За някои неща съм смирена, за други съм сноб и нямам никакъв проблем с това.
Ако другите имат, то си е техен проблем.
Смирението и снобарията в едно е или поза (често поза на човек който иска да се покаже но да се прави на жертвичка от сорта, “ох горката аз, ядох Филе Миньон с аспарагус на обяд”) , или лека форма на шизофренийка. Отчитам че при мен май е второто, тъй като душата ми все пак иска разни нещица 😄, но другото ми аз от време на време казва - “Ае стига с тези кичории и парвенющини. За кого го играеш снобка, за себе си или за другите?” Това се питам защото често марковите неща са просташки и има по- хубави немаркови - но ти се самозабравяш и започваш да го предпочиташ само зарани лейбъла а не защото ги харесваш в действителност. Гадно е да избираш неща които не харесваш, само заради това как ще седиш в очите на другите.


