Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

  • 2 408
  • 79
# 75
Това е божа работа, ама без опити няма как да уцелиш.

Ето класически виц по темата:

Мъж се моли всяка вечер на колене пред иконата:
– Господи, моля те, дай ми да уцеля джакпота от ТОТО-то! Направи ме богат!
Минава месец, минават два, но нищо не се случва. Мъжът продължава да се моли с все по-голямо отчаяние. Накрая небето се разтваря, чува се гръм и самият Господ му казва:
– Човеко, разбрах те! Но поне пусни един фиш, за да мога да ти го дам!
Виж целия пост
# 76
Аз лично за себе си мога да кажа, че на 20 бях много по- смела не му мислих много що се отнася до работата не подбирах много,нямах претенции за работно време и заплащане докато на 40 премислям,пресмятам.
За мъжете и на 20 подбирах но  с годините изискванията станаха много  докато се появи човекът за който реших,че е моят човек.
Виж целия пост
# 77
Изискванията на 40 са коренно различни, от тези които са били на 20. Тогава съм нямала деца, сега имам и положението е съвсем различно и не съм разбирала един куп неща.
За работа е същото, преди съм се мятала без да гледам много много сега подбирам внимателно - нямам цял живот да правя грешки или да експериментирам.
Виж целия пост
# 78
По принцип това, което се пише за поддръжката е вярно ...и не е.
Аз не знам как, но тези неща отвътре ми идват някакси лековато - нито ме натоварва домакинството, нито това да се гледам, нито него да гледам ...като се замисля - да, казвате си правилните думи, правите правилните неща, но те се случват някак си от само себе си, а не защото ги планираш.

Докато в работата не е така - там всичко се планира, има ситуации в които стискаш зъби и прочие.

Пак казвам - истинската любов е тото-шанс - 1 на милион и тя просто се случва, някак си от въздуха ...ние решихме да се оженим след три месеца съжителство ...леле мале още помня как пищя родата, че сме щели да се развеждаме и прочие ...после пищя като строихме къща, после като ни се роди дете, после пищя като чу, че си напускаме работите да правим бизнес ....
Всички луди решения, които съм взимала водена от някакво дълбоко, интуитивно усещане за правилност се оказваха правилни решения.
И за разлика от много хора, аз винаги слушам този вътрешен глас - не ми ли проговори, нищо не правя.
Така си бях и преди, с което изумявах всичките си приятелки ...ама той те харесва, ама той е толкова такъв и онакъв подходящ ...казвам - НЕ - не го усещам ...всички ме мислеха за откачалка. Тогава. Сега ми завиждат.
За това моя съвет е - слушайте себе си, казва ли ви онова малко гласче във вас, че сте на прав път - така е.
Виж целия пост
# 79
А, ето това също е важно - дали се харесвате. Не мога да разбера защо е едва ли не достатъчно ти да си мома, той ерген и айде, утре ви женим. Привличане, химия, интереси, планове житейски - какви са тези глупости?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия