Липсват ми социални контакти

Логиката на живота е точно такава - естествено да се завърти към не купон.
Защото тези приятели, за които питат в темата къде са, от ученически години, от детството пред блока, от студентските години, се свързват точно с това - висене по улиците и барчетата без пари, но сме знаели, че няма да е все така.
Не се женим по едно и също време и не раждаме по едно и също време.
Първо се отцепиха приятелите, които рано се задомиха. Ние по на 21, те чакат бебе. Когато следващите вече чакат бебе, тяхното е на 11 и вече се разделят с мъжа си. Срещат нов и така....
Пиша го това, защото по-нагоре го чета като приятна схема, по която се развиваме. Да, ама не.
Идват и неприятности с приятелите или с техните близки. Поемат товар, който връстниците нямат. Финансите стават по-различни. Един има 10, друг има 100, трети не знае колко има, защото са в сметката на родителите.
Работата е приоритет. Хайде да пътуваме! и ентусиазмът спира там, където се започне с опциите и вариантите за отпуск.
Няма какво да разказвам. Живеете го този живот и виждате как е. Един може още утре да вземе отпуск или да не отиде на работа, защото сам си е шеф, или е хоум офис, друг има планирана първата седмица на септември и това е всичко, което може да отдели за пътуване и приятели. Колкото и да са добри и предани хората, с годините вече не са свободни по едно и също време, защото ваканциите съвпадат.

есме каза ги нещата много кратко, точно и ясно.
Освен това аз виждам и нещо друго.
Относно децата хората се събират по интереси и на базата на това с кое дете общува тяхното.
Дълго време се съпротивлявах и не го смятах за особено правилно.
Даже бях зарязана от една, която мислех, че ми е станала блика  приятелка, в мигът , в който се разбра, че децата ни няма да са в един клас.а съм й помагала много, тя на мен също. Но с времето всичко се мени, всичко отминава. Малко приятелства остават.
Децата бяха много близки. Но тя се присламчи към друга от компанията, с която децата ще са в един клас и която можеше да ги кара и взема от училище и работят заедно една до друга, та са си взаимно изгодни и могат да си помагат по всяко време.
А аз се преместих в близкия град, вярно на десет минути, ама...комуникацията отиде и към днешна дата вече и децата ни не са приятелки. Тъжно ми е било и съм разсъждавала над това.
Да си кажа преживях го малко трудно и се обидих.
Докато не видях, че масово хората са така.
Моето дете не се разбира с детето на най-добрата ми приятелка. То не се държи много добре с моето, тип mean girl го раздава. Всеки път са драми, завист, пренебрегвана е умишлено, не искат да играят заедно, не се търсят и винаги има разправии.
И така ествено аз започнах да общувам повече с другата ни приятелка. Ами детето ми сияе с нейното, разбират се чудесно и са не един акъл, търсят се (въпреки, че е момче).
И защо да се напрягам всеки път заради децата и какво ще стане?
Съответно пък моята най - добра приятелка започна да общува с майката на детето, което е най-близко с нейното повече и винаги е с нея.
Пак се виждаме ,пак сме близки и се каним по всякакви поводи. Но децата не мелят брашно.
Не се сърдим или нещо такова. Но ето, че хората понякога дори да не е нарочно се отдалечават покрай децата и съвсем ествено с е получава.
И се замислих над това доколко е правилно ли не?

Като малка не съм била близка с деца на приятели на родителите ми. И въпреки това те са продължавали да бъдат близки приятели, да поддържат контакти, да се търсят.
Сега като имам дете, в момента в градинска възраст, нямам очаквания да е BFF с децата на мои приятели или на наши семейни приятели.

Нито моите приятели зависят от детето ми, нито тези на мъжа ми.
Общите ни семейни приятели (или по-скоро познати) имат деца, но ние се събираме сравнително рядко, обикновено по някакви поводи и децата си играят заедно, но чак за приятелства при тях не може да става дума.
Детето ми си направи хубави приятелства в ДГ. Майките са много готини и с удоволствие се събираме, но е от време на време.
Изобщо - всичките ми контакти, които включват виждане на живо с някой са редки и от време на време. Но аз лично изобщо не се чувствам зле от това. Имам си приятели, с които си общувам постоянно, на мен не ми пречи, че е онлайн или по телефона. Нямам нужда да хода да пия кафе с някой или нещо такова. Даже предпочитам да си излизам сама и да си се мотая (най-вече по магазините. Или в библиотеката).
Супер много мразя да пътувам с други хора , тъй че не ми пречи да сме си сами.
Като ми е скучно - влизам във форума и си пиша с всякакви хора. Може би, заради това личният контакт вече не ми е необходим. Или е от ЕГН-то.

Близките ми приятели се броят на едната ми ръка. Повечето са ми още от детството- издържани във времето. Всичко друго от работа,университет и т.н. някак си се изпари. И честно казано, такива години настанаха,че просто живота някак не предразполага за социални контакти, клонящи към приятелство - дали заради конкурентна работна среда във фирми; дали защото хората станаха много студени, меркантилни и на никой не му пука за малките, но истински неща, а само материалните.... а и освен това, човек като има партньор или се ожени, има деца, просто не остава време за друго в повечето случаи... Мисля, че всички или поне повечето, сме в този кръговрат и малко или много страдаме от липса на социални контакти.

Аз като гледам едни безкрайни снимки на ухилени физиономии във фейса и едни големи компании в заведения истински се депресирам,смятайки че съм една единствена дето не се вписва в общата картинка

Затова е добре да излезете от ФБ. Навремето беше сензнация, преди 20 години, но сега е по-вреден, отколкото полезен.

Това познати ли са или "познати на познати"? - някакви трети ред хора.
Подтискащо е само ако са те изключили, иначе е нормално да ти се прииска компания

Не се връзвай, ако ти дават акъл, че "във фейса всеки е щастлив" - снимката на засмяни хора си е кик, че нещо ти липсва.

Най-хубавата компания е микс, общност - смесица от възрастни и млади роднини, приятели на мъжа и на децата, приятелки и познати от салоните (фриз. козметичен и сие), от спорта, от съседите - със всеки по нещо - и ето ти общност, разнородна, но такава трябва да е

Аз така си поддържам социалните контакти, при все че живея в бързооборотна среда, център, всеки бърза, хората тръгват и заминават - но всеки нов човек е потенциален френд

Разбира се, нагласата да си открита (открит човек, не се притеснява да споделя, знае си мярата, но и не се държи като темерут) е ключова

Misssixty,

Кой се поства във ФБ ревящ? Освен някакви там инфлуенсъри, дето го правят за внимание и лайкове.
Знаеш ли изобщо какво се крие зад всичките тия усмивки? В повечето случаи е фалш, лицемерие, завист.
Последното ми такова излизане на маса с компания беше на РД на мъжа ми, с който от години не се разбираме. Там бяха и наши семейни “приятели”, за които от друг наш семеен приятел разбрах, че не само говорят зад моя гръб, не само зад този на мъжа ми, който всъщност е техен съученик, ами и жената си е позволявала на всеослушание да разпространява много лични мои неща, за майка ми, които ѝ бях споделяла навремето, когато си мислех, че сме приятелки. Друг наш приятел пък го хранят всички и освен мъжа ми от години никой никъде не го кани. И така. Иначе - голяма усмихната компания на маса в лъскав ресторант.
Още ли се чувстваш депресирана, че не си част от такова нещо?

Преди милион години, когато все още влизах във Фейсбук, много снимки и постове (и все някакви супер щастливи) имаха хора, които в реала бяха страшни комплексари. И особено семейства, които много се обичаха според Фейса, в действителност имаха сериозни проблеми.

Като казахте големи маси и компании, на мен това много ми липсва понякога и доста ми докривява, че нямаме такава компания. 
Винаги съм мечтала за такава компания.
В тийн годините ги имаше, в студентските също, но логично после се разпръскват.
Една колежка онзи ден като дойде и като ми каза, че отиват в Турция на море седем семейства и се хванах за главата.
Каза, а ние бяхме десет, но се отказаха другите. Така си ходели всяка година.
Кой ходи с такива големи компании на море?
Ние с две-три семейства не можем да се напаснем и честно казано си е много съобразяване. Направо се впечатлих.
На ФБ не се връзвайте. Не една и две истории показват, че това е поза.
Понякога мрънкам на ММ, че компанията ни е скучна, че имам нужда от повече социални контакти, от повече такива хора, които да са по-спонтанни, да се каже и да се тръгне някъде ей така, без много да се мисли.
И да не трябва великата организация на смените за две ,три нощувки и хиляди разправии, че да се отиде на една къща за гости☺️
Затова обикновено се получава така, че си пасване с едно, две семейства максимум и пътуваме с тях.
В разговор се усеща човек с кой си пасва, с кой си има приказка и дето се вика да от една порода. Обаче да се отиде някъде главно ние с ММ сме инициаторите.
Но съм свикнала сякаш вече да не влагам много. Защото от ученичка съм така - все търся аз, все аз организирам, все аз да измислям къде да се ходи. В един момент реших да оставя топката на другите.
И познайте - мълчание. Тези, които искат и имат желание било то за заведение, екскурзия или за кафе в парка с децата сами се обаждат. То се вижда.
Покрай общи познати сега се запознах с новата си фризьорка. Ами и с нея разговора ни върви много добре и се сприятелихме.
И понякога разбиране можеш да намериш точно в такива хора - дори повече от най-близките ти приятели, дори от роднините.
ФБ отдавна не е интересен. Доста хора се отдръпнаха, наситиха се. Всичко става все по-фалшиво в соц.мрежи.
В един момент и това ще отмине.

Едно време бяхме така, големи компании, големи маси, големи почивки с n на брой двойки.
Появиха се децата и това приключи. Трудно е за организация вече. Аз и в времето станах доста нетолерантна към това да се съобразявам с други хора.
Все има недоволства, все има разминавания между това какво искам аз и какво Георги, Мария или детето на Пенка.
Мисля, че просто съм се преситила от много хора, от шум, масовките ме отблъскват.
Предостатъчно ми е всичките детски рожденни дни, на които трябва да ходя.

Ние ходихме с големи компании на почивка и на планински преход последните няколко години, но не е нашето. Предпочитаме двамата да си обикаляме, леко встрани от стандартните маршрути и да откриваме разни hidden gems, докато повечето хора май предпочитат яснота и конкретна програма, особено ако групата е по-голяма.

С големи компании вече се събираме за по една вечер максимум и обикновено гледаме да е у нас.

Ние преди 4 години отидохме на кратка екскурзия до съседна държава с уж приятели и беше катастрофа. Никога повече. Ама аз си знаех, просто не можах да им откажа.

Да, много е странно как в чужбина общите пътувания могат да са пълна катастрофа.
След две такива с неподходящите хора спрях съвместните пътувания. Сега само по женски или с ММ.