Козметични митове под лупа🔍

"Стягането на порите" и факта, че порите не са мускули, че да се разтягат и стягат и няма продукт, който да ги намали.

Може би имат предвид "свиването". Няма ли продукти, които свиват порите?

 ,,Клинично доказано"-- от коя клиника, кой специалист? Както бе преди време ,,британските учени".

Свиването на порите, стягане звучи много неопроделено като очакван резултат.
Разширени пори няма как да се "свият", можем единствено да подобрим да не са толкова видими, с подобряване цялостния вид на тургура на кожата, това се отразява и на порите. С един продукт няма как да стане, почистване, ексфолиране, подходяща козметика, хидратация, апаратни процедури за подобряване на тургура, маратон е, за да се случи.
Като цяло добре обгрижените кожи нямат проблеми с порите, здравата кожа е хубавата кожа, няма едно вълшебно нещо, което да оправя недостатъци.

Мит ли е, погрешно схващане ли е, че на мазната кожа не е необходима хидратация и се използват само продукти, които пресушават кожата, за да намали производството на себум и оттам проблемите се влошават още повече.

Мит ли е лифтинг ефектът на бялата козметика?

Да, звучи доста авторитетно, но не ни дава достатъчно информация.
В Европейския съюз правилата за козметичните твърдения са строги, но законът не дава конкретна дефиниция за този израз. Никъде няма изискване, което да определя точен брой участници или седмици за употреба, за да може един продукт да бъде рекламиран като "клинично доказан". Основното правило е всяко послание върху опаковката да бъде вярно, честно и подкрепено с доказателства.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32013R0655
Обаче! Зад надписа "клинично доказано" могат да стоят много различни по качество данни. Понякога става дума за потребителски тестове, при които участниците просто споделят впечатленията си след няколко седмици употреба. В други случаи се използват обективни инструментални измервания в лабораторни условия, които оценяват промени в хидратацията, еластичността, пигментацията или бръчките. И двете могат да бъдат представени като доказателство, но научната тежест на резултатите не е една и съща.
При оценката на подобни проучвания има още един много важен детайл: с какво всъщност е сравняван продуктът. Ако един крем се тества срещу напълно нетретирана кожа, почти всеки овлажнител ще покаже добри резултати. Много по-интересно е дали активната съставка превъзхожда същата формула без нея. Само тогава можем да преценим какъв е реалният принос на въпросния актив.
Освен това проучванията често имат ограничения. Понякога броят на участниците е малък, периодът на наблюдение е кратък или изследваната група не отразява добре реалните потребители. Дори статистически значимите резултати невинаги означават драматичен ефект в ежедневието.
Има и още една често срещана заблуда - фактът, че дадена съставка е показала добри резултати в научна публикация, не означава автоматично, че всеки продукт, който я съдържа, ще действа по същия начин. Значение имат концентрацията, формулата, стабилността на съставката и способността ѝ да достигне до мястото, където трябва да действа. Затова резултатите от изследвания върху отделни съставки не могат автоматично да се прехвърлят върху крайния продукт.
Насоките на Cosmetics Europe изрично подчертават, че тестовете върху суровини не могат просто така да се прехвърлят върху крайния крем, освен ако няма ясна научна връзка между тях.
Затова, когато видим надпис "клинично доказано", може би най-разумният въпрос не е дали има доказателства, а какви точно са те.


И да и не, зависи какво разбираме под "лифтинг ефект" или по-скоро - какво очакваме. Защото едно е кожата да изглежда по-гладка, по-плътна, по-стегната след употреба на даден продукт, съвсем друго е реално повдигане на отпуснати тъкани. Ако говорим за първото, определени продукти действително могат да дадат такъв ефект. Ако говорим за второто, козметиката просто няма механизъм да го постигне.