Май такава е човешката природа, болният партньор много често бива изоставен. Също и семейства с болно дете се разпадат, няколко такива познавам лично. Никого не си позволявам да съдя.
Виж целия пост
Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви
- Публикувана: 2 юни 2026, 03:07 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2026, 23:53 ч.
# 61
4 юни 2026, 11:49 ч.
То е човешка природа, но и болния все някой трябва да го обгрижва. Окей, тежко е, окей, не си подписал за това, както казват американците, но ти като си тръгнеш, си осигуряваш единствено личния комфорт.
Виж целия пост
# 62
4 юни 2026, 11:51 ч.
Да не говорим пък споменатия вариант с болно дете. Все едно си взел куче и го захвърляш. Че то и кучето ти да се разболее не е това начинът.
Виж целия пост
# 63
4 юни 2026, 11:53 ч.
И аз познавам големи и задружни семейства преди, които станаха на нищо защото един се разболя много и на останалите им дойде изневиделица и прекомерно натоварването. Но да отбележа, че в такива ситуации веднага се отварят стари зарасли рани и всеки започва да си прави сметката как да се пази. Изведнъж скрити неща излизат и се проявяват конфликтите, които при нормални условия спят. За болния и за най-отговорния и емпатичния това е страхотно натоварване. Защото всички искат да са бели и добри както преди, но да не ги закачат защото си нямат доверие . Искат някой да поеме нещата , но и да нямат срама да не са ги поели те и да не са участвали и да са изоствалили. И така вместо неутрални стават на тежест с претенции и се започват всякакви групировки, настроения и ескалации.
Според мен семейството трябва да е постваено на много добра основа на доверие един към друг за да не се съсипе при такова предизвикателство.
Виж целия пост
Май такава е човешката природа, болният партньор много често бива изоставен. Също и семейства с болно дете се разпадат, няколко такива познавам лично. Никого не си позволявам да съдя.
Според мен семейството трябва да е постваено на много добра основа на доверие един към друг за да не се съсипе при такова предизвикателство.
# 64
4 юни 2026, 12:36 ч.
Значи, има огромна разлика между болест/някакво изпитание, дадени от съдбата и постъпка, накърняваща ме от партньора.
По корем ще се влача, за да помогна и да облекча, дори и безнадежден случай, но ако ми изневерят удрям шут в г.за като стой, та гледай! Ние с БНД се разведохме без физическа изневяра, без дума лоша да ми е казал или нагрубил. Просто нямаше любов, или по-скоро имаше, но беше раздвоена. Емоционално. И аз реших, че не искам да давам такъв модел на дъщеря ми.
Камо-ли пък, ако има лъжи, насилие, зависимости и прочее. Просто децата не гледат какво говориш, а какво правиш. Пред тях е най-голямата отговорност, да им покажем моделът, в който семейство се гради от 2-ма души и че за да има такова трябва да са щастливи в него. Иначе, нещастна мога да съм и сама!
Да не говорим колко по-облекчена съм за сума неща!
А колкото до това, че децата страдат от раздялата - така е. Макар, че моята беше на 10 месеца като се случи и си израстна със ситуацията, че тати живее на друго място, той си продължи да си е родител, независимо, че престана да ми е партньор. Нито ден не сме спазвали режими, решения, казаното от съда и прочее. Двамата сме адекватни родители, без да сме партньори. И детето е щастливо!
Виж целия пост
По корем ще се влача, за да помогна и да облекча, дори и безнадежден случай, но ако ми изневерят удрям шут в г.за като стой, та гледай! Ние с БНД се разведохме без физическа изневяра, без дума лоша да ми е казал или нагрубил. Просто нямаше любов, или по-скоро имаше, но беше раздвоена. Емоционално. И аз реших, че не искам да давам такъв модел на дъщеря ми.
Камо-ли пък, ако има лъжи, насилие, зависимости и прочее. Просто децата не гледат какво говориш, а какво правиш. Пред тях е най-голямата отговорност, да им покажем моделът, в който семейство се гради от 2-ма души и че за да има такова трябва да са щастливи в него. Иначе, нещастна мога да съм и сама!
Да не говорим колко по-облекчена съм за сума неща!
А колкото до това, че децата страдат от раздялата - така е. Макар, че моята беше на 10 месеца като се случи и си израстна със ситуацията, че тати живее на друго място, той си продължи да си е родител, независимо, че престана да ми е партньор. Нито ден не сме спазвали режими, решения, казаното от съда и прочее. Двамата сме адекватни родители, без да сме партньори. И детето е щастливо!
# 65
4 юни 2026, 14:37 ч.
О, да, голяма част от семействата, в които се роди болно дете, се разпадат – поне половината. Познавам много такива семейства – и по-млади, и по-възрастни. При някои имаше големи драми... Нерядко в подобни семейства започват и взаимни обвинения и търсене на обяснения защо се е случило така. Често единият напуска семейството и вярва, че ще създаде ново семейство, в което ще има здраво дете...
Но пък познавам и няколко семейства, които се запазиха и с по две болни деца.
Фивър, ти пишеш че днешните млади хора имали по-сериозно отношение към брака от предишното поколение. Това ще си проличи след години – когато ще се види дали са успели да съхранят браковете си. Младите може да говорят едно, но практиката често е друга.
Факт е обаче, че все повече деца в България се раждат без брак: https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/nsi-rajdaemostta-v-bal … a-sa-izvanbrachni.
Да, в някакъв по-късен етап част от тези двойки може и да сключват брак, но тенденцията си остава. Прекрасно е, че в съвременното общество хората имат избор – могат да сключат брак, могат и да не сключат и няма да бъдат укорявани за това; могат да имат и съвсем традиционно семейство с много деца; могат да изберат и да нямат деца, както и мъжът да излезе в отпуск по бащинство, а жената да се върне на работа...
Сега хората по-малко робуват на общественото мнение, което е добре.
Виж целия пост
Но пък познавам и няколко семейства, които се запазиха и с по две болни деца.
Фивър, ти пишеш че днешните млади хора имали по-сериозно отношение към брака от предишното поколение. Това ще си проличи след години – когато ще се види дали са успели да съхранят браковете си. Младите може да говорят едно, но практиката често е друга.
Факт е обаче, че все повече деца в България се раждат без брак: https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/nsi-rajdaemostta-v-bal … a-sa-izvanbrachni.
Да, в някакъв по-късен етап част от тези двойки може и да сключват брак, но тенденцията си остава. Прекрасно е, че в съвременното общество хората имат избор – могат да сключат брак, могат и да не сключат и няма да бъдат укорявани за това; могат да имат и съвсем традиционно семейство с много деца; могат да изберат и да нямат деца, както и мъжът да излезе в отпуск по бащинство, а жената да се върне на работа...
Сега хората по-малко робуват на общественото мнение, което е добре.
# 66
4 юни 2026, 16:05 ч.
Така е, Радилена,ще се види след време. Но в моето поколение масово на около 30 бяха разведени, а поне половината изобщо не сключваха бракове и живееха на семейни начала. Сред приятелите на децата ми на тази възраст почти всички двойки имат сключен брак и нямат разведени. Вярно е, че живеят в католическа страна повечето, но и за приятелите им в България важи същото наблюдение.
А и не гледам само по тях, защото имам и професионални наблюдения.
Конкретната статистика явно не обхваща средата на моите деца или продължава да важи, включвайки хората с около 10 години по-големи от тях.
Това с изоставянето на болно дете у нас го е имало и дружно от двамата родители доскоро. Масово болни деца се изоставяха още при раждането. Но пък понякога има карма. Наша клиентка с болно дете беше оставена така от бившия, защото майката "била виновна". Е, във втория му брак също му се роди увредено дете, та дано не е продължил и с трети брак, без да посети генетик.
Безотговорните хора само си търсят причина, за да се чувстват свободни. Въпросът е как си лягат вечер със себе си и съвестта си.
Виж целия пост
А и не гледам само по тях, защото имам и професионални наблюдения.
Конкретната статистика явно не обхваща средата на моите деца или продължава да важи, включвайки хората с около 10 години по-големи от тях.
Това с изоставянето на болно дете у нас го е имало и дружно от двамата родители доскоро. Масово болни деца се изоставяха още при раждането. Но пък понякога има карма. Наша клиентка с болно дете беше оставена така от бившия, защото майката "била виновна". Е, във втория му брак също му се роди увредено дете, та дано не е продължил и с трети брак, без да посети генетик.
Безотговорните хора само си търсят причина, за да се чувстват свободни. Въпросът е как си лягат вечер със себе си и съвестта си.
# 67
4 юни 2026, 16:38 ч.
Вероятно в Италия ситуацията е съвсем различна относно браковете, съгласна съм.
В България сега по-рядко вече изоставят болни деца в институции. Най-често единият родител напуска семейството, а другият остава с болното дете.
Но за мен няма разлика дали изоставяш болно или здраво дете. Детето си е дете и има нужда от грижи и внимание и от двамата си родители, дори те да са разделени. Нали точно за това е и темата, която дискутираме. Понякога просто отношенията не вървят и единият или и двамата съвместно решават, че трябва да се разделят, но не бива да забравят децата си, независимо дали са болни или здрави.
Има и още по-трагични случаи – в които единият родител не издържа и се самоубива.
Ако искате, прочетете автобиографичната книга на Лика Ешкенази и Иво Спиров – „Песента на гугутките". Авторката е певица, ражда момче със синдром на Даун и два пъти се жени и развежда с бащата на сина си. Описва проблемите, с които се сблъскват такива семейства. Книгата е хубава, въпреки че на места има правописни и пунктуационни грешки.
Виж целия пост
В България сега по-рядко вече изоставят болни деца в институции. Най-често единият родител напуска семейството, а другият остава с болното дете.
Но за мен няма разлика дали изоставяш болно или здраво дете. Детето си е дете и има нужда от грижи и внимание и от двамата си родители, дори те да са разделени. Нали точно за това е и темата, която дискутираме. Понякога просто отношенията не вървят и единият или и двамата съвместно решават, че трябва да се разделят, но не бива да забравят децата си, независимо дали са болни или здрави.
Има и още по-трагични случаи – в които единият родител не издържа и се самоубива.
Ако искате, прочетете автобиографичната книга на Лика Ешкенази и Иво Спиров – „Песента на гугутките". Авторката е певица, ражда момче със синдром на Даун и два пъти се жени и развежда с бащата на сина си. Описва проблемите, с които се сблъскват такива семейства. Книгата е хубава, въпреки че на места има правописни и пунктуационни грешки.
# 68
4 юни 2026, 17:14 ч.
И аз мисля, че в моето поколение имаше много разводи, а и много двойки живееха без брак. Сега, гледайки дъщеря ми, техните приятели, роднините на зетя, ами виждам млади хора, семейни, работят, гледат си децата, да са живи и здрави! Обаче не мисля, че са по- сериозни, по- отговорни или по- умни от нас. Просто ние живеехме в много трудни години, да не ги описвам, всички ги знаем. Мащеха беше Родината ни. Сега е съвсем различно.
Виж целия пост
# 69
4 юни 2026, 17:20 ч.
Хм, аз имам разведени познати, ама съвсем не са преобладаващо мнозинство.
Виж целия пост
# 70
4 юни 2026, 17:30 ч.
Съгласен съм, че преминахме през голям катаклизъм, буквално катастрофа. При това - неподготвени (освен ако не сме от ЦК или ДС).
Дали обаче 1-2 поколения по-късно нещата са по-добри? При чалгата и зависимостта от интернет?
Сега дали се изгража и задържа доверие по-качествено, отколкото 40-50 г. назад във времето? По-либерално ли е или по-консервативно?
Виж целия пост
И аз мисля, че в моето поколение имаше много разводи, а и много двойки живееха без брак. Сега, гледайки дъщеря ми, техните приятели, роднините на зетя, ами виждам млади хора, семейни, работят, гледат си децата, да са живи и здрави! Обаче не мисля, че са по- сериозни, по- отговорни или по- умни от нас. Просто ние живеехме в много трудни години, да не ги описвам, всички ги знаем. Мащеха беше Родината ни. Сега е съвсем различно.
Дали обаче 1-2 поколения по-късно нещата са по-добри? При чалгата и зависимостта от интернет?
Сега дали се изгража и задържа доверие по-качествено, отколкото 40-50 г. назад във времето? По-либерално ли е или по-консервативно?
# 71
4 юни 2026, 17:34 ч.
За запазване на връзката има огромно значение първо защо са се свързали хората и второ има ли какво да ги свързва и после. Не съм чула някой да се е разделил с човек, когото наистина обича и го е грижа. Разделят се тези, които са се обвързали от немай къде.
Виж целия пост
# 72
4 юни 2026, 17:42 ч.
Е, ние се обичахме много, но се разведохме. Чукай на дърво!
Виж целия пост
# 73
4 юни 2026, 17:44 ч.
Може би защото само сте се обичали, ама любовта не е НДУ, а само НУ за успешна връзка
Виж целия пост
Е, ние се обичахме много, но се разведохме. Чукай на дърво!
Може би защото само сте се обичали, ама любовта не е НДУ, а само НУ за успешна връзка
# 74
4 юни 2026, 17:53 ч.
Затова писах за началото и после дали нещо свързва. Като няма какво да ви свързва, се разделяте.
Виж целия пост
Препоръчани теми