Здравейте,
Говорих наскоро с една моя близка приятелка на тема семейството и компромисите и влязохме в лек конфликт и това събуди любопитството ми да видя други жени как мислят по въпроса.
Според нея ако бащата е добър с децата и ги обгрижва няма никаква причина да се разделя с него. Дори да има включени изневери и караници между двамата само и само децата да растат в здраво семейство хората не трябва да се разделят. Аз споделих, че във всички случаи децата ще страдат дори и когато двама човека се карат постоянно. Тогава тя каза, че за нея щастието и спокойствието на децата е по-важно и всички хора, които са разделени/разведени децата имат несигурности в живота, защото "отсъстващ" родител няма кой да замести както и да го погледнеш и много хора се отказват от най-малката трудност във взаимоотношенията си. Искам да вметна, че тук не включвам физическо насилие.
Тя взима примера от родителите си, където са имали тук-там скандали, без физическо насилие, но единият е изневерявал на другия. Имат 20 години разлика и това е повлияло в даден момент явно. Простено е и са продължили заедно. Децата да са щастливи.
Аз направих моята стъпка да си тръгна, самотата я има, но спокойствието е незаменимо. Старая се да има баланс между нас заради детето, но не мога да кажа как това ще й се отрази като порасне и как ще се чувства. Това, което знам за себе си е, че не съжалявам за решението си.
Според вас трябва ли да се правят повече компромиси в името на семейството и за тези, които не са заедно вече, смятате ли, че е можело още един шанс да си дадете преди крайното решение за раздяла?
Виж целия пост
Говорих наскоро с една моя близка приятелка на тема семейството и компромисите и влязохме в лек конфликт и това събуди любопитството ми да видя други жени как мислят по въпроса.
Според нея ако бащата е добър с децата и ги обгрижва няма никаква причина да се разделя с него. Дори да има включени изневери и караници между двамата само и само децата да растат в здраво семейство хората не трябва да се разделят. Аз споделих, че във всички случаи децата ще страдат дори и когато двама човека се карат постоянно. Тогава тя каза, че за нея щастието и спокойствието на децата е по-важно и всички хора, които са разделени/разведени децата имат несигурности в живота, защото "отсъстващ" родител няма кой да замести както и да го погледнеш и много хора се отказват от най-малката трудност във взаимоотношенията си. Искам да вметна, че тук не включвам физическо насилие.
Тя взима примера от родителите си, където са имали тук-там скандали, без физическо насилие, но единият е изневерявал на другия. Имат 20 години разлика и това е повлияло в даден момент явно. Простено е и са продължили заедно. Децата да са щастливи.
Аз направих моята стъпка да си тръгна, самотата я има, но спокойствието е незаменимо. Старая се да има баланс между нас заради детето, но не мога да кажа как това ще й се отрази като порасне и как ще се чувства. Това, което знам за себе си е, че не съжалявам за решението си.
Според вас трябва ли да се правят повече компромиси в името на семейството и за тези, които не са заедно вече, смятате ли, че е можело още един шанс да си дадете преди крайното решение за раздяла?
