Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

Да, да, ясно ми е това, че научи ли се поп на варен боб, що пък да се жени, като може и инак. Пък тя жената по презумпция, все е проклета, за едно или друго. Ама най-проклета започва да става като постави условия. Само че той докато си играе с намеренията си на тука има-тука няма, нейната фертилна възраст си отлита.

Добре де, ама то вече не е или гаджета само навън или бракувани. Нали като излязат, па са приберат при единия, па другият остане няколко дни, след това наобратно. Какво, ти ще я тестваш години, докато не й откриеш фабричния дефект ли?

Това си е аргумент и май никой не отрича. Но ако стане дума за над 50 години този аргумент отпада. И тогава защо трябва някой да бърза, да се обвързва по-сериозно и да прави компромиси? А и на преден план излизат интересите на децата - щастие, издръжка, наследство...

He винаги. Понякога е просто практичност: да нямаш лични неща в 2 къщи, да не пътуваш между тези 2 къщи, да делиш битовизмите и наема, сексът често е по-редовен.
Била съм пасивната във връзка. Харесваше ми да съм с този човек. Беше ми ок да живеем заедно. Но определено той задаваше темпото. Аз се оставих да бъда водена, докато в един момент не се усетих, че не искам да прекарам живота си с него. Ако можех да се върна назад, бих се отстоявала повече: да не ме запознава толкова бързо със семейството му. Да не ги виждам толкова често. Да не ме занимава с плановете и живота му. И най вероятно нашата връзка щеше да прекъсне по-рано. Просто бях млада и не знаех какво искам. Смятах, че ако имаш сериозен мъж, който отговаря на всички критерии е добре и достатъчно. А не е. За съжаление явно доста правят същата грешка

Аз пък доста често попадам на един модел - в началото дърпат стабилно, запознанство, срещи, запознаване с родители и приятели. И в един момент - оп, спирачка. Ще си седим вкъщи и ще си тъпеем, никакви планове, всичко е сигурно и "прекрасно".

Не става дума за "фабричен дефект", а за нежелание да се промениш.

В края на краищата, ако искаш всичко да е съобразено с теб и твоите желания си стой у вас.

Все едно да започнеш работа и да очакваш цялата фирма да се съобразява с теб.

Няма да стане.

Любовните отношения не са фирмени отношения.
Много хора ги бъркат, затова и там им е зор. Все зор виждат навсякъде.

Е, то пък остава да започнем и ние да предлагаме на мъжете брак и съвсем да живеят репродуктивните специалисти. Оле! Ако и за това му се изземе ролята как би се почувствал? А бих си помислила - мекотело.
Обикновено си казваш желанията - за мен бракът е важен/неважен. Искам/ ме искам дете по принцип, с брак, без брак.
Тези въпроси са фундаментални за една връзка и е добре да се изяснят в началото,, за да не стават препъни камъни в последствие.

Честно казано, ако съм разведена на 50 изобщо няма да де занимавам с мъже за съжителство. Пък ако и толкова съм се влелчила, че нито един не ме поглежда за кафе от време на време - я колко плетки има в тубата😆

Понякога са като фирмени и трябва да подходим като към такива.
"Не може да ви дадем отпуска това лято"
/Демек - няма да ходим на море заедно това лято/
"Ами тогава напускам"./И отивам сама на море/.

И в работата и в любовта важи едно и също правило, колкото повече предлагаш, толкова повече те искат.

Аз не търся работа, но съм си наплякала Линкедин-а с целият си опит до откриването на ф-мата. Даже и съм го забравила щото от него нотификациите отиват в един забравен мейл. Постоянно ми пишат HR-и, headhunters - много сме впечатлени от Вашият професионален опит, имаме тука такъв и онакъв клиент - само миналата година ме поканиха на 8 интервюта. Повечето са си тотален пълнеж, но принципа е прост - всеки се лакоми за повече.

С мъжете е същото - колкото по-впечатлени са от теб, толкова повече налитат.

Бъндито все ги върти нещата около секса, но нещата са по-сложни. Мъжете имат същите комплекси и нужди като жените - също търсят валидация, също имат комплекси, неувереност, страхове, жажда да бъдат ценени и обичани, желание някой да се грижи за тях и прочие. Нещата съвсем не опират само до един гол ...
И това тука дето го пишат, че само физиката гледат в една жена изобщо не е вярно, всичко гледат и акъл и финанси, абсолютно всичко. И те също за всичко си правят тънки сметки.
И да - има жени, които красотата им не увяхва на 56, и не е въпроса, че са някакви супер-дупер разкрепостени, а много от тях са по-улегнали, по-зрели, по-нормални и да, мъжете като децата понякога чисто и просто си имат нужда точно от това -да ги гушне мама и да им изтрие сълзите, нищо че на приказки са много корави мъжаги.

Това правило важи и за банките - колкото повече пари виждат, че имаш, толкова повече те налитат да ти предлагат кредити и всякакви банкови услуги.

Фил - има майчински инстинкт, ти па ...всички животни с висша нерва дейност го имат и хомо сапиенс най-много.

Е, разбира се, че над 50 вече малко е лопнало мандалото и за брак, и за деца.

Така е.
В отношенията с работодател всяка страна има права и задължения.
В любовните често се случва едната страна да има само права, другата само задължения.

Мнем.
Предполага се, че при брак/любовни отношения нещата са доброволни и не по принуда.
Който иска.
Докато работата има известен елемент пожелателен, но само ако си наследник на семейство Хилтън.
Иначе е по задължение и нужда – трябва да се яде, купува, живее някъде.

Елиф, има неща, които се виждат само когато заживеете заедно. И според мен този период трябва да е поне година

Чъби, точно в Линкедин-а като се заявиш, че си open, те налазват с оферти за работа, ама като задълбаеш - не, мерси, много работа за малко пари. Иначе да, мнооого впечатлени от сиви-то, от сичко Това като мадамите със снимки секи ден във фейса, с чупки и стойки и отдолу мазните коментари на чичаци. Винаги съм се чудила на този изначално грешен подход за търсене на връзка.
Абе, в повечето дългогодишни семейства жената е тази, която се съобразява. Рядко жени зарязват мъжете си за това, че си гледали техните интереси като напр. ката вечер ритнитопковци.