На каква възраст родихте планираното си второ дете

Родих първото си дете на 24год. и планът беше да са с малка разлика , но не стана както го плануваш, човек предполага бог разполага.Родих второто на 32. Две абсолютно различни бремености.Ако имаш желание действай  

  Първото на 27, а второто на 28.

Второто си дете родих на 27. Акушерката ме поздрави: "Браво, на 30 ще имаш две пораснали дечица!", а аз: "Не, на 30 ще си родя трето." Обаче то ме изпревари и се роди, когато бях на 29. За компенсация родих четвъртото на 32. Всичко това се случи в периода 1990-1995. Затова мога да ти кажа, че единствено здравето е съществен фактор. С всичко друго човек се справя. Стискам ти палци!

П.П. В тази тема преброих поне 6 потенциални кандидати за Клуб "Пълна къща". Хубава тема!

първото го родих на 30г., последното се надявам някъде към 40г. да е 
нещо такова  при мен се надявам да се получи, само с тази разлика, че и третото е планувано, а то ще е със сигурност 3/4г. след второто  ...
Рибата е още в морето, но тиганите отдавна са сложени 
Късмет на всички ви при изпълняването на плановете

Много добре те разбирам как се чувстваш. Аз съм на 35 и май също трябва да се позабързам ако искам второ дете. От една страна все още ме е страх, струва ми се че детето ми е още малко. От друга, знам че възрастта ми напредва. Мен не ме е страх от бременността. Страх ме е че няма да се справя с 2 деца с толкова малка разлика и че 'голямото' ще бъде много ощетено защото не мога да разитам на помощ. НО пък ме е страх и че след 35 се забременява доста по-трудно. Всъщност след 35 е много трудно да плануваш бременност. Знам че не ти помогнах много, но пък винаги е хубаво да знаеш, че и други са в същата ситуация.  Успех във взимането на трудното решение!

Второто като родих бях на 32 , а първото на 30. Затова се и поослушах преди да имам деца,  държахме да са с малка разлика.
Възрастта ти не е проблем. Пребори си страха и давай смело. Всяка бременност и раждане са много различни.

Попаднах в най- дългата графа. По нашият план първото беше за 25 г., а второто- за 31 /когато първото стане в първи клас/. Тъй се подредихме и на практика. Другата причина за това поизчакване е, че аз не харесвам за себе си малката разлика във възрастта на децата, считам, че е по- трудно да се гледат така. Освен това трябваше да изплатим и ипотеката /ох, и тая я свършихме/.
За разлика от първата ми бременност втората беше кошмар, но това не е до възрастта. Непрекъснато ми беше лошо и повръщах, от първия месец включително до последния ден.
За второто раждане, понеже първото ми беше трудно, си "поръчах" епидурална аналгезия и всичко беше този път "на шест". Бабата се пенсионира, но пак сме с гледачка, само дета като се разболее по- има на кого да се разчита за заместване.
Баткото разрежда атмосферата и бебокът има с кого да се заиграва, ако големият е на кеф. Сега имаме една камара стари дрешки, абсолютно запазени, които ползваме и които се ползват и след нас и пак ще се ползват.
Трудността от този избор намирам само при  семейства с финансови затруднения. Ако имах съществени такива и аз бих се замислила.

В момента съм на 38 и работим за второ

Второто родих на почти 31. Сега работим по третото.

Първото - на 29, за второто си бях поставила краен срок 35, но го родих на 34. За трето не мисля.

 Второто дете го родих на 28, но не беше планирано.
 По план програма не трябваше да има второ - радвам се, че стана така обаче.

Родих второто си дете на 32г, планирахме го.  Много се радвам, че се решихме на тази стъпка и сега гушкам сладко бебече. Разликата между децата ми е 7г.

дъщерята я родих на 25г.а синчето планувано един месец след като се роди навърших 38

 Мили момичета, безкрайно ви благодаря за всички отговори - и на тези, които са в сходна ситуация,  и на тези, които са в съвсем различна. Винаги е полезно де научи човек как е при другите. Мен ме притеснява всъщност не точно възрастта ми сега заради бременността и раждането, а възрастта ми воъбще. Представям си двама тийнейджъри вкъщи - на 13 и 16, а аз - в критическата, демек  всички ние - с хормонални проблеми. Тежичко ми се вижда... детето в пубертета си има нужда от здрава, млада ръка...пък и човек на дърти години не знам дали е достатъчно гъвкав, за да  разбере добре детето си...Дано се справим по-бързо с измислянето на решение, че взе да ми дотежава ... Успех на всички работещи за второ и трето!

Не мисля,че има гаранция че ще се разбирате и ще се гледате без проблеми,дори и да имате минимална разлика във възрастта.Както виждам и чета вие сте сериозни хора и обмисляте нещата-значи ще внимавате и с отношенията си с децата,независмо от "общия ви пубертет" .Така или иначе всичко е въпрос на внимание и обмислено отношение.Правиш каквото трябва,обичаш децата си...съветваш се при проблем с по-опитни и знаещи хора,с книги ако трябва , и се надяваш че всичко това ще направи от децата ти добри хора,които ще се обичат взаимно и ще обичат и вас.А дали става винаги така?Не,не става,но има шанс,когато се стараеш!И това не зависи нито от разликата във възрастта,нито от пола на децата или тяхната разлика или нещо такова.Просто има шанс,когато се стараеш...така мисля.Аз родих на 30 второто планувано дете,ама толкова се чидих,че със същата скорост на чудене и маене можеше изобщо да не родя второ дете,ако мъжът ми не беше настоял вече твърде много и все пак бяха минали 5 години от първото ни дете.Сега,разбира се,не съжалявам,а напротив.Така че успех и не се тревожете за това.
Съпругът ми например,е отгледан от баба си,по стечение на обстоятелствата(надявам се че няма да се засегнеш,съвсем не искам да казвам че ти си баба ,само пример давам ) и имаше с нея прекрасни отношения,въпреки че разликата във възрастта им беше огромна-60 години разлика е наистина огромна.Когато тя почина миналата година на 93 години,все още бяха толкова близки,че аз, с моите млади и иначе много мили и свестни родители,тайничко му завиждах!
С други думи-не възрастта е от най-голямо значение-това е моето мнение.