Винаги ме обзема едно непонятно усещане, когато подна на място, на което не съм била от години. Спомням си за хората, които са били с мен, за отношенията ни и ми стана тягостно, но съм реалист и знам, че такъв е живота. Приятели идват и си отиват.
На 45 г съм и едва последните години, установих, че съм станала по-малко сантиментална. Живия в настоящето, трудно ми е да приема старостта и последствията, но както казвам на моето дете, живота върви напред, а не назад.
Ако отида на подобно място, изживявам спомените пак, затова и избягвам да ходя за повече време. Има достатъчно нови места, които да посетим. Много отдавна съм осъзнала, че човек се променя постоянно и върна ли се, нищо не е като преди.
Виж целия пост
На 45 г съм и едва последните години, установих, че съм станала по-малко сантиментална. Живия в настоящето, трудно ми е да приема старостта и последствията, но както казвам на моето дете, живота върви напред, а не назад.
Ако отида на подобно място, изживявам спомените пак, затова и избягвам да ходя за повече време. Има достатъчно нови места, които да посетим. Много отдавна съм осъзнала, че човек се променя постоянно и върна ли се, нищо не е като преди.
