Разглезено самО дете

Аз не виждам какво да се направи...на дърти години тя няма да се промени, оттам ще направи и детето си същото като нея. Тъжно, но факт. Лично за себе си не контактувам с такива хора ине желая да си ги причинявам.

Нямаш никакви шансове да повлияеш никак. Ако детето е приятелче/ съученик на твоето търпеливо изчакваш на твоето дете да му дойде акъла и да спре да общува с другото.

Прима, глеЙ си своите деца и зарежи тропащ тодлър и майка хипарка.
За твое и всеобщо добро е.

На колко години е това дете?
Прилича ми на изтървана работа. Ако тази жена не желае да се промени (което очевидно е така, тя си се вижда като най-права в цялата ситуация), нищо не може да се направи. С такова разглезено дете трябва да се работи твърдо и с постоянство, а в онова семейство няма кой да се заеме с това.

Щом не са ти роднини, не се налага да общуваш с тях - да се оправят.

Aко майката не смята, че има проблем, трудно нещо да се промени. А при кофти родители (защото от написаното съдя, че и бащата не става), детето какво да е? Поредното лигаво и невъзпитано, все едно площадки и навсякъде около нас не е пълно с такива. Либерални родители, никакъв контрол, липса на ценности или спорни такива...Ок, не винаги детето е послушно и кротко при читави родители, но затова се търси помощ отвън при нужда.

Защо се опитваш да задържиш в обкръжението си човек, за когото си на това мнение?

Защо ще си правя труда да променям други хора? Ако човек иска, ще се промени, ако ли не – няма. Избягвам да общувам с хора, чието поведение не ми допада, вместо да се опитвам да ги променям. Щом имате времето, силите и енергията да се занимавате с нечий чужд живот – давайте.

Ако учат заедно е трудно държиш детето си далеч от другото, особено ако са в един клас! Дано да не му повлияе негативно! Ако просто се познават е добре да ограничиш всякакви контакти! Всички знаем, че децата лесно попиват, започват да копират, и това не ок за никого! На колко години са двете деца, заедно ли учат?

Звучи ми като за всяка среща да трябва да има огромен ресурс от нерви, че и за после, като поправям поведението на моето дете.
Ако е дългогодишно приятелство - разбирам, че ти е трудно да вземеш решение, но аз бих я оставила да си върви по пътя без мен.

Значи, имаме майка с емоционалното развитие на 3 годишно, тя вече има и дете и съсипва и други хора. Класика. Такива хора, ако сами не поискат (или по-скоро животът не ги принуди по жесток начин), не се променят никога. Доста добре са описани в "Порасналите деца на емоционално незрели родители", препоръчвам да я прочетете.
Аз лично не бих си причинила подобен човек в обкръжението, както и на детето си. Ако са много близки приятелчета, ще сложа някакви граници и ще ги обясня на детето си, но няма да остане просто така.

Познавам абсолютно същото такова семейство,но вече са разведени майката и бащата.Имат и голяма дъщеря,която свърши зле-избяга от вкъщи на 15г,забременя и роди на 16г,остана без образование и сега е на 18г и плаче и съжалява ..Това е резултата от поведението,което описваш.Но те не го разбират и малката върви по същия път.
Стой настрана от такива хора и детето си дръж далече.

Спасявай твоето дете, докато е време. Ако и то е на същата възраст, скоро ще дойде пубертетът и тогава ще стане наистина страшно.

И на мен ми е чудно защо смяташ за необходимо за променяш чуждо дете, вместо да спреш твоето от контакт с майка му и с него.

Ако наистина ти се занимава аз бих направила следното:
Първо казвам истината на майката - такава каквато е, като подкрепям казаното от мен с примери.
Второ когато съм там и детето се държи безобразно спрямо моето аз му поставям границите и казвам на майката, че ако тя позволява то да се държи с нея по този начин, то аз не позволявам да се държи така с моето или пък с мен или пък в моята къща.
Трето обяснявам на детето си за влиянието на това приятелче. Тука вече зависи колко е голямо и до колко може да разбере и приеме.
Действам честно, безкомпромисно и справедливо без обиди и без грубости.
Ако след това майката не се е махнала сама или пък не виждам промяна - прекратявам контакта.
Имала съм такива случаи когато детето беше малко - чуждото му дърпа нещата от ръцете, взема му играчките, тормози го, че било малко, не му дава свои играчки. Бащата реагираше и казваше на детето си да си споделят играчките, и че не е хубаво да разплаква приятелката си. Майката отговаряше с “защо да го прави? Виж как се забавлява.” Понеже тази майка също не приемаше критика и мъжа беше виновен аз просто прекратих контакта. На моето обясних, че приятелите не правят така, но и та вече беше започнало да се стресира като чуе, че ще излизаме.
Друго момче беше пък много грубо и щипеше и блъскаше. За майката просто било палаво и игнорираше всичко на площадката. На поредното блъскане просто го извиках силно, дръпнах го настрани и му казах, че следващия път когато моето дете му каже да спре и той не спре ще има проблем с мен и то сериозен! И изобщо не ме интересува дали майка му и баща му са там, аз не позволявам да ми блъска детето. Явно съм била доста страшна, но той повече не я блъскаше и щипеше.
Не възпитавам чужди деца, но ако моето не може да се справи само винаги стоя зад гърба му и му давам защита.
Сега вече е голяма. Има от време на време лоши влияния или пък контакти. Като например дете, което пиеше по 5 Редбула на ден, караше я да си купуват вредни храни и напитки и при отказ казваше, че била егоистка настройваше другите срещу нея и я изключваше от групата. След няколко месеца на разговори моята узря, че това е нередно и сама се махна от тези деца.
Ако ти се занимава - успех! Ама няма да ги промениш, може само да ги принудиш с теб и детето ти да са други.