На какво се крепи самочувствието ви?

  • 12 819
  • 444
# 90
Смирението и снобарията могат да вървят заедно.
За някои неща съм смирена, за други съм сноб и нямам никакъв проблем с това.
Ако другите имат, то си е техен проблем.


Смирението и снобарията в едно е или поза (често поза на човек който иска да се покаже но да се прави на жертвичка от сорта, “ох горката аз, ядох Филе Миньон с аспарагус на обяд”) , или лека форма на шизофренийка.  Отчитам че при мен май е второто, тъй като душата ми все пак иска разни нещица 😄, но другото ми аз от време на време казва - “Ае стига с тези кичории и парвенющини. За кого го играеш снобка, за себе си или за другите?” Това се питам защото често марковите неща са просташки и има по- хубави немаркови - но ти се самозабравяш и започваш да го предпочиташ само зарани лейбъла а не защото ги харесваш в действителност. Гадно е да избираш неща които не харесваш, само заради това как ще седиш в очите на другите.
Виж целия пост
# 91
Е, тук живеем на Балканите. Simple Smile
Нямаме нужда да се правим.
Хич не се правя.
В един ден мога да избера най-скъпия парфюм в комбо с шкембе-чорба.
И да си ги ползвам и двете без капка угризение.
Парфюмът, защото съм парфюман и имам 545545 парфюма, оценявам ги не като марки, а като аромати и настроение.
Шкембе-чорбата. Заради същото.
Самочувствието идва от състоянието на духа.
Не от обстоятелства и вещи.

Виж целия пост
# 92
А кога за пръв път усетихте самочувствието си. Но истинското, това свързано със вас, а не от типа "Ти знаеш ли кой е баща ми?".
При мен се получи някъде в периода около осми клас. Може би заради хормоните, които започват да бушуват повече по това време. Не знам дали беше просто повече увереност в началото, което после по някакъв начин се превръща в тип самочувствие, но тогава като че ли се появи нещо.
Както каза и При Мадона, ако родителите ти са били парапитеци и обидите към теб в къщи са били ежедневие, едва ли самочувствието е имало форма на заченка. Едва когато излезеш от вкъщи и добиеш някаква самостоятелност може вече да се говори за самочувствие. До тогава самочувствие имат предимно красивите. И богатите.
Виж целия пост
# 93
Е са шкембе чорба 😂😂😂 това си е бетер снобария! Момиче аз летя през океана всяко лято за това шкембе! Ти мислиш че това не е снобария ли?

Франсетата ми се снобеят с някакви охлювчета и жаби, аз няма да се снобея с шкембето ни. Ай сиктир. И бира ще си поръчам (за ужас на бившата свекърва 😄)

Това да бъдеш себе си и да си даваш каквото душата ти иска, без да се превземаш  е лукс който само някои хора го умеят. Това не е снобария.

Тук е противоречието - снобария е да правиш каквото правиш за да се почувстваш важен чрез другите, а не защото на теб ти се иска и ти харесва така.
Виж целия пост
# 94
Аз добих самочувствие на около 36-7-8г . Вече зряла жена. с отраснали деца.Може би преди това нямах време да мисля за себе.
Виж целия пост
# 95
Аз за големи проблеми говоря, хора с тежки диагнози винаги губят самочувствие, не само заради загубите свързани с външноста, а защото стават зависими и губят доверие в тялото си.
При всички е така, при някои после минава.
Само малките/децата са пощадени

Говоря за нещата на практика: една жена не смее да влезе обратно на работа след тежка терапия, мъж напълно се отказва да преследва жена, която харесва и прочее. Може да минават с времето, но винаги ги има тия разколебавания в психиката. Както се каза - смиряват/ помиряват ни с автентичната ни същност
Виж целия пост
# 96
На динамика, адаптивност, последователност, знания, умения да ги прилагам. Защо пред другите? Понякога не е много добре да си пред другите, оставаш трудно разбран, но пък в някои случаи е неизбежно.
Мисля, че в днешно време трудно можеш да възпитаваш деца с идеята, че не всичко е пари, други неща са по-важни, особено, ако не можеш да осигуриш стълба - този “по-важният” и то така, че липсите да не се преживяват болезнено.
Моите деца имаха период, който не е съвсем отминал - няма да си купя тази дреха или марка очила, за да не изглежда демонстративно. Приложих съответните подходи, разбира се, иначе щеше да им стане навик 😄
Виж целия пост
# 97
Смирението и снобарията могат да вървят заедно.
За някои неща съм смирена, за други съм сноб и нямам никакъв проблем с това.
Ако другите имат, то си е техен проблем.


Смирението и снобарията в едно е или поза (често поза на човек който иска да се покаже но да се прави на жертвичка от сорта, “ох горката аз, ядох Филе Миньон с аспарагус на обяд”) , или лека форма на шизофренийка.  Отчитам че при мен май е второто, тъй като душата ми все пак иска разни нещица 😄, но другото ми аз от време на време казва - “Ае стига с тези кичории и парвенющини. За кого го играеш снобка, за себе си или за другите?” Това се питам защото често марковите неща са просташки и има по- хубави немаркови - но ти се самозабравяш и започваш да го предпочиташ само зарани лейбъла а не защото ги харесваш в действителност. Гадно е да избираш неща които не харесваш, само заради това как ще седиш в очите на другите.

Харесах ти коментара, обаче аспарагус и аспержи са 2 различни растения. Филе с аспарагус - не е за хвалба.
Виж целия пост
# 98
ЗАщото го има страха от приемането и дали няма да те порицае и отхвърли света.
По тази линия предпочитам да съм сноб в очите на някого, отколкото мушица.
Всичко е суета, въпросният страх е особено показателен пример. Смирението е ниво на осъзнатост, че е именно така, което носи покой и изчиства тия борби и състезания как ще изглеждаме в очите нечии. Състояние на духа, за което тези арогантности и заявявания пред света са далечна и детинска суета. Разбирам изкушението да си арогантен, забавлява, но е като джънк фууд за егото. Същото его, което смирението топи. Ще разбереш като се смириш Satisfied
Виж целия пост
# 99
Сноб е нарицание, което синовете на английските аристократи са пишели върху леглата на богатите търговски синове, които имали нахалството да учат в Итън и Кембридж.
Сноб е човек, който иска да постигне едно по-горно ниво, от това което се намира в социалната стълбица - това е правилен, но неправилно насочен копнеж към себеизрастване и борба за завземане на по-горни от полагащите ни се според останилте позиции.
В основата си сноба е вълк, който иска да отмъкне плячка от мечката.

Самочувствието се гради на собственото ни усещане за сила - това, което писа Хейзъл - всеки път, когато съдбата изпитва тази сила или ни катурне по гръб, ние се чувстваме уязвени, самотни и слаби и съответно самочувствието ни отслабва, но ако вътрешната ни сила успее да ни изправи на крака, всяка такава победа срещу съдбата ни кара още повече да израстваме в собствените си очи и съответно да укрепва нашето самочувствие.
Виж целия пост
# 100
За кого го играеш снобка, за себе си или за другите?” Това се питам защото често марковите неща са просташки и има по- хубави немаркови - но ти се самозабравяш и започваш да го предпочиташ само зарани лейбъла а не защото ги харесваш в действителност. Гадно е да избираш неща които не харесваш, само заради това как ще седиш в очите на другите.
Сама казваш, че е гадно, но явно те вълнува каква си в очите на другите и това определя решения/ действия. Тези неща са показател за пробойни в самооценката и демонстрация на самочувствие, което реално липсва Sunglasses
Виж целия пост
# 101
ЗАщото го има страха от приемането и дали няма да те порицае и отхвърли света.
По тази линия предпочитам да съм сноб в очите на някого, отколкото мушица.
Всичко е суета, въпросният страх е особено показателен пример. Смирението е ниво на осъзнатост, че е именно така, което носи покой и изчиства тия борби и състезания как ще изглеждаме в очите нечии. Състояние на духа, за което тези арогантности и заявявания пред света са далечна и детинска суета. Разбирам изкушението да си арогантен, забавлява, но е като джънк фууд за егото. Същото его, което смирението топи. Ще разбереш като се смириш Satisfied
JoyJoy
Това ли сътвори?
Джънк фууд и като разбереш. Nerd
Напъни се, можеш повече.
Мнем.
Джънк фудът е за ниските страсти, високите са за снобите.
Смирението е за монасите.
Аз монахиня съм само в секс игрите.
Самочувствието е вид арогантност само по себе си. Не е смирение.
Виж целия пост
# 102
Сноб също така е и крайно лицемерен човек,който критикува от "класови" позиции елитът,но същевременно се стреми да стане част от същия този елит.
Виж целия пост
# 103
Моето самочувствие се извисява на основата на отчайващата простотия и бездарие в окръжаващите ме среди.
Включително виртуални.
 Sunglasses
Виж целия пост
# 104
Сноб е нарицание, което синовете на английските аристократи са пишели върху леглата на богатите търговски синове, които имали нахалството да учат в Итън и Кембридж.

Това не е вярно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия