Тормозът в училище

Това е живота. Докога иначе биха могли да живеят "дистанционно"?

Bgpappa, много ми хареса мнението ти в другата тема, но със сигурност няма да получиш одобрение от повечето. Аз моите деца (четири на брой, три от които в училищна възраст) съм спасила от тормоза в училище и всичките му други недостатъци избягвайки училището. Никога не са ходили. Учат много, но в същото време имат различни хобита и свободно време. Наясно съм, че това не е опция за повечето хора. Темата за тормоза е дълга и сложна. Тормоз винаги е имало, но сега децата са много по-уязвими според мен сега тормозът е много “по-интензивен” в сравнение с миналото. Както един път каза един директор на училище: “едно време нашия живот беше това, което се виждаше. Ако звънне телефонът вкъщи вдига майка ми. Сега децата освен живота, който виждаме имат и такъв, който не виждаме”, тоест дигиталният и там се случва голяма част от тормоза. Освен това днес децата и младежите са все по-отдалечени от възрастните. Прекарват цял ден сред свои връстници и те стават техни идоли, съдии и въобще мярката, с която се “ мерят” , което е много опасно. Никой няма време да се занимавa с тях, да ги възпитава в масовия случай. Често липсва силната връзка с родители, която се изгражда постепенно, не е нещо, което просто се случва. Има една много интересна книга, незнам дали е преведена на български, в която авторът коментира до какво води неконтролираният достъп на деца и тийнейджъри до интернет. Казва се: The Anxious Generation от Jonathan Haidt

.
Живеят дистанционно от какво? Да си през цялото време с телефон в ръцете и да гледаш постоянно кой какъв коментар ти е сложил под снимката, това е дистационно живеене.

Anastasiya_S, звучи доста ангажиращо да изучиш 4 деца извън училище. На мен направо ми се изправя косата пред тази перспектива После обаче в Университета вече ще трябва да се оправят, нали?

Да, честно казано екстремно е за нас като родители, но на това съм се посветила. В университета разбира се, че ще се оправят надявам се. Ще са възрастни вече.

Не всеки има такава възможност (и желание) обаче.

Как си градят приятелствата, ако не са сред връстници денем децата на индивидуален режим (или както се нарича)?

Живота не е училище, където си принуден насила да изкараш над 10 години със случайни типове. Като 10 годишна присъда в затвор направо.

В университета, на работа и на други места ходиш по желание, сам си ги избираш, може да ги смениш. Може и да си фрийлансър, частник, или въобще каквото си искаш.

Да не говорим, че там няма тормоз като училищния, или ако има е съвсем различно нещо. А и си възрастен вече.

Затова казвам, че системата трябва да се промени, и държава да осигурява както дистанционно обучение за тези които искат, така и присъствено за останалите.

Приятелства може да се градят и със съседски деца, с тези на семейни приятели, с такива от курсове, спорт (където ако има проблем детето лесни може да ги смени), от интернет и т.н.

Ако има и онлайн клас, пак детето може да се сприятели с тези, които иска. С останалите изобщо няма да общува.

Чудесно, поздравления! Затова казвам, че това трябва да стане достъпно за всички, които искат, със съдействие от МОН, а не само да има присъствени училища.

Това няма как да е достъпно за всички чисто икономически, най-малкото. Също така, чудесно е, че виждаме примери за образовани родители, които са взели това решение, но много са далеч от това и нито ще тръгнат да учат с децата си, нито ще ги развеждат по хобита.

Плюс това, то и сега индивидуалното обучение е разрешено.

Анастасия, вие в България ли живеете?

Аз живея в държава в която има вариант за home schoolling. Много семейства се възползват, дори получават субсидия от държавата за това.

Според мен е приложимо ако имате няколко деца в близка възраст, достатъчно заможни сте единия родител да бъде ангажиран с обучението и имате добра социална среда, защото децата освен да учат, трябва да имат и контакти със себеподобни.

Има и минуси от този хоумскулинг, аз съм против, но за много хора е най добрия избор.

В България мисля, че обществото не е дорасло, манталитета е доста закостенял и децата на индивидуална форма на обучение обикновено са болни или проблемни.

Че не всеки има такава възможност го казах и аз в началото. Относно приятелствата ходят два пъти в седмицата на балет, два пъти на хор, играят в парка, отделно участваме в голяма група с други родители и от време не време си организираме срещи. Не смятам, че им липсват социални контакти. Не исках да кажа, че неходенето на училище е начинът да се избегне тормоза, понеже това е неприложимо за повечето хора. Напълно съм наясно. Трябва обаче повече родителски контрол и присъствие. Родителят е именно родител, а не приятелче. Не говоря разбира се за тиранин, а за майка и баща, които дават любов, внимание, отделят време и в същото време имат изисквания и поставят лимити без да се съобразяват какво правят другите. Отделно от това съвместно с учителите, а не срещу тях работят за изграждането на подрастващите. В момента децата се “възпитават” от интернет, от социалните мрежи, от боклучави предавания и филми и от връстници, които са също толкова незрели. Всеки идиот може да си направи канал и да събира последователи. Тук, живея в Италия, някой беше попитал, има покъртителни случаи. Преди време например групичка…незнам как да ги нарека, знам но ще го спестя, “ю тюбъри” имащи канал с видеа от типа как да счупя телевизор, как мога да изкарам 48 часа в кола без да слизам, убиха дете и раниха майката и братчето докато снимаха клипче как карат с незнам-колко км в час в града. И най-страшното е, че тези утайки имаха около 2 милиона! последователи. Сред тях деца чиито майки признаха, че не са имали представа какво гледат децата им. Скоро имаше наръгана с нож учителка с цел убийство вътре в коридора на училището пред очите на други ученици и самият убиец снимал клипчето облечен с тениска с надпис “отмъщение”. И много други такива, да не продължавам. Определено нещо куца.

Да допълня: колкото по-малко децата са емоционално зависими от връстниците си, толкова по-малко вероятно е да са обект на тормоз. Трябва да изграждат самочувствие чрез това, на което са способни, да развиват хобита и интереси, да имат живот извън училището и в реалността, не в тик ток, да имат идоли сред големи и успешни хора, не сред себеподобните. В релността, в която живеем, сред разбиранията, които преобладват и прекрвайки 6-8 часа в токсична среда (когато наистина има тормоз), останалите часове в още по-токсичната среда на социалните мрежи и интернет това е трудно да се постигне. Често се чудя, обаче какво общество ще сме в бъдеще сред хора израснали по този начин. Дано да е по-добре отколкото очаквам.

А не ви ли е страх, че тези деца израснали без тормоз, после няма да могат да се справят с живота, тъй като тормозът и токсинът е на всякъде.
Аз съм в много токсична работна среда, например. Вярвам, че ще я сменя, де, но все пак не е ли по-лесно да си свикнал на тормоз от малък и да не му обръщаш внимание. Не ставаш ли прекалено чувствителен и неспособен да се адаптираш, ако си израстнал без никакъв токсик.

И аз мисля, че на думи е добре, но винаги реалността е коректор на всичко, което знаем. Разбира се, на мен тези проблеми са ми напълно далечни, тъй като не се вълнувам от индивидуално обучение на децата си.
Искрено се надявам само децата, които са извън училище, да имат всеотдайни родители като Анастасия. А не да попаднат в лапите на измислени "учители", "гурута" и подобни. (Като в Петрохан).

Тогава за какво е темата изобщо, излиза, че тормозът е хубаво и нужно нещо? А ако децата ти не са тормозени достатъчно, пусни ги в някоя циганска махала да се разхождат всяка вечер, изобщо не ти е нужно училище.

Ако в училище 20% от децата са тормозещи и 20% тормозени, то има едни 60%, мнозинството, които са нито едно от двете. Това значи, че едно 60% от хората в страната не могат да се справят с живота?

Също няма такова нещо ,че тормозът и токсинът е навсякъде. Мен последният път който помня някой да ме е тормозил, беше една обида в 11-ти клас. Сега съм към 40 години, вече над 20 години не съм срещал тормоз. Същото важи за повечето хора които познавам.

bgpappa, сигурно допускаш, че е възможно "справедливо" според теб разпределение в класовете И кой ще го извърши? Кой ще прави оценка на децата кое с кое е достойно да бъде в един клас? Кой си ти например да определиш, че едни деца са по-висши и по-възпитани от други, за да го сложим заедно, а другите някъде другаде да си вилнеят? Пълна дискриминация би било и няма как да стане. Така че домашното / индивидуално обучение е по-приемлив за мен вариант за хората, които го искат.

Не, просто децата които не искат да ходят присъствено да сформират онлайн класове, а тези които искат, да си ходят присъствено както е сега. А ако някое присъствено дете впоследствие почне да бъде тормозено и не му харесва това, веднага може да се прехвърли онлайн.