Липсват ми социални контакти

Това с пътуванията зависи от компанията. Има хора, с които не бих пътувала никъде, има и такива, с които е чудесно преживяване, съответно с първите не пътуваме

Малко е на риск пътуванв, морета с други семейства. Трвбва много да си пасвате.
Едни са много бавни и стават 10 ч тепърва плаж, закуски. Ние с ММ сме бързи и не обичаме мотане и да чакаме други хора.
Ходихме и ние с няколко двойки. Хем е хубаво, хем зависи от много неща и е съобразяване малко или много.
Ние се изнервяме ако не ядем когато сме гладни, не обичам да си губим деня, ходим рано на плаж, не стоим повече от три часа и слетобед рядко се връщаме. Те пък стоят по цял ден до 20 вечерта. Ами, не мога.
Ние обичаме да обикаляме по забележителности. На моя приятелка мъжа не обича и море, нито да обикаля. Аз като ида някъде искам да видя нещо характерно за стоя град, нещо ново задължително е това за нас като семейството.
Ако не ми се стои на обща маса всяка вечер не искам да се чувствам длъжна да стоя. Искам да си чета книга и да си гледам сетила, на почивка съм.
И куп още неща. Децата ако не си пасват, пак зле-карат се, не се разбират, вечно дрязги.
Затова засега сме установили, че най-много се разбираме и си пасваме с едно семейство и с тях ходим. Бавнотията ме изнервя и една година се бяхме побъркали с кумците ни. Вечно чакане, те лежерни, ни е не можем така. Много трудно и харесваме мястото всички да са по, винаги е трудна организацията.
Абе, с една дума , не си е работа. Трябва семейство с което сте в един ритъм и си пасвате.

Много по-лесно е, ако се разберете предварително всеки да си спазва неговия ритъм, кой когато стигне. Аз пък другото никога не съм го умеела - цялата група всеки ден под строй на закуска, на плаж, на забележителности. Като в затвор. Пробвала съм го кат бях млада и наивна, не е за мен.

Ако до бала на детето си нямал нужда да се събираш с никой, не виждам драма.
Тихо и кротко се изпраща абитутиента от семейството и толкова.

В нашето семейство мъжа ми е много контактен, както има приятели и познати едно поколение по-големи от него, така и поколение по-малки.
Но и от малък е имал среда от приятели с които се търсят и до днес, задължително един - два пъти среща на класа годишно за да уважат и идващите от чужбина.
Има съученици кацат от 10хил километра и първата им работа е да кажат, че са отворени за среща. Така се познават семейни двойки, децата им.

Спомням си преди 10г бяхме на бал на дете на наши приятели в Стара Загора, зрелостника си беше поръчал да ни поканят специално. След купона в ресторанта и до ден днешен праща много поздрави едно от момчетата на приятелско семейството на нашите близки.

Тази пролет на колега на мъжа ми се роди дете, таткото на 27г с жена под 25г. И двамата единствени деца в семействата си, предвид че са от Брестовица родата подготвила голям разход - вино, чевермета, мезета..
 Ами, като почнаха да се почесват някои да ходели ли, пък работа имали, как щели да пътуват от Пловдив, като пийнели как да се прибирали, колко късно щяло да стане докато свърши купона, али - бали. Разковничето е в 30-те евро от човек символично да се оставят, дето се смеем с мъжа ми,  бият се отзад да не изпадне нещо

От ежедневните приятели не се събираме по два три пъти седмично както преди, всеки има задължения, но лични празници си уважаваме, и не само празници а взаимни услуги.

По почивки и пътувания предпочитам да сме само семейно.

Трудна работа е с компаниите, когато трябва да организирам концерт с по-непопулярна музика, Нова година или лятна ваканция. Малцината ми приятели се оказват с други планове за други дати, невъзможност за отпуск в този период и т.н.
За 3-дневен фестивал е много трудно. Утре трябваше да ходим на фестивал някъде около Своге. Една приятелка се оказа (тя винаги се отказва, а иначе е много надъхана, когато се уговаряме и е с грандиозни изказвания и намерения), друг се оказа уж заради нея и останахме двама, които бързо решихме, че няма смисъл да ходим.
Не предприемам действия да прозвъня и други евентуални заинтересовани. Все си мисля, че си имат планове за уикенда и няма да се занимават.
На 20 юни има пак 3-дневно DJ парти, към което най-близките ми приятели не проявяват никакъв интерес. Далече им е, късно им е, единият ден е след работа, последният е преди работа. Ами няма с кого да отида да потанцувам.
В центъра в удобни клубчета няма проблем, но има ли някакво по-голямо събитие, става сложно с приятелите и разбирам колко ми липсват хора с подобни на моите интереси.

Изобщо не желая да пътувам с друг освен семейно. Няма шанс да търпя други хора, а и не го разбирам, нали е ваканция. През останалото време работим и на ваканция е време за семейството заедно. Защо да пътуваме по двойки, ние една година се запознахме с едно приятно семейство, но в един момент се чудихме как да избягаме от тях.
С приятели обичам на кафе или вино по женски, но да пътувам в ограничената си отпуска абсурд.

Аз пък не мога да търпя с други хора да ходя на море. Страдам от тревожност и е ужасно. Не мога да спя, ако сме с други хора. С мъжа ми двамата ми е най-спокойно и най-добре си почивам.
Не разбирам хората, които обичат компании и събирания, аз съм пълен интроверт.

Да, но вие си имате мъже и семейства. Докато децата са тийнейджъри, пътувате и с тях, освен с мъжа си. После, подобно на приятелите, те вече ще имат различни интереси и предпочитания. Тогава ще пътувате само с мъжете си. Ако за момент си представите, че сте разделени, разведени, с кого бихте пътували или няма въобще да пътувате?

Да, трябва с нови приятели...

Аз с майка ми, аз и сега обичам с нея, и го правя веднъж годишно.
Като студентка съм пътувала с малки или големи групи приятели, но си паснах най-вече с една колежка и се сприятелихме, още сме приятелки, но вече живеем в различни градове.

Бих си пътувала сама, обичам си собствената си компания А и като цяло не обичам да пътувам. Но хората сме много различни

Рядкост е пътуване с приятел да се напасне, дори само с един човек да е.
Накрая пак може човек да се почувства потиснат и отегчен.

На 20+ е различно, всеки е за купона, няма вглеждане за детайли.

По темата с тюхкане за  наличие гости по повод изпращане на абитуриента.
Толкова много лесно достъпни дестинации има, хващат се семейството и заминават.
Хубава фотосесия за близките.
Ако не се вписват с масовката   със заря поне за две минимални заплати, декорации и надписи като за сватба, няма нужда от изпадане в депресия заради 4-5 часа ядене и пиене

Сетих се и за един бал на познати в Петър първи в Пловдив, майката така се беше вживяла, че нахока на влизане възрастните си родители защо не са с обувките, които тя им е оставила за тържеството, а хорицата смънкаха, че не са им удобни.
Бала по сценарий с дрес код за близките, мерене на дрехи, напасване на цветове, ненужна суета.

Такъв бал звучи много потискащ... кой изобщо си прекарва добре така, и сякаш детето е постигнало толкова много със завършване на гимназия, че заслужава.

То по принцип бала не го правиш за детето, а заради роднините, децата канят съвсем малко гости, повечето са семейни приятели на родителите или роднини.
Така, че въпросът не е дали заслужава, а дали съответния човек го иска.

Роднините просто се радват да видят детето пораснало и завършило, и се радват, че са доживели да го видят, и да споделят това заедно. Не им пука кой как е облечен, пък да става като сватба с балони и парти, просто биха се почерпили. Но мисля, че някои родители се престарават просто, което създава ужасен стрес, вместо радост.