Връзка с мюсюлманин

  • 8 871
  • 257
# 105
Православен + католик може в повечето църкви дори в България (ако децата са православни) или в католическа, ако децата са католици после като уговорка. Дори двете течения в християнството си приличат много и не е проблем дори за много вярващи хора (според мен) за разлика от комбинацията с протестантството, което си е направо друга религия... А това, че може венчавка между мюсюлманин и православен или католик, чувам за първи път... и честно казано не си го представям как ще стане, освен ако поне един от двамата не е  практически атеист и не му пука.
Напротив съвсем възможно е. Много зависи от хората, и не е задължително да са атеисти, а просто да не са фанатизирани. Както казах - аз съм християнка омъжена за мюсюлманин. А пък най - добрия приятел на моя мъж от студентските години е евреин, който е женен също за тяхна състудентка - мюсюлманка родена в Токио - защото и аз не знаех, в Япония си има над 300 хил. мюсюлмани. Светът е шарен и всичко е възможно само човеците да бъдат движени от доброто и толерантността, а не от омразата и противостоянието.
Виж целия пост
# 106
Да де, ама имате ли църковен брак? Извинявам се, че питам така, но ми звучи абсурдно. В православните църкви не венчават дори за протестант (често), какво остава за мюсюлманин...
Виж целия пост
# 107
Да де, ама имате ли църковен брак? Извинявам се, че питам така, но ми звучи абсурдно. В православните църкви не венчават дори за протестант (често), какво остава за мюсюлманин...
Не нямаме църковен брак и никога не сме искали да имаме такъв, а само обикновен, което не означава, че сме атеисти.
Виж целия пост
# 108
Да де, ама имате ли църковен брак? Извинявам се, че питам така, но ми звучи абсурдно. В православните църкви не венчават дори за протестант (често), какво остава за мюсюлманин...
Не нямаме църковен брак и никога не сме искали да имаме такъв, а само обикновен, което не означава, че сме атеисти.
Агностици. И на практика означава.
Виж целия пост
# 109
Да де, ама имате ли църковен брак? Извинявам се, че питам така, но ми звучи абсурдно. В православните църкви не венчават дори за протестант (често), какво остава за мюсюлманин...
Не нямаме църковен брак и никога не сме искали да имаме такъв, а само обикновен, което не означава, че сме атеисти.
Агностици. И на практика означава.
Не. Не сме агностици. Предлагам първо да проучите какво означава такъв вид позиция за вярата. След това да се определяме. А двамата с мъжа ми сме монотеисти  (от гръцките думи „монос“ – единствен, и „теос“ – бог). Вярваме, че тази религиозна позиция е най - хуманна и обединяваща.  Благодаря.
Виж целия пост
# 110
Атеисти означава, че вярвате, че няма бог, а агностици - че ви е все тая дали има или няма бог. С моята забележка исках да кажа, че би трябвало да заместиш атеисти с агностици в изречението "Не нямаме църковен брак и никога не сме искали да имаме такъв, а само обикновен, което не означава, че сме атеисти.", би трябвало да стане  "Не нямаме църковен брак и никога не сме искали да имаме такъв, а само обикновен, което не означава, че сме агностици"

Но връзка без брак (обаче правиш секс), според православната, ама и според католическата етика, е грях, и ти си грешница. И брак (извършване на светото тайнство брак) не е възможен, брака е между двама православни кръстени християни. Пак казвам, на мен ми е все тая, аз съм агностик, но след като твърдите, че сте вярващи и религиозни, ама пообразовайте се малко.
Виж целия пост
# 111
Янтра , освен да се засмея на тази лекция - друго не ми остава. “агностици - че ви е все тая дали има или няма бог“ - ох. Продължавайте, да се “образовате“. А пък аз не забравям, че все пак сме в БГ - Мама, а не на теологически форум. Бъдете здрава.
Виж целия пост
# 112
А, то се вижда кой колко знае.
Виж целия пост
# 113
😂 женете се както искате, освен църковно, разбира се, но не се правете на много вярващи. Това че боядисвате яйца не ви прави православни, можело религиозни омъжени за мюсюлмани. То се вижда колко сте религиозни, кажете че не сте и толкова, защото даже и на хартия не сте. Децата кръстени ли са? Или ще се окаже, че нямате общи деца, защото това е съвсем, ама съвсем различно.
Виж целия пост
# 114
Реално всеки може да прави каквото поиска и аз се радвам, че жената има хубава връзка с мюсюлманин. Темата е обаче според мен предполага да се обсъдят всички фасети на връзката с мюсюлманин, особено с такъв не просто на хартия, а истински вярващ И на дело. Защото вярата, особено християнската в лицето на католицизма и православието, предполага особена доза липса на толерантност към друговерието в чистата й форма. Въпреки това любовта може да съществува между всякакви хора. Човек може да не вярва, по-късно в живота си да повярва, например след сватбата. Може да спазва някакви неща, по-късно да спре да ги спазва. Може да е бил много вярващ и после да стане атеист. Това е негово право и свобода. Но е и въпрос на лична отговорност и разум още на млади години да упражняваме свободата си така, че после да не съжаляваме (прекалено много). С две думи: ако бях на мястото на авторката, бих си представила не само възможно най-добрия развой на нещата, но и възможно най-лошия още от сега. Също и ,,златната среда". Бих разиграла в главата си различни сценарии на тази връзка, бих анализирала всеки малък детайл, който чувствам като дори леко проблемен и не бих се водила само от моментното чувство на влюбеност. Защото ще мине година или две или дори 10. И тези чувства ще изчезнат. Любовта ще съществува, но в по-суровия й вид. Обясненията в любов ще се редуцират в моменти на максимален стрес и детски викове, липса на сън, в безмълвното миене на чиниите или други битовизми. Joy И тогава, когато си му малко ядосана и недоспала, ще се досетиш, че е на всичкото отгоре и мюсюлманин, и ако е от описания по-горе не толкова готин космополитен вид, те кара да слагаш забрадка, те тормози и т.н., ще издържиш ли? Joy

Можеш ли да живееш с това, представяйки си го към днешна дата? Би ли била ок и би ли го обичала, би ли му простила, ако обърне мача и почне да се радикализира по-късно в живота? Пречи ли ти на теб исляма? Защото да, децата променят много неща. Тогава всяко различие между родителите е потенциален спор, а всеки спор си е истинско себепревъзмогване. Можеш ли да приемеш всичките му качества и възгледи така, че и тях да ги обичаш безрезервно и да си готова да отидеш навсякъде с него и да направиш всичко за него? Всъщност извинявай. Ти не искаш да се омъжваш. Joy Но пък както казахме сериозните връзки често преминават и в повече по случайност или по една или друга причина. Joy

 На мен ислямът би ми пречил. Но аз не съм ти и ти не си аз. Реши за себе си с разума си, а след това със сърцето си.
Виж целия пост
# 115
Защото вярата, особено християнската в лицето на католицизма и православието, предполага особена доза липса на толерантност към друговерието в чистата й форма. Въпреки това любовта може да съществува между всякакви хора.
Мисля, че това твърдение е твърде пресилено. Не знам за каква точно липса на толерантност става въпрос, но ислямът и юдаизмът също не са особено толерантни към християнството. Всяка от монотеистичните религии смята себе си за crème de la crème, а останалите за заблудени неверници. И да припомня, че в юдаизма и християнството няма понятие за "джихад". Да, имало е инквизиция, имало е мисионерство и насилствено покръстване от страна на католицизма, но това не е догмат, не е записано никъде в Светото писание и би трябвало да се разглежда само и единствено като отклонение от правата вяра, а не като Христово учение.
Виж целия пост
# 116
Имам предвид, че в християнството също Бог е единствен и една от заповедите е ,,да нямаш други богове освен Мене". Тоест изрично се забранява вярата във всичко останало освен в единия Бог. От тази забрана произтича и известна доза изисквана липса на толерантност,  апример към астрологията, вуду, медитации, таро карти, всякакви подобни  ,,учения" и...наред с тях и другите религии, вкл и исляма... Това не значи, че е позволено човек да се държи лошо и агресивно с хора от други религии или дори с атеисти, врачки, с когото и да било. Напротив. Нито според мен (не съм теолог и си казвам моето мнение само!) е забранено да свържеш живота си с друговерец или атеист...все пак Бог е дал на човека свобода, а и кой знае защо е допуснал любовта между представителите на две религии (може пък отговорът да е ,,защо не" Wink ) ...Искам да кажа, че ако наистина религията ти е важна и спазваш строго заповедта ,,да нямаш други Богове освен мене", ще си много предпазлива към вярванията на човека, с когото (потенциално) свързваш живота си и с когото ще вървите заедно напред, ще градите живота си от тук нататък и ще взимате решения заедно, ще гледате деца заедно.... Ако връзката на авторката е несеиозна, тогава изобщо не знам защо пита тук и се притеснява. Ако е сериозна...според мен всяка сериозна връзка отива към брак. Grinning Затова трудно аргументирам извън тази насоченост.

П.с. Децата често задават въпроси за Бог. Моето поне... вкъщи има няколко икони и тя започна да ме разпитва напоследък, понякога даже не знам какво да отговоря, но се старая. Представете си, ако бащата е мюсюлманин. Принципно няма проблем. Винаги може да се каже ,,мама вярва в това, а татко в онова". Но ще сте ок ли с това? Аз бих се затруднила много с отговора.
В християнството също има често съвсем различни правила от исляма. Чии ценности ще се наложат при възпитаването на детето? Ще сложите ли икони вкъщи? Добре ли ще е за другия това? Ако бащата се моли по 5 пъти на ден на Алах, а вие на Христос...?
Виж целия пост
# 117
Flowersintheair, така вече съм съгласна с теб.
Виж целия пост
# 118
Имам предвид, че в християнството също Бог е единствен и една от заповедите е ,,да нямаш други богове освен Мене". ..
Това не е противоречие, т.е. ти си вярваш в твоя си Бог и нямаш други. Толерантност означава, да не настояваш и другия да вярва в твоя Бог. Ако искате, го наричайте неверник, но го оставете да вярва в неговия си Бог. Това се има предвид.
Виж целия пост
# 119
Имам предвид, че в християнството също Бог е единствен и една от заповедите е ,,да нямаш други богове освен Мене". ..
Това не е противоречие, т.е. ти си вярваш в твоя си Бог и нямаш други. Толерантност означава, да не настояваш и другия да вярва в твоя Бог. Ако искате, го наричайте неверник, но го оставете да вярва в неговия си Бог. Това се има предвид.

Това е лесно за външни хора. Но как ще оставиш децата си некръстени, ако си убедена, че ще отидат в ада заради това?   В същото време съпругът ти, който е от друга вяра, вярва същото?  Тук вече нещата с толерантността загрубяват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия