Разглезено самО дете

  • 2 089
  • 29
# 15
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.
Виж целия пост
# 16
Да, жалко е, но ти не си ѝ психолог, нито спасител и не си отговорна за нея. 8 е възраст, в която леко започват и хормони да играят и да се мислят за големи. Гледай доброто за твоето дете и теб.
Виж целия пост
# 17
Изобщо не се занимавам да променям някого или възгредите му за възпитание. Кофти е, понеже сте си близки, но, ако не ти допада влиянието им върху вас и в частност детето ти, просто разреждаш и прекратяваш общуването.
Виж целия пост
# 18
Всеки да си гледа собственото семейство и не се бърка в чужди. Да не стане после така, че вместо да изпише вежди, избоде очи.
Единствено при насилие, може да се подаде сигнал.
Виж целия пост
# 19
Аз съм била в подобно положение като майката на момичето. В смисъл по някакви си причини бях изпуснала края на не едно, а две деца. Тогава, в онзи период моя позната от квартала,само тя остана с мен и децата ми. А доста "близки"приятелки ми обърнаха гръб.  Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина и до ден днешен сме май-добри приятелки и ние с нея и децата. Затова си мисля, че човек не трябва да бъде прекалено краен.
Виж целия пост
# 20
Моето дете точно от такова дете в училище странеше. Да, всеки преминава през трудни етапи в живота си, но това не означава, че можеш да се държиш по този начин. Лично аз бях мила с родителите на детето, ама моят мъж – не. В крайна сметка дъщеря ни просто започна да страни от нея, защото детето се държеше с нея безобразно!
Виж целия пост
# 21
и е останала сам сама.

Жестоко ще прозвучи, но - това ѝ е шанса да се осъзнае. Ако наистина е сам-сама и се отдръпнете и Вие. Това може да е шамарът, който да я накара да се освести и да ѝ промени живота (в по-добра посока). Но като близък човек ще я загубите, години ще минат, докато стигне дотам да благодари за тоя шамар.
Два са вариантите - губите я сега, но ѝ давате шанс да се осъзнае, или губите здрав разум (и този на детето си) в това "приятелство".
Виж целия пост
# 22
Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина ....

А защо си позволявала на децата ти да се държат по подобен начинн и как преминава този период без да се вземат мерки?
Виж целия пост
# 23
И аз съм на мнение, че е период и ще отмине, но никой не е длъжен в това време да търпи и да чака на другия да му мине. Защото негативите могат да се прехвърлят на другия и после той да му бере гайлето...
Виж целия пост
# 24
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.

Това е класически случай на нездравословен емоционален дълг.
Подкрепата по време на развод е ценна, но тя не купува доживотен абонамент за търпене на лошо поведение.

Ако толкова искаш да спасяваш някого,
спаси себе си и дъщеря си от тези токсични хора.
Твоето дете гледа какво търпиш и се учи от теб.
Виж целия пост
# 25
На 8 са ни дъщерите, сприятелихме се когато децата бяха малки, по време на КОВИД и се сближихме. Това е проблема, аз с течение на времето започнах да налагам граници защото виждам някои работи, но съм напът да се оттегля защото не ми е приятно моето дете са попива и да страда от грубиянчето.

Мъчно ми е , че не са лоши хора, но са чалнати и тя сега минава през раздялата с мъжа и, и е останала сам сама. Знам колко е гадно да си сам по време на развод и аз всъщност я намерих когато се развеждах с моя. Тя ми беше другарче с което се мотках в по време на ковида и така изолацията мина по- леко. Иначе нямаше да се впрягам толкова.

Бъди и опора, щом минава през лош момент, но категорично не събирай децата. Можеш да си ѝ от полза, само ако не ѝ спестяваш къде греши, дори да не ѝ е приятно. Но не е ок дъщеря ти да усеща, че я подлагаш на неприятен или нежелан контакт.
Виж целия пост
# 26
Гледай си твоите деца и твоите проблеми. К’во те интересуват чуждите?! Ако искаш да помогнеш на майката, просто се занимавай с майката и не събирай децата. Аз имам приятелки, чиито деца не се разбират с моето дете и съответно се виждаме без деца. Така всички са щастливи.

Струва ми се, че имаш доста свободно време. Оползотворявай го по по-смислен начин вместо да се занимаваш с кочината на другите. Предполагам, че у вас има доста трески за дялкане - започни с тях.
Виж целия пост
# 27
Сигурна съм, че вътрешно тази майка се е дразнила, че моето удря нейното ( 4-5 годишни бяха), че моето отговаря и се държи невъзпитано, но нито за миг не ме изостави и не ме укори. Периода премина ....

А защо си позволявала на децата ти да се държат по подобен начинн и как преминава този период без да се вземат мерки?

Разбира се. че се взеха мерки. Но не става за ден, два - а с много разговор, много време и много отдаденост. Децата не са програмен продукт - с една настройка и да се пренасстроят. Аз разказах моята история и моят опит. Никой не е защитен от нищо.
Виж целия пост
# 28
Всъщност, когато се поставят граници и правила, коригирането на поведението на 4-5-годишно не изисква чак толкова много време.
Ако кажеш на детето си, че при агресия от негова страна няма да останете на площадката, а ще се приберете (и го изпълняваш), ще видиш как по чудо ще станат нещата.... Ама трябва да има желание от твоя страна, не само да го оставиш "да се развива".
Виж целия пост
# 29
Поемаш си по своя път и я оставяш да се оправя, щом не е някоя много близка. Такива съдби и хора има много, има и по-тъжни ситуации. Не може да помогнем на всички, особено, ако те не искат да им се помогне и не виждат проблем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия