🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 5

  • 7 485
  • 146
# 135
Супер разсъждения, момичета!
Реално всеки е прав, в зависимост кой как си е подредил приоритетите.
Не случайно преди време бях писала, че след "наказанието" Елени и Фадиме също ще останат под руините.
Ако наказанието бе физическо, всичко щеше да мине и да замине, дори  в даден момент да се забрави, но емоционалната травма ще се помни винаги. Тогава, може би Исо  и Оруч, както и Фадиме и Елени, ще си преподредят приоритетите, и всеки от тях в последствие ще се бори и цени повече любимия човек. И след това биха изградили много по-стабилни бракове помежду си, говоря за Исо и Фадиме, защото те в момента  са женени, макар в някакъв момент предполагам ще оженят и Оруч и Елени. То любовната история  на Оруч  и Елени върви  малко наопаки, първо раздяла и после събиране.

Като гледам тази снимка и започвам да си мисля дали пък няма да направят двойка от Мика и Фериде.
А Есме е много красива в тази биндала.


И малко новини от Х
Днес  снимките са, в планините Узунгьол в Трабзон
Тя снимката, че е на Адил и  Тимур е ясно, но забележете  надписа на тениската на  Улаш


Пуснаха и малко снимки от празнуването на РД на Бурак


Виж целия пост
# 136
Има една тиха и трудна истина в семейните отношения — човек не може да се откаже от корените си, без да се разклати вътрешно, но и не може да изгради нов живот, ако не приеме новата си отговорност.

В традиционния ред на нещата мъжът често е възприеман като продължител на рода, като опората, която носи връзката между миналото и бъдещето. Това не е въпрос на власт, а на тежест — тежестта да носиш лоялност към майка, баба, семейство, и едновременно с това да изградиш нов дом със съпругата си.

И тогава идва конфликтът, който не винаги има правилно решение. Защото любовта към майката не изчезва, когато се появи съпруга. Но и съпругата не може да живее като „втора ръка“. А мъжът остава между два свята, които и двата имат право да съществуват. Да, Зарифе е злодей, но е майка. И не знам да има по-силна връзка от тази на света.

Лъжата и премълчаването в такива ситуации не са просто морални грешки — те често са опит да се избегне разпад. Но цената на този избор винаги се плаща. Понякога с доверие. Понякога с любов. Оруч е интелигентен и го разбира, макар че страда.

И може би най-тежкият въпрос не е „кой е прав“, а какво се губи, когато някой бъде „избран“, а друг — изоставен. Защото в подобни разкъсвания никой не излиза победител. Дори и този, който е направил избора.

Изкуплението не е в това да се върнем назад или да се откажем от някого, а в това да се намери истина, в която никой не е заличен — само мястото му е пренаредено с уважение. Защото Зарифе няма да загине, и мисля, че дори ще видим Елени да се грижи за нея един ден. Защото така е подреден света.
Виж целия пост
# 137
Много хубаво казано! Точно така е. Hug
Виж целия пост
# 138
Виктория, много точно казано.
Няма по-голям съдник от собствената ти съвест.  И ако  вкарат малко съвест в образа на Зарифе
Цитат
Защото Зарифе няма да загине, и мисля, че дори ще видим Елени да се грижи за нея един ден.
Няма да има по-голямо наказание за Зарифе от това.
Виж целия пост
# 139
Цитат
И може би най-тежкият въпрос не е „кой е прав“, а какво се губи, когато някой бъде „избран“, а друг — изоставен. Защото в подобни разкъсвания никой не излиза победител. Дори и този, който е направил избора.

Изкуплението не е в това да се върнем назад или да се откажем от някого, а в това да се намери истина, в която никой не е заличен — само мястото му е пренаредено с уважение. Защото Зарифе няма да загине, и мисля, че дори ще видим Елени да се грижи за нея един ден. Защото така е подреден света.
Проблемът за избора в ситуации на дилема наистина е труден екзистенциален въпрос. Трудно е избираш между майка и жена, обаче в нашата ситуация изборът е между майка, извършила не едно престъпление и любима, загубила родители и самоличност в резултат на това престъпление. И тук изборът е задължителен, колкото и да е труден. Ако не избереш навреме, друг избира, или обстоятелствата избират. И това го видяхме в продължение на много серии. Оруч и Исо не можаха да изберат истината, вместо тях избира Ширин за живота на Исо, Зарифе за този на Оруч. И целите бяха заявени ясно - бракът на Исо да спечели мир, живот и свобода за Шериф, бракът на Оруч за Зарифе е начин да избегне възмездие и запази властта върху Фуртуна. Това е положението.
Що се отнася до изкуплението, то винаги е страдание за извършилия грешки или престъпления. И друга истина няма. Няма как да намерим истина, в която престъпникът и потърпевшият ще се грижат и обичат един друг. Няма такъв подреден свят! И не е имало...
Виж целия пост
# 140
Благодаря за съдържателните коментари, момичета! Hug

Ииииии- край на снимките на 1 сезон! Приключиха официално.

Виж целия пост
# 141
Що се отнася до изкуплението, то винаги е страдание за извършилия грешки или престъпления. И друга истина няма. Няма как да намерим истина, в която престъпникът и потърпевшият ще се грижат и обичат един друг. Няма такъв подреден свят! И не е имало...
Отговорът ми ще е малко дълъг и част от него ще сложа в скрит текст.
Не бих се съгласила, че „няма как престъпникът и потърпевшият да се грижат и обичат един друг“. Всъщност цялото християнство е изградено върху идеята за покаянието, прошката и изкуплението. Ако приемем, че човекът никога не може да бъде простен и никога не може да бъде обичан след грешката си, тогава самата идея за изкупление губи смисъл.
Разбира се, прошката не отменя отговорността и последствията. Изкуплението често минава през страдание, разкаяние и промяна. Но историята познава много случаи, в които жертвата е намерила сили да прости, а извършителят – да се промени. Именно това прави тези истории толкова силни.
Скрит текст:
Светът невинаги е подреден и справедлив, но не е вярно, че любовта и прошката между наранилият и наранения са невъзможни. Ако бяха невъзможни, нямаше да съществуват нито християнството, нито идеята, че човек може да се изправи след падението си и да стане по-добър.
Повечето големи религии също познават идеите за прошка, покаяние и духовно преобразяване, макар и в различна форма.
Християнството поставя особено силен акцент върху прошката. Идеята е, че всеки човек е грешен и се нуждае от Божията милост. Прошката не отменя справедливостта, но дава възможност за помирение и ново начало.
Ислямът също учи, че Бог е милостив и прощаващ. Искреното разкаяние (тауба) е много важно. В същото време има силен акцент върху справедливостта и правата на пострадалите.
Юдаизмът разглежда покаянието (тшува) като път за духовно завръщане и поправяне. За грехове срещу друг човек не е достатъчно само Бог да прости – необходимо е и да се търси прошка от пострадалия.
Будизмът не поставя прошката в центъра по същия начин, но насърчава освобождаването от омразата и гнева. Целта е прекратяване на страданието чрез състрадание и осъзнаване.
Индуизмът също признава възможността човек да се променя чрез покаяние, духовна практика и добри дела, въпреки че голяма роля играе и законът на кармата.
Интересното е, че твърдението „няма как престъпникът и жертвата някога да се обичат или да се грижат един за друг“ е по-скоро философска позиция за човешката природа, отколкото религиозна. Повечето религии допускат, че такова помирение е възможно, макар и трудно, рядко и зависещо от искрено разкаяние и промяна. Именно затова историите за прошка впечатляват толкова силно – те не са обичайни, но се възприемат като възможни.
Виж целия пост
# 142
Добро утро, момичета! Simple Smile
Цитат
Не бих се съгласила, че „няма как престъпникът и потърпевшият да се грижат и обичат един друг“. Всъщност цялото християнство е изградено върху идеята за покаянието, прошката и изкуплението. Ако приемем, че човекът никога не може да бъде простен и никога не може да бъде обичан след грешката си, тогава самата идея за изкупление губи смисъл.
Ооо, така е, когато става дума за грешката въобще, извадена от контекст. Тук обаче става дума за Зарифе, която не само че не осъзнава и не се покайва за греха си(квалифициран като престъпление - продажба на дете, насилствено изтръгнато от майка му), но и продължава все в тоя дух. Същото се отнася и за Хиджран, и за Ширин, и за Шериф. В този случай има ненаказано престъпление и потърпевши. И изкуплението е винаги душевно страдание, защото общността се отвръща от тях. За тях става дума. Що се отнася до Оруч и Исо, там грешката е друга и аз (и не само аз) съм я отбелязала в предходен пост.
Скрит текст:
Цитат
Интересното е, че твърдението „няма как престъпникът и жертвата някога да се обичат или да се грижат един за друг“ е по-скоро философска позиция за човешката природа, отколкото религиозна.
Ами няма такова разграничение, Европейската философия стъпва върху Християнството като една от своите основи, наред с Древногръцката, а в по-ново време и върху Будизъм.
Що се отнася до Будизма и другите Източни философии, и разкаянието, и прошката не идват отвън (Бог или някой човек). Те са вътрешен процес на самоосвобождаване от омраза и прекъсване цикъла на страдание, което е определение за живота на човек в различните му отношения и зависимости с външния свят. За да събере човек по-силна карма за следващото си прераждане.
Виж целия пост
# 143
Добре, не е тук мястото на теологични и философски спорове. Аз само давам една прогноза- ако има втори сезон лекарят Елени ще прости. Точно така както един лекар не избира кого да лекува, независимо от нравствената си оценка.
Katya_I , мисля, че всъщност не сме толкова далеч в позициите си. И аз не твърдя, че прошката е възможна без покаяние, осъзнаване на вината и поемане на отговорност. Напротив – именно това е условието тя изобщо да има морална стойност.
При Зарифе проблемът не е единствено в самото деяние (деяния), а че дълго време липсва признание за причиненото зло, което с времето се множи. Затова и не може просто да се прескочи направо към помирението. А просто да загине случайно не е достатъчно възмездие. Същото се отнася до Шериф, Хиджран и т.н. За да има истинско изкупление, първо трябва да има справедливост – някой да назове кое е било правилно и кое не, кой е пострадал и кой носи отговорност. В реалния "цивилизован" свят това е ролята на закона и съда.
Но след справедливостта идва другият въпрос – дали хората ще останат завинаги затворени в омразата, или ще намерят сили да прекъснат веригата. За мен голямата морална поука не е в това едната страна да унищожи другата, а в това да спре кръвната вражда, която накрая поглъща всички. Ако родовете на Фортуна и Кочери останат завинаги разделени, тогава трагедията просто ще се предава на следващите поколения.
Затова приемам, че наказанието и отговорността са необходими, но не и достатъчни. След тях трябва да има съзнателен избор за помирение. Иначе как биха могли да се съберат Оруч и Елени, как биха се помирили Исо и съпругата му, как изобщо би имало общо бъдеще за децата? За мен смисълът е не само да се понесе наказанието, а след него да се намери път през огъня, без да се предава омразата нататък.
Виж целия пост
# 144
Здравейте, момичета!
Все още няма резюме и снимки за новия епизод. Да се надяваме, че довечера ще ни пуснат втори фрагмент.
Вчера снимките за сезона приключиха, бе и партито по случай края. Има много снимки и клипчета в Х и ИГ, с песни и танци.
Ето снимки на двойките ни в сериала




За сега не съм видяла обща снимка на Зейнеп и Ердем

И линк, към разрязването на тортата от Улаш и Дениз
https://x.com/i/status/2061936037518012871


Днес от продукцията ни дадоха само снимки, които не сме виждали


Ето го и фрага
Истина излезе спойлера, че Оруч ще бъде прострелян



Като излезе превод ще се редактирам, за да кача линк.
Ето и линка с превода
https://vkvideo.ru/video-95375723_456242371?t=1m15s
Виж целия пост
# 145
Нашите раздават справедливост на всички, замесени в кражбата и  лъжата. И няма свои - чужди.
Много ми харесаха думите на Адил, че не съдбата разделя хората, а собствените им решения. Grinning
Виж целия пост
# 146
Оруч или Чакър е ранения ще е въпроса...
https://youtu.be/ZSQTUFNOCxg
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия