Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

  • 6 123
  • 281
# 270
Децата са свързани родителите, усещат всичко което ни тормози - няма как аз да съм нещастна и детето да е ОК
Виж целия пост
# 271
Много деца в пубертет и тийн години с разделени родители решават да живеят при другия родител в някакъв момент. Какво да кажем за случаите, в които майката е сама, а детето пак решава да иде при бащата понякога? Това са нещата от живота. Никога не знаеш какво ще ти сервира.

Колкото по-нормална се съхрани майката (както и бащата), толкова децата вървтя напред по-спокойни. Това е моят извод.
Виж целия пост
# 272
Така е. Ако родителя е стабилен детето е спокойно. А вече кой къде иска да живее - тяхна воля.
Виж целия пост
# 273
Бойко от Панорама стоя с невярната си жена няколко години, докато детето порасне и стане на около 16, после неизбежно се разведоха. И разводът се "размириса"...

Съгласен съм, че някой може да стои по принуда. Може би без сериозни конфликти, просто подмолна ненавист, неуважение. Това е пагубно.... Някои се разболяват тежко - имам предвид и от двамата партньори, не само единия. Да се усеща как под повърхността нещата не вървят е ужасно. Мисля, че самотата е дори по-добра от подмяната.

Но не отричам, че има хора, които живеят в подмяна и лъжа, това е част от клетките им, предполагам, че те се справят в подобни ситуации...
Виж целия пост
# 274
Ако единият родител инициира развода, а другият не е съгласен и иска да се бори някак за този брак, как се предполага, че вторият ще запази спокойствие, за да са спокойни и децата? Дори инициаторът едва ли ще е спокоен, все пак човек не се развежда всеки ден.
Виж целия пост
# 275
Когато бях тийн нашите по едно време много се караха. Ама си признавам, че стисках палци да не се развеждат и хич не съм нещастна от това, че не се разбираха особено. Моето егоистично желание беше да си стоят заедно. Затова мисля, че всички лакърдии как децата усещали и предпочитали щастливи разведени родители според мен са търсене на оправдание. Децата искат семейство и понасят семейните драми по-добре от развод. Е, в някакви приемливи рамки разбира се, насилие, пиянство, хазарт и прочее са друга работа.
Виж целия пост
# 276
Децата са свързани родителите, усещат всичко което ни тормози - няма как аз да съм нещастна и детето да е ОК

Ако си нещастна, защото си дебела, какво трябва да направи детето?
Виж целия пост
# 277
да внимава какво яде  и да се научи да живее и да се движи правилно7
Виж целия пост
# 278
Детето ще е слабо, но майка му дебела и нещастна. Какво правим тогава?
Виж целия пост
# 279
Детето ще е слабо, но майка му дебела и нещастна. Какво правим тогава?
детето вече няма да е дете, а ще е човек с ум, научил си урока и научил се , че акъл с фуния не се налива и че който каквото си прави друг не може да му го направи и че всеки отговаря за своето щастие и че майката дори и пълна е можела да бъде оптимистична, усмихната, да пробва вариант и да си намира хубави аутфити за да изглежда максимално добре и да се чувства така. Аз познавам пълни хора в много добро насторение !
Виж целия пост
# 280
Wild Wind а ако живота те завее в Австралия примерно и проимаш там 2-3 деца и тъкмо си под стрес със семейство , уреждане, деца , образование и работа и финанси и ... сама останалата ти майка се разболее ??? Сама , без други деца за да си щстлива ти и без партньор та да не го търпи тя ...
С каъв морал ще я оставиш ? А ако тя не иска да се премести в края на годините си в чужд дом, на друг континент , друга държава, друга среда ?
Как ще живееш ти ? С каква съвест ?
Не се зарича човек толкова леко. По-добре естествен ход на събитията да реши.

Сега не ми казвай как ти си останала в България и ти е лесно. Много хора не са . Темата е обща!

Ако, ако, ако.... Ако ще си говорим с "ако"-та, може майка ми да е имала 2-ри брак и мъжът да почине по-рано и накрая пак да е сама на старини. Кой дава гаранция, че ще имаш кой да ти помага в края на живота ти? Иначе тя си е самодостатъчна в дома си, не товари никого с нищо, има и много приятелки и социални контакти и винаги й е било добре така. А какво ще дойде един ден, никой не знае. Не прочете ли, че не един път казах, че затова всеки прави различни избори, според субективните си възприятия? В единия случай последиците са едни, е друг случай - други. При мен има едни последствия (споменах, че имам последствия от това, че не знам изобщо що е това - баща). При децата с родители с втори бракове - видяхме, че също има последствия от друго естество. Затова всеки прави избор според това, което смята за по-малкото зло. Не знам защо е този тон. Нито съм се заричала, нито съм заклеймила тези, които искат нов партньор. Някои просто нямат необходимост от мъж на всяка цена (вкъщи) , други не могат без такъв. Пак според усещанията и нуждите, различни са хората.
Виж целия пост
# 281

Ако си нещастна, защото си дебела, какво трябва да направи детето?

 Знаеш ли, ако си нещастна че си дебела ще причиниш на детето си хранително разстройство или деформирана представа за визията у детето.

Детето няма какво да направи, то още не разбира как му промиват мозъка, но майката с постоянните си мрънкания, че е дебела като нищо ще втълпи на детето, че е дебело и то да се вторачи в теглото си до развитие на анорексия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия