Hazel, хващай се за косите и дърпай нагоре. Не забивай, в миналото.
Нищо ти няма на годините, тия мисли ги остави за след 80, евентуално.
Виж целия пост
Нищо ти няма на годините, тия мисли ги остави за след 80, евентуално.
Тъгувате ли по младостта, когато посещавате места, на които сте били преди
- Публикувана: 10 юни 2026, 10:50 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2026, 17:59 ч.
# 15
10 юни 2026, 11:56 ч.
# 16
10 юни 2026, 12:07 ч.
Чак да тъгувам едва ли. Но понякога се замислям за младостта и има някакво съжаление, че е отминала. И не е свързана с места, а някак цялостно, по-скоро с дейности. Липсва ми това да не си усещам тялото - нито като ставам сутрин, нито като ходя, нито като спортувам, нито в самото легло... А сега всичко това е съпроводено с някакви болежки, схващания, опъвания, трудности...
Виж целия пост
# 17
10 юни 2026, 12:13 ч.
Заради унищожаването на бг черноморието, не ходим там вече над 20 години. Боли ме за тези красиви места. А щях да се радвам да ги покажа на децата.
Хейзъл, аз вярвам в китайската поговорка, че не трябва да ходим там, където сме били щастливи. По тази причина, когато продадем родния ми апартамент, повече няма да стъпя в родния ми град. Много не ме разбират, но за мен там има само спомени и гробове.
Надявам се, че албанците ще успеят да се преборят да си запазят природата
Виж целия пост
Хейзъл, аз вярвам в китайската поговорка, че не трябва да ходим там, където сме били щастливи. По тази причина, когато продадем родния ми апартамент, повече няма да стъпя в родния ми град. Много не ме разбират, но за мен там има само спомени и гробове.
Надявам се, че албанците ще успеят да се преборят да си запазят природата
# 18
10 юни 2026, 12:26 ч.
И аз съм в групата 30+, не изпитвам носталгия по отминалите дни, нито по конкретни места и хора (вече). По-скоро към моменти, вкусове, песни и обичам да намирам в ежедневието си начини да се връщам към тях, за да поглезя детето в мен. От друга страна ясно си спомням какво ми е липсвало тогава и също се опитвам да си го дам и така намирам баланс - хем отварям вратичката към миналото, хем се чувствам добре в настоящето и гледам с интерес и очакване към бъдещето. В момента очаквам първото си дете и гледам на това като на още едно детство, което ще изживея, мисля си за всички невероятни неща, които ще му разкажа и покажа и колко добре ще си прекараме заедно.
Виж целия пост
# 19
10 юни 2026, 12:32 ч.
На такива като теб им е много рано да жалят за отминала младост 
Виж целия пост
# 20
10 юни 2026, 12:40 ч.
Да, почти всеки месец се връщам в града, в който не живея от 18 години. Там живях 28 години.
Не ми е роден град, но там брат ми беше до мен и там остана завинаги.
Бях продала всичко там, но спомените и приятелките ме върнаха и след година отново си купих жилище.
Почти винаги, когато вървя по улиците на онзи град, имам чувството, че брат ми е около мен, сещам се за мечтите си, за младостта си, за подкрепата от семейството си.
Тъгувам за отминалите дни и чувството за принадлежност.
Сега се чувствам като дърво без корен.
На 53 години съм, не съм безкрайно остаряла, но за някои неща вече няма бъдеще.
Виж целия пост
...
Но ме обзема една болка необяснима, сякаш каквото и да предстои, едни сладки дни на надежди, скитане, предстоящи житейски milestones (като семейство, кариера и тн) са много или малко, постигнати, предрешени и даже приключили.
Случва ли ви се периодичното (напр всяко лято) посещаване на някакво място да води до същите емоционални борби и у вас?
Но ме обзема една болка необяснима, сякаш каквото и да предстои, едни сладки дни на надежди, скитане, предстоящи житейски milestones (като семейство, кариера и тн) са много или малко, постигнати, предрешени и даже приключили.
Случва ли ви се периодичното (напр всяко лято) посещаване на някакво място да води до същите емоционални борби и у вас?
Не ми е роден град, но там брат ми беше до мен и там остана завинаги.
Бях продала всичко там, но спомените и приятелките ме върнаха и след година отново си купих жилище.
Почти винаги, когато вървя по улиците на онзи град, имам чувството, че брат ми е около мен, сещам се за мечтите си, за младостта си, за подкрепата от семейството си.
Тъгувам за отминалите дни и чувството за принадлежност.
Сега се чувствам като дърво без корен.
На 53 години съм, не съм безкрайно остаряла, но за някои неща вече няма бъдеще.
# 21
10 юни 2026, 12:51 ч.
Тази година, живот и здраве, ще направя 40. Хем не знам как се случи това и се чувствам тийн, който само временно играе ролята на възрастен, хем усещам тежестта на "преди 20 години" понякога.
На село, например, където мина детството ми и където следата на времето е толкова видима и осезаема. Остаряването на селото и живота, празните прозорци и пейки.
Аз съм носталгичен тип - пазя в паметта много - места, спомени, миризми, песни, вкусове. Приятелите ми се шегуват, че съм външната им памет, но наистина има моменти, които помня с точност до полъх на вятъра.
Не си позволявам да остана дълго в носталгията, но признавам, че ми е хубаво да съм там. Обаче не е тъга, по-скоро е спокойствие и открадните усмивки от отминалите моменти.
Не ми липсва нищо конкретно, може единствено си липсвам аз самата на 17-18-20г. понякога.
Виж целия пост
На село, например, където мина детството ми и където следата на времето е толкова видима и осезаема. Остаряването на селото и живота, празните прозорци и пейки.
Аз съм носталгичен тип - пазя в паметта много - места, спомени, миризми, песни, вкусове. Приятелите ми се шегуват, че съм външната им памет, но наистина има моменти, които помня с точност до полъх на вятъра.
Не си позволявам да остана дълго в носталгията, но признавам, че ми е хубаво да съм там. Обаче не е тъга, по-скоро е спокойствие и открадните усмивки от отминалите моменти.
Не ми липсва нищо конкретно, може единствено си липсвам аз самата на 17-18-20г. понякога.
# 22
10 юни 2026, 12:53 ч.
Четейки мненията в темата, мисля че не е точно до възраст, а по-скоро до нагласа + разни странични фактори, които се натрупват кога по-рано, кога по-късно, кога (почти) не.
Виж целия пост
На такива като теб им е много рано да жалят за отминала младост
Четейки мненията в темата, мисля че не е точно до възраст, а по-скоро до нагласа + разни странични фактори, които се натрупват кога по-рано, кога по-късно, кога (почти) не.
# 23
10 юни 2026, 13:15 ч.
Носталгията е нещо напълно нормално чувство особено след една определена възраст и се засилва с годините. Да ти липсва младостта, безгрижното детство и готините младежки години си е естествено като възрастен с хиляда ангажименти и отговорности, дори обратното е по -скоро ненормално, може би единствено ако тези години са били белязани от неприятности като кофти семейство, крайна бедност, загуба на родител и т.н. Лично на мен най - хубавите ми години бяха студентските и няколко години след това, също и че останах да живея с нашите, имах си пълна свобода, много приятели и добри финанси, купонът беше нон стоп, морето до коленете и енергията никога не свършваше. Всичко това сега е минало, за местата може би изпитвам нещо такова, но се старая да създавам нови приятни преживявания вече с децата ни. Миналото си е минало, но бъдещето също е важно и вече до някъде зависи и от нас.
Виж целия пост
# 24
10 юни 2026, 13:30 ч.
Ето, аз например съм "привилегирован" в това отношение! Всичко изброено от теб, кофти ученически, студентски години, че и началото на работния път. Сега съм пак крайно беден, но някак се чувствам много по - добре, като всичко е зад гърба ми. Вярно, сега болен вече поостарял, но пък живея чисто емоционално по - добре. Та, тъга ясно че не изпитвам и сега донякъде съм "благодарен", че съм живял кофти живот. Че като гледам как жени, мъже се окепазват с разни операции, поддържат някакъв имагинерен статус, само и само да запазят "младежкия си вид" за да не тъгуват по младостта, че са си живяли хубаво явно тогава, и си мислят че ще се върнат. Е аз само гротески срещам и излагация на стари години, друго не виждам.
Виж целия пост
може би единствено ако тези години са били белязани от неприятности като кофти семейство, крайна бедност,
Ето, аз например съм "привилегирован" в това отношение! Всичко изброено от теб, кофти ученически, студентски години, че и началото на работния път. Сега съм пак крайно беден, но някак се чувствам много по - добре, като всичко е зад гърба ми. Вярно, сега болен вече поостарял, но пък живея чисто емоционално по - добре. Та, тъга ясно че не изпитвам и сега донякъде съм "благодарен", че съм живял кофти живот. Че като гледам как жени, мъже се окепазват с разни операции, поддържат някакъв имагинерен статус, само и само да запазят "младежкия си вид" за да не тъгуват по младостта, че са си живяли хубаво явно тогава, и си мислят че ще се върнат. Е аз само гротески срещам и излагация на стари години, друго не виждам.
# 25
10 юни 2026, 13:34 ч.
Имам носталгия по младостта и още как, не е свързана с места, понякога с хора, които ги няма.
И една буца в гърлото, че всяко нещо има край.
Виж целия пост
И една буца в гърлото, че всяко нещо има край.
# 26
10 юни 2026, 13:35 ч.
Българското Черноморие си е супер. Philomena, ако не сте били от 20 години там, няма и как да имате представа за него
Нямам носталгия май към нищо, не се привързвам към места, живяла съм в различни жилища и обичам промени.
Виж целия пост
Нямам носталгия май към нищо, не се привързвам към места, живяла съм в различни жилища и обичам промени.
# 27
10 юни 2026, 13:56 ч.
Аз доста съм скитала и в чужбина (Европа) съм живяла и учила. Преди беше достатъчно да се спомене някое място, за да ме прихване тръпката, знаете я - летището, скъпата минерална вода : ), тестерите, остъклените прозорци, пътуването, пристигането и всичко ново. И сега като пътуваме ми е кеф.
Последните мнения, много добре сте го описали - като се върна вече на местата, на което съм живяла първите 15г. и където отдавна не живея, имам чувството, че към съзнанието ми се добавят new layers -> много детайлно минало + настояще. И се получава едно прекрасно състояние. Съседите с нищо не могат да ме изненадат, имам чувството, че аз съм направила това място, виждала съм много много пъти къде залязва слънцето през зимата - и къде през лятото (между различни сгради) и съм все едно нов човек с някаква стара, автоматична механика отвътре
, която сама си разпознава стари навици/примерно кога ще се стъмни
С морето мисля че е различно, защото това конкретно ходене-традиция от почти 30г. се случва всяко лято, значи 30-тина пъти досега. И там по- има усещане за равносметка и явно сега се е натрупало количествено усещане за необратима промяна
Виж целия пост
Последните мнения, много добре сте го описали - като се върна вече на местата, на което съм живяла първите 15г. и където отдавна не живея, имам чувството, че към съзнанието ми се добавят new layers -> много детайлно минало + настояще. И се получава едно прекрасно състояние. Съседите с нищо не могат да ме изненадат, имам чувството, че аз съм направила това място, виждала съм много много пъти къде залязва слънцето през зимата - и къде през лятото (между различни сгради) и съм все едно нов човек с някаква стара, автоматична механика отвътре
, която сама си разпознава стари навици/примерно кога ще се стъмниС морето мисля че е различно, защото това конкретно ходене-традиция от почти 30г. се случва всяко лято, значи 30-тина пъти досега. И там по- има усещане за равносметка и явно сега се е натрупало количествено усещане за необратима промяна
# 28
10 юни 2026, 14:08 ч.
Да. Най-често или най-изразено - когато отивам към родната си махала и минавам покрай или близо до родната къща на най-добрата ми приятелка от младежките години, тя също вече не живее там, не живее и в града изобщо. Много осезаемо нахлуват спомени и носталгия тогава. Липсват ми не само очакванията от ония години за предстоящото бъдеще, но и дългите разходки и разговори с нея. Част от разходките и преживяванията са от този квартал, но не всички, а само той извиква спомените. Моят роден апартамент е на няколко минути пеша оттам, но когато стигам до него по друг маршрут, ги няма същите спомени. Сега се виждаме, разговаряме, но е за кратко, по телефона (а поне аз не съм от отпускащите се по телефона), рядко на живо, с мъжете и децата, и не може да стане по същия начин.
Виж целия пост
# 29
10 юни 2026, 14:28 ч.
Аз съм сантиментален човек, но доскоро си спомнях за детството ми само с хубави чувства, без тъга. В средата на 30-те си съм, още съм млада. Яд ме е като си спомня красивите плажове и други места, които сега са унищожени заради алчност и корупция, но не е като да мога аз лично да променя нещо и гледам да не го мисля много.
Дори след раждането на децата не съм преживявала чак толкова много липсата на свободата, която имахме преди. Всъщност нямам търпение да пораснат достатъчно за да пътуваме заедно и да се радвам на тяхното щастие от пътешествията ни.
Обаче последните две години бяха тежки за семейството, неочаквана загуба, проблеми с наши близки, които малко или много се отразяват и на нас. Някак всичко стана изведнъж и представите които имахме за детството на нашите деца рухнаха. Тъгата ми идва най-вече от това, тъжно ми е за тях и това което те изгубиха. Трудно е да се адаптираш към всички тези промени за кратко време.
Виж целия пост
Дори след раждането на децата не съм преживявала чак толкова много липсата на свободата, която имахме преди. Всъщност нямам търпение да пораснат достатъчно за да пътуваме заедно и да се радвам на тяхното щастие от пътешествията ни.
Обаче последните две години бяха тежки за семейството, неочаквана загуба, проблеми с наши близки, които малко или много се отразяват и на нас. Някак всичко стана изведнъж и представите които имахме за детството на нашите деца рухнаха. Тъгата ми идва най-вече от това, тъжно ми е за тях и това което те изгубиха. Трудно е да се адаптираш към всички тези промени за кратко време.
Препоръчани теми