Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

Мразят се от безсилие.
Няма шанс да мразя човек, който съм обичала. Дори и най-откачените.
И да сме се разделили, причините са винаги в двамата. Така е станало, променяме се, продължаваме си поотделно живота.

Омразата обикновенно се коренни в дълбоко разочарование, основана на сериозно предателство. Примерно - болна сте от животозастрашаваща болест, а партньора ви е изоставил или сте разбрала, че спи със сестра ви ...нещо сериозно, нещо много, много сериозно отключма омразата или много, много малки дребни, ежедневни неразбирателства, малки предателства и омразата започва да расте като плевел и да пуски дълбоки корени и изведнъж се събуждаш до най-големият си враг ...
Хората са в състояние да намразят и децата си в такава връзка и лишавайки ги от другият родител или изливайки помия върху него повличат и тях в тази омраза ...
Много сериозно нещо е омразата - води и често до убийства.

Лесно е да се говори ангро.
Много ги правиш на каша нещата, Чубка.
Омраза към деца, омраза към любим, омраза към родител/роднина са съвсем, съвсем различни вселени.
И те си имат корени и причини и в самите мразещи.
Ако се случи да ме предаде любим, ще се разочаровам и ще спра да го обичам, но да го мразя – няма шанс. Омразата е безсилие.
Детето си да намразя.... тук вече минаваме в гамата на психопатиите.

Нали това казвам, че човек трябва да е малко психопат да ги разбира тия работи, но и това си го има.
Има хора - като мен - които са в състояние да изпитват много силна и дълбока омраза и тя е нещо като раково състояние - практически нелечимо.
Хора с по-лек характер, не са в състояние на такива дълбоки, чак отчаяни чувства, но когато те са в добрата гама са по приемливи за останалите.
Живота обаче е много по-сложен и хората също.

Добре де, ами ако човек просто не се чувства добре в дадена връзка, без да има някакви крайности като насилие и алкохолизъм?
Примерно мъж, който не пипа нищо вкъщи, оставя нажена си да се грижи за чистота, готвене, деца, задължения, тя да е организатор на всичкo, a той само си гледа мач и почива.

Жената не е бита, той иначе е "сериозен" , работи, не пие.

Аз обаче бих излязла от такава връзка, там няма уважение.( Разбира се първо се водят разговори, но често няма промяна като човек има мъж тип дете)

Децата, особено като малки, усещат напрежението и от това също се развиват счупени личности, който се интересува от психология е чел за това.

Аз бих излязла от всякаква връзка, където не се чувствам на място.
Не само в битово отношение, а във всякакво. По принцип съм много труден характер, само с подобни на себе си съм си пасвала.
Мразя мъже, които са мързеливи, не работят здраво, не са амбициозни, говорят за жените неуважително, мрънкачи са, мазници, лигльовци, абе като се замисля по-голямата част от хората не ги харесвам

И аз съм на това мнение, а всъщност вимаги съм се чудела дали самият развод се отразява зле на децата, или факта, че често е съпроводен с омраза и напрежение.

Познавам иначе хора, разведени, но в добри отношения.
Не мога да кажа разбира се, как се чувстват децата

По скоро това , че тази в омраза и напрежение децата са неволни участници. Може по много различни начини. Зависи от ситуацията.

Аз изобщо не отричам правото на всеки да се разведе, за да е по-щастлив. Не приемам широко разпространената теза, че това е за доброто на децата, когато няма намесени насилие или зависимости. Не е за децата, за човека, който си търси щастието е. Няма лошо, но да назоваваме нещата с истинските им имена. Аз искам да съм щастлива, децата трябва да ме следват в моето щастие.

Така е - децата са непълнолетни и не могат да носят отговорност за себе си. Затова следват родителите си, по възможност и двамата. Когато родителите се разделят, те го правят, за да търсят щастието си, да, и в това няма нищо лошо, напротив, здравословно е.

В реалността невинаги след развод и двамата родители стават щастливи - факт. Освен това, заради омразата, нерядко има отчуждаване на децата от единия родител. Тук пак зависи много как се подхожда и какво демонстрира и "далечният" родител. В крайна сметка, живот и здраве, децата порастват и започват сами да вървят по своя път.

Щом масово хората след развод се настройват един срещу друг и всеки е крив и виновен за нещо си представям какво е, когато са били семейство просто... Изводът е, че кофти хора с или без развод си остават такива. Емоционално интелигентият човек винаги ще знае как да подходи. Има жени избягали от домашно насилие и намират щастието си втория път, има и жени, които все на "неподходящи" попадат. Какъв е този късмет само. За мъжете важи същото.

Тук вероятно повечето сме се сблъсквали с развода или като деца, или като родители, а такива като мен са били и от двете страни.

Моите родители са се развели като съм била много малка и докато съм живяла с баба и дядо, така че драма с техния развод не съм имала. Моята драма започва след това, когато майка ми си намери втори мъж, който не успя да ме приеме и се набутахме да живеем в тяхната фамилна къща барабар с родителите и разведената му сестра.
Прекарах кошмарни години с тези хора в тази среда. Като се роди и брат ми, адът се отвори за мене.

Баща ми живееше в чужбина, взимаше ме през лятото като се връщаше. Той също се ожени и набързо се родиха още 2 деца. От две къщи, аз не се чувствах никъде на място. Вечно бях излишна, подмятаха ме насам-натам, все аз бях тази, за която нямаше място в колата и трябваше да си остане вкъщи, вместо да отиде на плаж с група от 20 човека. Аз трябваше да стоя сама на вилата с чистачката и градинаря, докато въпросната група роднини и приятели отскочиха на екскурзия до Турция. После само за мене нямаше подарък, защото не стигнало времето да ми изберат, докато на тях само пакети от ушите не им висяха.. схващате картината.

Като разведен родител никога не съм си позволила да пренебрегна детето си. Ние бяхме като тези по филмите, дето заедно съобщават новината на детето. Той беше на 3 години, обяснихме му внимателно, съобразено с възрастта му. Не съм забранявала на бащата да го вижда, но като много мъже, които като се разведат с жената се развеждат и с детето, той не прояви интерес да го вижда и загубиха контакт. Сега му пише за рождени дни и толкова.

Аз прекъснах връзка с майка ми, не съм говорила с нея от 30 години. Баща ми също го бях отрязала, възобновихме контакт преди няколко години, но не са ни топли отношенията и съм на границата да ги прекратя отново. Усещам, че нямам корени и никога не съм имала родителска подкрепа. Не съм ходила на психолог, а може би е трябвало да отида като бях по-млада.

Сина ми от друга страна израсна един уверен млад мъж, спокоен, със самочувствие и със здрава психика. Добре се реализира, общителен е, лесно създава всякакви контакти. 

Та аз разбирам много добре какво казва Динчо. Често хората като се развеждат не мислят за децата си, а само и единствено за себе си. Това нанася огромни травми, създава нещастни хора и това е доживот.

Аз не съм преживявала развод, нито като дете, нито като жена. Но съм за развода.

Бабри, а със своите полу братя и сестри общуваш ли?

Аз бях с голямата илюзия "докато смъртта ги раздели". После видях, че не става баш така и хората не се обичат баш толкова и е по-добре да се разделят.

Babri, напълно те разбирам след преживяното от теб. Всяка история е различна и уникална, май няма правила.
Само знам едно - който не е минал през развод, не знае какво е. Затова всякакви заклеймявания, призиви "да си дадем живота за децата" и подобни ги приемам ей така - говорят си хората, без идея да имат. А това, че ако нямало насилие, по-добре било да стоим заедно с партньора, пак питам - ако той лъже, краде, има друга връзка или залага в казиното, пак ли да стоим Насилие нали няма