Силна тревожност

То не е вечно, но е хронично-рецидивиращо.
Но като цяло - има 2 подхода - медикаментозен и психотерапия.
При обострено състояние - задължително се комбинират. После лекарствата се спират.

Да, знаеш, че тази тема ми е близка и винаги гледам да съм в помощ на питащите, но нещо ми се струва, че послъга.
Трима психиатри са те прегледали и нямаш точна диагноза!? Не го вярвам.

Не говоря, че са трима психиатри. Говоря следното - бях на психолог, който ме препоръча при психиатър, отидохме при двама обаче, за да имаме две мнения, защото по-добре повече, отколкото да вярваме само едно. Спрямо това, което казаха всички тези трима специалиста - двама, от които са доктори, родителите ми взеха решение да не приемам АД. Пия лекарство на билкова основа, но просто наистина е доста тежка ситуация

Няма да те оправят билките, така мисля. И ще има още да се мъчиш. Но да се изкажат и други потребители.

При така описана ситуация, нещата вече са излезли извън контрол.
Ако нещо от досегашните мерки, билки, разговори със специалисти, дишане, ала-бала, действаше, щеше да си по-добре, а не да пишеш в bg-mamma.
Иска ми се да дам някаква рецепта, обаче такава няма. Индивидуално е, но щом няма подобрение, редно е да се вземат по-сериозни мерки.
И отново да кажа. Антидепресантите се изписват за депресия. При паническо разстройство, нещата седят по друг начин. Има си други лекарства.

Има леки подобрения, но просто искам да потърся и съвет от други хора, защото защо не? По-притеснителен човек съм, пак казвам..

Нищо лошо няма да търсиш чуждо мнение. Даже - направо задължително е.
Искам да споделя, че съм изпадала в такива брутални дупки, че направо не съм искала да живея.
И с подходящите медикаменти съм излизала от тези състояния, при това не с леки подобрения, а доста бързо.
Което не изключва терапия обаче.
Дългосрочната работа с терапевт е абсолютно задължителна.
Само с лекарства - категорично не.

Нямма никакви намерения да звуча злобно, наистина много много съм благодарна за подкрепата, не очаквах, че за два дни някой ще даде толкова съвети и всъщност те доста съвпадат с това, което са ми казали. Имам постоянна подкрепа и от семейство, и от приятели.. Обаче не знам как да си повярвам, че ми няма нищо физически. Това е най-трудното. Нямам вярата. Съжалявам, ако съм прозвучала лъжлива или като типичния "пубер". Не знам дали се влошавам или не, но просто аз всичко си споделям на близките, постоянно, в същото време обаче търся и утеха тук. Знам, че звучи странно, не знам. Никога досега не съм споделялс толкова широко по този начин.

Посетете компетентен детски психиатър. Не се страхувайте от лекарствата има много леки от тях. Това, че родителите ви са взели решение да не пиете лекарства е голяма грешка. С билки и добавки няма да стане.

Не са взели родителите решение, те слушат това, което специалистите казват.

Добре, но при положение, че всички взети досега мерки не вършат работа и ефектът е минимален, какво следва да се направи?
Аз също съм родител, ако детето ми се мъчи в такъв ад, че да не иска да излиза навън и всичко му е опротивяло, определено няма да седя и да чакам да се случи някакво чудо с дихателни практики и мента-глог-валериан, пасифлора или там, каквото пиеш.
Когато аз започнах да правя ей такива кризи, майка ми си ме заведе на психиатър, наизписаха ми хапченца, пих ги 2 месеца, стъпих си на краката и после ги спрях.
За мое голямо съжаление, след като родих нещо хормонално ми се обърка и се появи тази вегетативна дистония, която тотално ме побърква. Но иначе, години наред си бях съвсем ОК.
Лекарствата не са някаква присъда.

Подобрението според мен няма да дойде само от лекарства, но и полагане на усилия. Щом няколко лекаря, не само психиатри, а и ходим и по всичко, за да се изключи, казват същото, значи може би е това, което се има в предвид. Казали са ми предимно, че ще отнеме време, плюс това нали се дават лекарства, когато имаш диагноза? Не го казвам злобно, но се замислих. Зажалост нямам диагноза, което е тъпо. Вероятно ще отмине, но при някои хора е бързо, мен ми е гадно, че при мен ще е доста, ама доста бавно

Аз го написах и по-горе, но ще обясня отново.
Само с лекарства не става.
Само с терапия - ако не е в някаква сериозна фаза. А агорафобията, паник атаките и невъзможността да се функционира нормално от незнам колко си време е сериозна фаза.
Иначе - да. Всичко отнема време.
Ако ставаше с магическа пръчка, досега да си цъфнала и ти, да сме цъфнали и всички останали с нашия опит.
И да, права си, нужна ти е диагноза. Нямам идея, защо въпросната психиатърка не ти е поставила такава.
Но ето - търсиш странично мнение, тук не пишем хора, които не знаят за какво става дума, а такива, които са минали през това, което минаваш ти.
Да не казвам, че сигурно съм по-възрастна от родителите ти и имам и малко повече житейски опит от тях.
Мой съвет е да направите консултация с друг психиатър с цел изясняване на диагнозата и съответно лечение.
А пък твоя работа и на твоите родители е какво ще предприемете. Ако те устройва да си така неизвестен период от време - имаш го.
И да, съвсем си права, трябва да се полагат усилия. Само че като си забит с всичко това, сутрин ти е трудно изобщо да станеш от леглото, да се изкъпеш и да функционираш нормално.
Видях го в собственото си семейство цялото това нещо, мъжът ми разви някаква депресия и няколко години имаше периоди по месец-два-три, в които буквално не правеше нищо, освен да яде, спи и да гледа телевизия. Едва се къпеше. С триста зора отиде на лекар. Сменихме няколко, както и няколко медикамента, докато влезе в нормалното си състояние. Последно беше на комбинация от АД и психотерапия и се повлия най-накрая.
Тъй че не ти говоря празни приказки, защото си нямам друга работа.

в твой пост по-нагоре #17 пишеш, че родителите ти са взели решение да не пиеш лекарства.
Аз ще се въздържа от повече коментари към теб. Не смятам, че това е дискусия, която да водя с дете, ако си на 15 наистина, защото нещо в начина ти на изказване ме смущава.
Стоя зад думите си и подкрепям мнението на другите в темата.