Труден въпрос към родилите дете с донорска яйцеклетка

  • 901
  • 20
Тъй като май вървя натам, макар че още не съм го допуснала и приела за себе си напълно.
Бих искала да попитам мамите, родили бебче с чужда яйцеклетка, случвало ли се е за миг да съжалите, като гледате детето и не виждате вашите гени?
Само миг ли беше, който отшумя, както и дойде неканен, или често се замисляте над това и усещате празнина?
Не че очаквам някой да признае, ако е съжалил, но пък ме вълнува темата как се живее с този "призрак" на чужда жена, чието дете, нейно и общо с вашия мъж, сте носили.
Виж целия пост
# 1
Погледнете го така - след 5тия ден ВСЯКА една клетка в организма на плода ще бъде благодарение на вас. Всяка капка кръв, всяка прашинка костна маса, всяко косъмче, очички, ушета, пръстчета. До раждането от вашето собствено тяло и вашите клетки ще бъде изградено човешко същество. Ако кърмите - до захранването всичко пак е от вас. Една дарена яйцеклетка на фона на милиарди от вас? Една клетка на фона на няколко килограма? За мен няма база за сравнение.
Виж целия пост
# 2
Тези терзания са излишни, при положение че Вие сте тази която ще износва и отглежда детето!
Виж целия пост
# 3
Ако наистина го искаш това дете - и с цветовете на дъгата в косата да се роди, не би трябвало да има значение.
Виж целия пост
# 4
Нека не забравяме че инвитрото като практика стана масово и достъпно последните 30 години. Преди това, който искаше дете и не можеше да има - осиновява и го обича като собствено, без претенции на кой ще прилича, очи, коса и гени. Дори и деца от малцинствата са вземали, само и само да си имат детенце.

В случай че се роди генетично собствено дете, но не прилича на нас, по-малко ли го обичаме? Или пък ако е одрало кожата на някой недолюбван чичо? Искаме ли изобщо дете или по-добре да си вземем породисто куче/коте, за да е сигурно че ще изглежда по подходящ начин?

Добавям и една истинска история, познавам лично семейството. Края на 90те осиновиха първо момченце, после момиченце, тъй като не можеха да има собствени деца - проблеми от страна на мъжа. С годините тези деца пораствайки толкова започнаха да приличат на родителите си, че който не знаеше че са осиновени, никога не би го допуснал. Децата не само взеха мимики, изражения, говор и всичко останало от родителите си, но и най-невероятното е че момчето като порастна имаше погледа и веждите на баща си. Познавам ги лично, не е градска легенда.
Виж целия пост
# 5
Предвид другата тема - все пак се решихте да действате за второ дете макар и да са налични други проблеми?
Виж целия пост
# 6
Аз ще напиша нещо в малко по-различен контекст и се моля авторката да не се обиди, защото не целя това. Четох и другата тема.
Вече имаш едно дете и помисли дали ще ги сравняваш? Имам близки деца, заченати с донорска яйцеклетка, прекрасни са и си ги обичаме. Приличат доста на таткото, който е и биологичен. Майката нямаше никакъв шанс с нейните яйцеклетки. Приела го е, обича си децата, направо нейния случай е чудо, че и с дя успя.
Въпросът е дали ти ще приемеш, че едното ти дете носи твоите гени, а другото не? Това, че не знаеш каква е тази жена, която е дарила, също.
До една степен съм съгласна с мнението на Дейзи.
От друга страна с финансовите проблеми, ще успеете ли да се справите като имате разходи и по инвитро?
Виж целия пост
# 7
Предвид другата тема - все пак се решихте да действате за второ дете макар и да са налични други проблеми?
Не че съм решила, обмислям го. Но аз така или иначе не мога. Пък и нека фокусът в тази тема да не съм аз. Вълнувам се от личните усещания на жени, минали по този път, дали те съжаляват, дали нещо ги гложди.
Виж целия пост
# 8
Толкова много исках най-малкото си дете, че бях готова и яйцеклетка от друг биологичен вид да ползвам,за да го имам.
Той е мой и е бил такъв от мига, в който го трансферираха в мен и го има, защото без моето тяло, моята кръв, моите хормони и т.н. нямаше как да го има. Аз го носих, усещах, родих, кърмих. В 10 г.с. взеха кръв от моята вена, за да изследват него дали е здрав, което е достатъчно доказателство колко силно е свързан с мен.
Синът ми скоро ще стане на 4 г. Имам още 4 биологично мои деца. Никога не ми е хрумвало да ги сравнявам, камо ли да търся разлики или прилики.
А той страшно много прилича на мен.
Виж целия пост
# 9
Преди време бях чела книгата на Хорхе Букай "Трудните взаимоотношения между деца и родители" и там много хубаво беше описано осиновяването - как родител се става в момента, в който в който пожелаеш да бъдеш такъв и обикнеш идеята на това , а не със самия акт на осиновяването. Мисля, че с ДЯ е същото, защото обичта я има много преди бебето да се появи.
Не вярвам, че ще обичам едно дете повече или по-малко за това.
Виж целия пост
# 10
Осиновяването и раждането на дете с ДЯ нямат база за сравнение.
Виж целия пост
# 11
Осиновяването и раждането на дете с ДЯ нямат база за сравнение.
Ок
Виж целия пост
# 12
Имах проблеми. Успях след инвитро. Не е поставян въпроса за донарска яйцеклетка, но аз лично не бих приела този вариант. Съжалявам, че мнението ми не е като на повечето писали тук.
Виж целия пост
# 13
Имам позната, която има дете с ДЯ и тя все още трудно го приема. Но при нея не е било осъзнато решение - предложили са и да има донор за всеки случай и за пръв път след пункция се е оказало, че няма читави яйцеклетки и директно са използвали донора (клиниката е в чужбина). Но в моите очи е майка на това дете на 100%. Бди над детето си, грижи се за него, обича си го, просто си води и вътрешна борба. Познавам и хора с ДЯ обаче, които никога не са гледали на детето си като на "чуждо". Това са си техните деца и не ги интересува, че са ползвали ДЯ.

При мен ДЯ не е вариант, защото и износване на бременността ми е проблем. Имам едно биологично дете от инвитро. Решили сме да пристъпим към осиновяване.  За мен самата няма значение нито чии са гените, нито кой го е износил. Има значение за имам дете, за което да се грижа и да обичам.

Но всичко това е много индивидуално. Опита на другите няма да ти даде отговор на въпроса дали да ползваш ДЯ. Обаче това, че от сега мислиш за донорската яйцеклетка като за "детето на чужда жена и мъжа ми" ме  навежда на напълно непрофесионалното мнение, че не си готова за тази стъпка. Не е детето на чужда жена и мъжа ти, такова би било е ако е плод на изневяра. Това е дете, което ще си износила и родила. За което ще се грижиш от раждането му докато си жива. Твоето дете. Ако не можеш да го приемеш така, по-добре е да не го правиш.
Виж целия пост
# 14
2402, абсолютно подкрепям всяка дума от поста ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия