На какво се крепи самочувствието ви?

  • 12 875
  • 444
# 255
Не, нямам предвид маниерът тип глезотене. Крайно не одобрявам такъв вид възпитание. Чрез материално стимулиране и възхваляване на общо основание.
Ако си ми чела мненията, писала съм – подкрепа чрез стимулиране на усилия и труд, знания. Розовите балони са актуални в днешно време.
Виж целия пост
# 256
Самочувствието ми се дължи на това, че съм човек и заслужавам уважение от отсрещаната страна, независимо дали съм надебеляла, днес съм без прическа и съм решила да съм неглиже облечена днес точно.
Защото майка ме е учила, че ако аз не си вдигна главата, няма кой друг да е.
Разбира се, без да прекалявам с моето отношение към другите,самоизтъкване. Говорим за самочуствие в здравословни граници.

Вече бивша позната със самочувствие ни заяви, че няма да отиде до магазина да ни вземе вода ( беше се запътила натам ), защото е мениджър. Действието се развива в Събота в кварталния парк.
Виж целия пост
# 257
Т.е?! Мениджърите не купуват вода? Тя д мениджър на работното си място, но явно не излиза от роля. Ето тази демонстрация на самочувствие е нагледен пример за комплекс
Виж целия пост
# 258
Т.е?! Мениджърите не купуват вода? Тя д мениджър на работното си място, но явно не излиза от роля. Ето тази демонстрация на самочувствие е нагледен пример за комплекс
Едно такова същество веднъж преди години ми обяви, че явно имам адски високо самочувствие щом си позволявам да ходя с персонала си на бар. Казах и, какъв персонал, ние сме колеги и след работа можем да излезем заедно, защото сме си компания. Да не сме в някакъв филм, в който аз съм кралица Марго и съм отишла със слугините на бал. 21-ви век...
Виж целия пост
# 259
“Скромността краси човека” е една от най-големите глупости според мен. Не мога да се сетя за случай, в който да съм проявила скромност и тя да е работила за мен. По-скоро към оставяла погрешно впечатление за незаинтересованост, неувереност или в най-добрия случай съм останала незабелязана. Затова и с годините спрях да съм скромна, не мисля да възпитавам и детето си в скромност. Осъзнатост, адекватност и премереност да, но скромност - в никой случай.
Виж целия пост
# 260
Поредната тема - Сички, Маро грозни, ние с тебе - най-убави.
Виж целия пост
# 261
В работна среда, сред колеги, конкуренция и т.н. да се самоизтъкваш е полезно. Иначе може да си кютиш на едно място, а някой по-нахален и гласовит да расте кариерно. Но в лични отношения, не само интимни, а и приятелски себеизтъкването е същата глупост както скромността в професионален план. Защото в личен план докато ми заявява някой какъв е, а аз мога да го съпоставя спрямо обстоятелства и ситуации и го виждам по-друг начин ще вярвам повече на моята преценка, не на афишите. Или например когато някой редовно афишира колко не го интересува нещо си....ами значи живо го интересува, даже предимно за това мисли.
Виж целия пост
# 262
Мимикрията, което всяко същество изработва да се впише в социума и съответният строй, в който живее няма нищо общо със самочувствието.
Самочувствието означава да обичаш себе си, дори когато си скромен.

Мимикрията на соца изключваше изтъкване защото се гледаше с подозрение и опасна завист в с-мата.
Обратното - в капитализма винаги трябва да демонстриаш сила, дори когато я нямаш, защото слабите загиват.

Скрит текст:
Като чета някой да побългарява англицизми е все едно да чета Чудомир, дето свитата ентелигенция не можела ино мИрси да ти каже кат ората кат я черпиш, па ти вика - сполай ти.
Виж целия пост
# 263
В дискусията често се смесват самооценка, самочувствие, себелюбие, самоприемане, мимикрия и социална адаптация, сякаш са едно и също. А според мен не са.

Защо самочувствието непременно да означава човек да обича себе си? Аз по-скоро го възприемам като самооценка, която не го вкарва в противоречие и вътрешна дисхармония. Тоест – да вижда и позитивите, и негативите си и да живее с тях, без непрестанно да се бори да не бъде или да не показва това, което е.

Да се оплачеш от нещо, да потърсиш подкрепа, помощ или разбиране не противоречи на самочувствието. Според мен понякога точно обратното – показва достатъчно увереност и честност към себе си, за да признаеш, че не се справяш с нещо сам.
Виж целия пост
# 264
Аха, сетих се още нещо, което съм си изработила като мисловна настройка за самочувствие. Аз нямам шефове. Има хора, С които работя. Така както аз изпълнявам дадена задача за тях, така и те имат нужда от мен за тази задача. Тъй че аз ще си я изработя, но няма да се свивам и да не говоря какво ми липсва, за да изпълня задачата, защото ме е страх да не ми развалят договора.
Виж целия пост
# 265
Това да. За мен попада в диапазона на самочувствие. Да си знаеш цената и да си я търсиш.
А това да се оплачеш от нещо ?
Виж целия пост
# 266
Определено трябва доза самочувствие, за да се оплачеш. Или поне да попиташ как се пуска климатика, като си на ново работно място, а температурата в стаята е неприемлива.
Да заявиш ясно, че програмата Х е кофти и затруднява изпълнението на задачите.
Виж целия пост
# 267
Речник: "Самочувствието е емоционално-психическо състояние, което отразява субективната оценка на човек за собствената му стойност, качества и възможности. То е усещане за увереност в собствените сили, свързано с начина, по който възприемаме и оценяваме себе си"
Виж целия пост
# 268
Самочувствие с покритие - когато субективната оценка съвпада с обективните възможности.
Виж целия пост
# 269
Самочувствие с покритие - когато субективната оценка съвпада с обективните възможности.

Колко хора познаваш такива? Щото аз малко.
И не го смятам за недостатък. Всеки човек трябва да има самочувствие по мое мнение без оглед на неговите обективни качества.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия