Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

Това, че мъжът има намерения, не значи, че ще ги осъществи.
Когато заживеете заедно излизат на яве неща, които не си забелязал докато сте се гаджосвали. Ако тези неща са непреодолими - чао.

Ей я в другата тема. Знаела, че е "творческа личност", демек вятър го вее, ама се омъжила и сега на 50 е свободна жена.

Романтика !

Да, да, ясно ми е това, че научи ли се поп на варен боб, що пък да се жени, като може и инак. Пък тя жената по презумпция, все е проклета, за едно или друго. Ама най-проклета започва да става като постави условия. Само че той докато си играе с намеренията си на тука има-тука няма, нейната фертилна възраст си отлита.

Добре де, ама то вече не е или гаджета само навън или бракувани. Нали като излязат, па са приберат при единия, па другият остане няколко дни, след това наобратно. Какво, ти ще я тестваш години, докато не й откриеш фабричния дефект ли?

Това си е аргумент и май никой не отрича. Но ако стане дума за над 50 години този аргумент отпада. И тогава защо трябва някой да бърза, да се обвързва по-сериозно и да прави компромиси? А и на преден план излизат интересите на децата - щастие, издръжка, наследство...

He винаги. Понякога е просто практичност: да нямаш лични неща в 2 къщи, да не пътуваш между тези 2 къщи, да делиш битовизмите и наема, сексът често е по-редовен.
Била съм пасивната във връзка. Харесваше ми да съм с този човек. Беше ми ок да живеем заедно. Но определено той задаваше темпото. Аз се оставих да бъда водена, докато в един момент не се усетих, че не искам да прекарам живота си с него. Ако можех да се върна назад, бих се отстоявала повече: да не ме запознава толкова бързо със семейството му. Да не ги виждам толкова често. Да не ме занимава с плановете и живота му. И най вероятно нашата връзка щеше да прекъсне по-рано. Просто бях млада и не знаех какво искам. Смятах, че ако имаш сериозен мъж, който отговаря на всички критерии е добре и достатъчно. А не е. За съжаление явно доста правят същата грешка

Аз пък доста често попадам на един модел - в началото дърпат стабилно, запознанство, срещи, запознаване с родители и приятели. И в един момент - оп, спирачка. Ще си седим вкъщи и ще си тъпеем, никакви планове, всичко е сигурно и "прекрасно".

Не става дума за "фабричен дефект", а за нежелание да се промениш.

В края на краищата, ако искаш всичко да е съобразено с теб и твоите желания си стой у вас.

Все едно да започнеш работа и да очакваш цялата фирма да се съобразява с теб.

Няма да стане.

Любовните отношения не са фирмени отношения.
Много хора ги бъркат, затова и там им е зор. Все зор виждат навсякъде.

Е, то пък остава да започнем и ние да предлагаме на мъжете брак и съвсем да живеят репродуктивните специалисти. Оле! Ако и за това му се изземе ролята как би се почувствал? А бих си помислила - мекотело.
Обикновено си казваш желанията - за мен бракът е важен/неважен. Искам/ ме искам дете по принцип, с брак, без брак.
Тези въпроси са фундаментални за една връзка и е добре да се изяснят в началото,, за да не стават препъни камъни в последствие.

Честно казано, ако съм разведена на 50 изобщо няма да де занимавам с мъже за съжителство. Пък ако и толкова съм се влелчила, че нито един не ме поглежда за кафе от време на време - я колко плетки има в тубата😆

Понякога са като фирмени и трябва да подходим като към такива.
"Не може да ви дадем отпуска това лято"
/Демек - няма да ходим на море заедно това лято/
"Ами тогава напускам"./И отивам сама на море/.

И в работата и в любовта важи едно и също правило, колкото повече предлагаш, толкова повече те искат.

Аз не търся работа, но съм си наплякала Линкедин-а с целият си опит до откриването на ф-мата. Даже и съм го забравила щото от него нотификациите отиват в един забравен мейл. Постоянно ми пишат HR-и, headhunters - много сме впечатлени от Вашият професионален опит, имаме тука такъв и онакъв клиент - само миналата година ме поканиха на 8 интервюта. Повечето са си тотален пълнеж, но принципа е прост - всеки се лакоми за повече.

С мъжете е същото - колкото по-впечатлени са от теб, толкова повече налитат.

Бъндито все ги върти нещата около секса, но нещата са по-сложни. Мъжете имат същите комплекси и нужди като жените - също търсят валидация, също имат комплекси, неувереност, страхове, жажда да бъдат ценени и обичани, желание някой да се грижи за тях и прочие. Нещата съвсем не опират само до един гол ...
И това тука дето го пишат, че само физиката гледат в една жена изобщо не е вярно, всичко гледат и акъл и финанси, абсолютно всичко. И те също за всичко си правят тънки сметки.
И да - има жени, които красотата им не увяхва на 56, и не е въпроса, че са някакви супер-дупер разкрепостени, а много от тях са по-улегнали, по-зрели, по-нормални и да, мъжете като децата понякога чисто и просто си имат нужда точно от това -да ги гушне мама и да им изтрие сълзите, нищо че на приказки са много корави мъжаги.

Това правило важи и за банките - колкото повече пари виждат, че имаш, толкова повече те налитат да ти предлагат кредити и всякакви банкови услуги.

Фил - има майчински инстинкт, ти па ...всички животни с висша нерва дейност го имат и хомо сапиенс най-много.

Е, разбира се, че над 50 вече малко е лопнало мандалото и за брак, и за деца.

Така е.
В отношенията с работодател всяка страна има права и задължения.
В любовните често се случва едната страна да има само права, другата само задължения.

Мнем.
Предполага се, че при брак/любовни отношения нещата са доброволни и не по принуда.
Който иска.
Докато работата има известен елемент пожелателен, но само ако си наследник на семейство Хилтън.
Иначе е по задължение и нужда – трябва да се яде, купува, живее някъде.

Елиф, има неща, които се виждат само когато заживеете заедно. И според мен този период трябва да е поне година