Не издържам вече...искам да РАБОТЯ и ИСКАМ ДЕТЕ - нормалните неща в живота

Важи ли това и за възстановяване на езика?
Забелязала съм, че ако не се ползва дълго време (10+години), като мине човек 50 и нивото рязко пада, особено в част говорене и писане (слушане и разбиране се запазва).
И мен ме настигна. Не бях ползвала английския много време и сега се чувствам като начинаеща за говоренето. За слушане съм си ОК.

За мен модата на езиците за добра реализация - мина. Това беше покрай бума на кол центровете които бяха от малкото места на които плащат добре и с реални осигуровки, сега са с по-ниски заплати и от продавач. Да, английски е задължителен, но другите...дори да е международна компания, официалния е английски. Познавам хора с перфектен френски, испански, немски...никога не им се налага в работата. Модата на кол центровете мина и с ИИ не ти носи кой знае какво..говорим за по-висока заплата и реализация, иначе езиците винага са културно богатство и врата за друга страна.

Към biborana - Да, може да се възстанови. Смята се, че в дългосрочната памет нищо не се губи, само достъпът до информацията е затруднен. Аз го сравнявам с планинска пътечка, затрупана с тръни и камъни. Трябва само да се разчисти и ще стигнете. Знанието ви си е там, на място. Имате възможност да си го възстановите на същото ниво, на което е било преди.

Май не е универсално. От десетина години практически не говоря английски и някога говорех спокойно, а сега някак активните ми речник се е смалил. Също така и не разбирам говорима реч, ама там май е от оглушаване, защото и на български е подобно   Иначе чета много и само на английски и в четеното съм почти като на български, оттам и писането ми не е толкова зле.

Ако се мине добър опреснителен курс, ще стане. Но езика трябва да се използва, иначе се”избутва” и консервира, най-общо казано. Има и друго - за четене с разбиране отговарят едни центрове в мозъка, за говорене и разбиране на говор са други. Трябва да се стимулират заедно, защото иначе винаги едното ще вземе превес над другото.
За търсене на работа с чужд език, който тепърва ще се учи, аз лично не бих залагала на това.

Тhe Iron Lady, благодаря.
И аз си мислех за опреснителен курс, за да стане по-бързо и по-качествено.
И без курс забелязах, че някои неща се връщат, но предполагам ще отнеме много време.

Аз ще изразя едно по-непопулярно мнение.
При наличието на едно дете, за какво тоя зор да се прави второ при недостиг на финанси? Според мен тук трябва да се подредят приоритетите на първо място. Първо, бюджетът ви е много малък, за да се вкарате в такова приключение с ин-витро. Гаранция няма, че ще стане от първия път. Могат да хвъркнат доста хилядарки, докато се получи. Второ - какво очакваш да намериш като работа като заплата и отношение, след като на теб изначалната ти мисъл е да забременееш възможно най-скоро и отново да си в майчинство поне за година? За отсъствията за ходене по клиники - на това едва ли ще се погледне с добро око през първите 8 месеца? Трето, наистина ще прозвучи гадно, но годинките ти не са малко - възможно е една бременност съвсем да те срине физически, а понякога срива и психически. Това детенце, което си имате има нужда от вашето внимание и грижи, а ти  пилееш емоции в други направления. Защо не се съсредоточиш върху неговото добруване? Ето, и мъжа ти щял да ходи в чужбина да бачка - което значи, че ако се получи второто дете, ти в един момент ще се окажеш сама с две деца, едното от които бебе. Първото ти дете на каква възраст е?
Четвърто - да приемем,че забременееш светкавично, тези, 6 месеца, през които си била без работа ще бъдат отразени в доходите ти и това, което ще получаваш като майчинство може да се окаже нищожно. Наистина си в патова позиция и ако не преосмислиш, кое ти е по-важно, каквото и да направиш, все ще ти е трудно.

+1 Напълно съм съгласна с това мнение! Съвсем реалистично виждане- най-вече за факторът "възраст", работа-майчинство-отсъствия и финанси.

Отделно, тя се назландисва на тези предложения за работа, все едно не е безработна в момента, а си има сигурна работа и просто опипва пазара. Ами, не ми изглежда много като да ѝ се работи. По-скоро търси причини да не започне и начин да си осигури още 2 години неработене, след като забременее и роди. Тези неща и невербално много си личат при интервю. Липсата на хъс се усеща. А това, да ги караш да ти сметнат до стотинката нетната заплата също е смешно и нелепо и подсказва нежелание да си напъне мозъка.

Модата на кол центровете мина и замина. Ако човек се хване в проект за работа в чужда компания, трябва да знае английски като базов, втори език професионално ниво и последно, но не на последно място идва самата професия, за която трябва да има основа и да се обучи още.

О, да забравим за тях - няма да ѝ хареса заплатата. Да не говорим, че не владее езици. Натовареността и работното време също е възможно никак да не ѝ допаднат - особено с дете в градинска или ученическа възраст.
Попадала съм на обяви за складажии, в които са обявени по-добри заплати, отколкото за позиции в админстрацията. Но там пък се вдига тежко...

Физическата работа и производството винаги са били с по-големи заплати от администрацията.

И аз мисля, че при финансови затруднения второто дете не би трябвало да е най-големия приоритет, въпреки тиктакането на биологичния часовник. Аз също бих искала да имам повече деца, но осъзнавам, че надали ще имам финансов и времеви ресурс за това, предвид че съм над 30г възраст и искам да имам и кариера.

Помня, че и аз сменях професионални области на 43, но тогава определено не мислех за повече деца.

Абсолютно съгласна с Ink_Whisper.
Никога не съм го разбирала това бутане в посока второ дете и то все от жени, които имат достатъчно други проблеми, които трябва да оправят.