За хората, които нямат срам

Човек, който няма срам - шефката ми. Няма един, ама един човек, когото не е критикувала зад гърба му как не работи, а тя самата липсва половината работен ден. Оплакваше ми се изключително детайлно от нейната бивша шефка, с която сега сме в едно отворено пространство — ами моята прави същото, от което се оплаква. Нейното не е от клъстъра, просто е на принципа ‘аз и всички останали’ и на нея задължително трябва да изнася, другите да духат супата.

Това за мен не е човек без срам, а без трезва преценка на ситуацията и с лошо възпитание.

Според мен съвсем трезво преценява ситуацията, просто не ѝ пука.

По повод чантичката с документи. Имам подобна история, която за  мен е необяснима до днес. Преди години, съседка ще заминава за няколко месеца. Имаме ключ от жилището й, имитираме, че някой живее в него, няма нищо ценно вътре. Помоли да остави у нас важна папка с документи. Майка ми й каза, че няма проблеми. Когато жената тръгна с таксито към летището, майка ми се сети, че е забравила да остави документите. Както и да е, жената се върна и си поиска папката. Казахме й, че не я е оставяла. Тя я търси у тях, не я намери и почти започна да ни заплашва, говорила е и пред познати, че не й връщаме документите. В някакъв момент все пак ги е възстановила, но все ни гледаше накриво, но ние бяхме с абсолютно чиста съвест.
Мина време, родителите ми починаха, започнах ремонт на жилището. За са се сменят тръби за вода, работниците извадиха доста неща, натрупани в един висок шкаф. Взех да ги разчиствам, повечето бяха найлонови торби и кашони. Преглеждам пакет по пакет, някои неща изхвърлям, стигам и до найлонов плик, който се търкаля на пода от няколко дни. Отварям го, разглеждам и в него се оказва въпросната папка. Идеше ми да я хвърля, за да не се излагам, но не съм такъв човек, звъннах на вратата на жената и й дадох папката. Вече и тя не помни на кого от родителите ми я е дала, но и двете не можахме да си обясним откъде се е взела. Никой от нашето семейство не би скрил чужди вещи, в това съм сигурна. Единственото ми обяснение е, че баща ми забравяше понякога. Ако е дала папката на него и той я е прибрал на забутано място, това може да е обяснение. Нищо друго не ми идва наум, но ето как излязохме виновни, а никой не е бил злонамерен.

Poni, наистина интересна случка.
Аз се сещам за различни случки, като повечето за мен означаваха, че хората са със счупен морален компас и трябва да прекратя отношения с тях. Най-фрапиращите са с едно мое гадже от младежките ми години. Пример: човекът не си намира портфейла, който е с еди колко си лева вътре - примерно 20 лв. Помни кога последно го е вадил и изключва възможността да го е забравил навън- някъде у тях трябва да е. Да, ама не. Една подробност в случката е, че той редовно ги събираше у тях разни хъшлаци, а имаше един особено редовен и привързан към него, че и към мен...И нашият веднага се усъмни именно в него. Моят ум не можеше да го побере - как така такъв добър приятел, дето редовно е у вас и с кой акъл ще си позволи да те обере. Не, запъва се той, само той ще е. Гледай сега аз как ще го обработя да си признае и върне парите. Чак ме предупреди като се мия у тях, бижута да не оставям по мивките, онзи да не ги цапардоса. И казва: Онзи много го е страх да не би да няма деца след време. Ще започна да кълна крадеца, за да се спече и да си каже...С развитието на случката аз изпадам във все по-голям шок от това, което се разиграва. И в крайна сметка какво се случва - портфейлът случаайно се появява в цепнатината на един фотьойл, сумата вътре е същата, ноо на по-дребни банкноти, което за моят приятел детектива беше знак, че наистина е бил откраднат и после върнат от точно онзи човек.
Та, за мен недопустими неща в цялата история имаше много, но нещото, което най-много ме отврати е, че след нея приятелството между двамата продължи, все едно нищо не е било. Тогава схванах, че има нещо гнило в тези хора и спрях да излизам с въпросния. Оказа се после, че човекът се е забъркал с леки наркотици. А след години крадецът даже лежал в затвора ( даже ми беше противно да любопитствам за какво престъпление).

Между другото, онази съседка също ни заплаши с клетва, каза, че три пъти в живота си е проклела някого и той е умрял. Та щяла да прокълне този, който й е затрил документите. В крайна сметка никой не умря, не знам какво е клела. Представя се за голяма интелектуалка, но плаши със селски похвати.

Клетвите настрана, обаче явно е била права, че вие сте и прецакали важните документи, а вие сте били неизправната страна.

клетвите не застигат ли тези, които ги изричат ?

Така е, но не мога да си го обясня. А и тя не каза подробности, например на кого ги е дала. И тя хукна да ги търси в ксерокса, който е посетила и да ги търси из тях, явно и тя не е била съвсем сигурна.

Застигат си баш адресата, но само ако гневът на човека е бил истинен/справедлив.

Вие сериозно ли вярвате в силата на клетвите, та сега обсъждате подробности как точно работят?

Разбира се, че се вярва масово в това. Не е там работата обаче, а че човек въпреки убедеността си в нещо може пък да греши.

Аз вярвам. Защото съм виждала как действа и…
Преди това не вярвах.

Би ли разказала?

Не при всеки става. Има си хора, които имат силата да го оравят. Преди време приятелка ми разказа как семейството им има проклятие заради непочтена постъпка на дядо и спрямо бивша годеница. По онова време си е било проблем да се сгодиш и да се отметнеш после от дадената дума. Не съм вярвала особено, животът е шарен, всеки с късмета си. Но им се случваха странни лоши неща, завъртяни и необясними. Преди 3 г започнаха да умират първо от рода , после от семейството и все по необичаен и глупав начин. Към момента никой от тях не е между живите, моята приятелка също. И аз вече вярвам. Ужас някакъв…