Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

Нито на работа съм седяла, нито при мъж, който не обичам съм седяла - напускала съм позиции, да от принципност, да отивах си на борсата и после си търсех друга работа и понеже нали съм куче - намирах си бързо и даже по-добра. Имала съм случаи след категорични скандали на работнот място да ми метна оставката и да отпраша още същият ден. Супер съм крайна и не правя никакви компромиси със заплащане, за положен труд или неприемливо отношение от страна на мениджмънта - давам много и искам много - е намериха се и такива дето ме оцениха.
И във бизнеса съм така, клиента иска, получава, плаща - за което плаща и това получава, недоволни няма, даже ни търсят хората и много са ни благодарни.

Във връзките - същото. Само с един наистина пет години седях - но то си беше кара севда - изневери нямаше, но след първите две години постоянно се карахме. И накрая се разделихме. Имах много, много ухажори - с никой не съм била година, докато пак не се влюбих и така. Любов няма ли - не ме търси. Напускала съм мъж, който много обичах заради изневяра - веднага, дигнах си дърмите, блокирах номера и го изхвърлих от живота си веднага.
Не ми се е случвало да обичам друг докато съм във връзка, защото аз и във връзката, като в работата потъвам напълно, изцяло и без остатък - бе малко маниакален тип съм, граничещ с психопатия - та не мисля, че и това е абсолютно редно.
Даже понякога се възхищавам от пеперудките дето с такава лекота прелитат от цвят на цвят.
Силните чувства са мое собствено бреме.

Нищо с романтичен край
Едната го играе щастлива и отиват на гледане на общи внуци.

За другата ми е тъжно като се сетя, защото е добра по душа.
Последно семейна я видях в кръчма, щастливи с мъжа и, че дъщеря им абитуриентка, привикаха ни да почерпят.
След няколко месеца мъжа ми донесе новината вкъщи, че се развели набързо

Отишла на море срещнала някакъв, върнала се и обявила на мъжа и, че иска да си тръгне от него, като претенции няма, само една кола.
Детето и било голямо и нямало нужда от нея, а от пари.
Реално какво е било вътре в семейството те си знаят, оженили са се малки, тя е родила на 19г
5-6г опитва с новия, обикаляха насам-натам,  той много бързо се оказа л... но,  доминантен и вербален насилник.
Накрая баща и си я прибра и сега живее тихо и кротко с родителите си.

Просто мъжете много добре го умеят това, да имитират пред жените си някакво такова моментно малоумие и безсилие пред онзи "вампир" и "демон" - прелъстителката. ТО е по-силно от тях, те са пияни, задрямали, абсолютно възпрепятствани да се защитят и тъй...

Ми то си е така. Изобщо не играем театър. Тия неща просто се случват. И на жените също. Ако Брад Пит звънне на вратата ти и каже "Искам да прекарам нощта с теб" ти кво ще направиш? Щото репликата "Мерси, ама обещах на моя Пешо да не си лягам с расови екземпляри" е доста смешна.

БигСити наистина не познаваш жените - когато сме влюбени, ама наистина влюбени сме тотални коне с капаци и освен на фокус да виждаме любимият, всички други виждаме някакси размазано, та като ми звънне Брат Пит / никога не съм му харесвала мазната физиономия/ ще видя само едно размазано петно на прага ми.

Та в тоя контекст не изневеряват само онези, които са дълбоко влюбени в човека до себе си или в който и да било човек, дори и да не са във връзка.

Чъби, ти си частен случай с това твое извънземно съвършенство. Ние простосмъртните сме подвластни на земните закони. Иначе казано - грешиш.

Така е.
Когато човек е истински влюбен в човека до себе си, няма очи за други. По това лесно се различава увлечението от любовта.
И не, не си ляга влюбеният мъж с всяка Ева Лонгория дето му звъни на вратата. Даже и с достъпната комшийка не си ляга.
И при жените важи това.
Когато сетивата ти, ума, сърцето е фокусирано в един човек, по съвсем естествен начин не изпитваш нужда от други мъже/жени.
//
Продължават метафорично да ми звънят брадпитовци на вратата, но колкото и да е чудно – не си лягам с тях. Някои даже се и обиждат.

БигСити не си прав много сме - вероятно просто някои хора така си се раждаме - моногамни, а други така се раждат - полигамни.
Познавам хора - мъже и жени, които са системно полигамни, просто не могат да са с един човек - омръзва им, все други ги привличат и така.
Обратното - моногамните, напълно се отдават на един човек.
Това е вариант на психика - четох, че тежките вече случаи на промискуитет се считат за вид невроза, както и вманячаването в един обект на желанието с психопатски уклон за контрол, така че крайностите и тук са патология.

Ха-ха. Не е Брад Пит, ама ми пишат разни бивши забивки от щурия ми период - "Ела".
Знаеш ли кога ще си пренаредя деня и ще си напрегна акъла и дупето , та да отида?
Not today.

И на мен ми звучи съвсем нормално обяснението към Брад Пит. Не че няма да го кажа със съжаление.

Метафорично казано нали. Но какво толкова, да не е Лайза Минели.

Остава и мъжете ви да са също толкова морално извисени, но силно се съмнявам, че са.

Да, моя мъж е моногамен, не го вълнуват други жени, но устата му знае много и се заблуждават, че е лесно уловим.


Миналата седмица се бяха опитвали да го канят на "обяд" , смеем се и си коментираме разни случки

То така, от някоя вафла или обяд се започва

Хора има всякакви. Стига с тоя зор да се търси общ знаменател.

ПП: Брад Пит вече е стар.

Няма значение дали е стар -мен не ме кефи просто.
Виж, ако позвъни Шон Конъри - ще го поканя. На по питие.😁
---
Няма значение какво мислят мъжете ни. Важно е моето чувство и чистота на ума.
Ако не ми респондира - заминава си. Живот.
Изневерявала съм единствено с цел привличане на вниманието.
Не проработи в посоката, която целях. Само се почувствах тъпанарски.
Човекът ми прости. Но за мен нещата вече не бяха същите.
Има си хора за всичко.