични разходки из целия град и с часове, за мое съжаление, но обикаляме квартала като гламави, поне 30мин гледам да подиша малко въздух и да види свят.
Зиморничава е доста, та отсега се навличаме и обличаме като зелки на 10 градуса, не знам като захладнее още малко какво ще правим... Само си вдига одеалото в количката до носа.
Все още успяваме да ползваме зимният кош, доста е голям, обаче скоро ще го сменям с летния, за мое(вероятно и нейно, че мрази колани) съжаление. Тези, които вече сте с другия - как екипирате бебето? Моето е като баба, все да се завие, да се увие, не знам как ще стане с летния кош...

С бебешкото спа приключих вече, много е хубаво и тя се чувстваше супер, обаче не е много близо до нас, та като беше топло си ходехме пеша, обаче сега в студа няма как. Особено след басейна да рискувам да я прибирам пеша, колкото и да е увита и облечена. Купихме й за вкъщи басейн с топки - рано й е още, не можа да го оцени, за разлика от майка си, която с кеф постоя и поигра.

Сега пък отново е заобичала машинката за бял шум, та заспива на една определена детска песничка, а аз съм с перманентна мигрена, чувам я и в кошмарите си. Другият й нов трик е да се изтласква с крака възможно най-нагоре, та носът й все е забит в таблата/обиколника/някоя от нашите възглавници. Все съм в ужас да не се задуши. Или пък се превърта по корем. Като е сънена хич й нямам доверие в рефлексите, та периодично я въртя и намествам.